Докато Джоузеф Стиглиц, професор от Колумбийския университет и Нобелов лауреат, рекламира новата си книга "Пътят към свободата: Икономиката и доброто общество", той отправя две послания:

Американската мечта е мит, а свободата не е безплатна.

Това важи с особена сила, когато става въпрос за Gen Z – поколението, което разтърси политическия пейзаж с протестите си.

Стиглиц припомня собствената си история като протестиращ за граждански права през 60-те години на миналия век.

„Може да звучи трудно за вярване, но аз бях там, на марша във Вашингтон през август 1963 г., заедно с Мартин Лутър Кинг. И бях там, когато той произнесе речта „Имам една мечта“, разказва той пред Fortune. Това оказва влияние върху мисленето му като млад човек и „огромно влияние върху посоката на нашата страна, поне за известно време“.

Истински лоша икономика: Нобеловият лауреат Стиглиц обяснява къде греши Фед

Песимистичният нюанс се вписва в голяма част от кариерата на Стиглиц, тъй като левият икономист и автор се намира във все по-самотна компания: на прогресивните прокапиталисти.

Проучванията на общественото мнени показват широко недоволство от капитализма сред някои представители на милениалите и все повече на поколението Z, пример за което са изненадващите изборни успехи през последното десетилетие на т.нар. демократични социалисти – Александрия Окасио-Кортес и Бърни Сандърс.

Но Стиглиц през цялото време твърди, че социализмът не е отговорът; по-скоро е крайно необходим добре регулиран капитализъм. В същото време той осъжда твърдия десен завой в американската политическа и бизнес култура до степен, в която се съмнява във въздействието на известната реч на преподобния Кинг.

„Неолибералният капитализъм поглъща себе си“, казва Стиглиц пред Fortune, като твърди, че той възнаграждава нечестните хора и води до липса на доверие. Според него не е устойчив, защото поставя личния интерес над всяко чувство и по-широките интереси на обществото. „Виждаме, че сега започва да се разпада“, добавя той.

Той получи Нобел за икономика. Сега има съмнения в теорията си за глобализацията

Според него, държавите по света са направили малко, за да се предпазят от неолибералния обрат и са станали свидетели на възход на популизма и авторитаризма.

Не крие страховете си от завръщането на Тръмп през ноември. „Мисля, че това ще бъде ужасно за икономиката. И още по-лошо - за нашите основни права“.

Но също така допълва, че американците подценяват международната реакция. Бизнессредите са изразили „някаква нервност“ от преизбирането на Тръмп, казва той. „И колкото повече се приближаваме до изборите, толкова по-нервни се чувстват“.

Предизборна социология: Защо прогнозите бяха толкова грешни през 2016 и 2020 г. И какво е различно сега

Свобода за вълците

Заглавието на книгата на Стиглиц е косвена препратка към австрийския икономист Фридрих Хайек, който проповядва ефективността на свободните пазари най-вече в своя забележителен труд „Пътят към крепостничеството“.

Както пише Стиглиц, свободата има повече от едно значение, а в Америка на XXI век има „свобода за вълците и смърт за овцете“. (Стиглиц отбелязва, че това е перифраза на Исая Берлин, антикомунистически и прокапиталистически либерален интелектуалец от епохата на Студената война).

В книгата си Стиглиц твърди, че неолибералният завой от времето на Роналд Рейгън е изтласкал американската мечта все по-далеч от всеки, особено от поколението Z.

Парадоксът на Gen Z: По-богати от бабите и дядовците, но зависими от родителите си

Според него, медиите обичат да разказват „хубави истории“, подобни на тези на Хорацио Алджър, писател на романи за младежи от XIX в.: за възходяща мобилност, която се възнаграждава, засилвайки идеята, че всеки може да успее, ако работи усилено.

„Но от гледна точка на социалните науки въпросът е каква е вероятността, а тя е много рядка“, добавя той, като цитира данни за по-лоши резултати за САЩ, отколкото за всяка друга развита икономика. „Бих казал, че това е мит.“

Американската мечта е свързана и със свободата, която включва разгръщане на потенциал. „И отново, Америка се справя по-зле“, казва той, като посочва епидемията от насилие с огнестрелно оръжие. Трябва да слушаме децата си, добавя той: „Разминаването между това, което им е казано, и реалността е много голямо.“

Купи бургер – помогни на студент. Новата брандинг стратегия за поколението Z

Когато навлизат на пазара на труда, възпитани в представи за американската мечта, „те знаят, че ще е трудно да се сдобият със свой дом... знаят, че всеки средностатистически завършил колеж има около 30- 40 000 долара студентски дълг, така че това ще бъде примка около врата им за дълго време.“

Стиглиц отказва да коментира въпроса за прекомерната полицейска бруталност при протестите в Колумбия, като се позовава на дългата традиция на мирните протести от Мартин Лутър Кинг до Махатма Ганди, но и на напрежението с гражданското неподчинение, което може да бъде оправдано от конкретна кауза.

„Наясно съм с напрежението между различните свободи“, казва той и добавя, че обикновено желае граждански диалог, който да доведе до мирно решение.

Да бъда щастлив или да бъда богат – как се променя американската мечта

Жълт светофар

Що се отнася до решението на тези въпроси, Стиглиц използва думата „принуда“ в книгата си, но предлага една потенциално осветляваща метафора: светофарът.

„Не можете да преминете през кръстовище, когато е червено. И ако го направите, ще видите всички видове последствия. Ще бъдете арестувани. Така че това е недвусмислена принуда. Но в Ню Йорк или в Лондон, ако няма светофари, изобщо не можете да се движите. И щеше да има задръствания.“

Когато Fortune повдига въпроса за най-големия икономически блокаж в наши дни - жилищния пазар, Стиглиц се връща към предишната си работа.

Макар да предупреждава, че не е проучвал внимателно настоящия жилищен пазар, той е изучавал ипотечното финансиране - „особена система“, при която правителството поема приблизително 90% от риска чрез гарантиране, непроменена от големия срив през 2008 г.

„Забележителното за мен е, че за 16-те години оттогава не сме поправили финансовата част.“ Все още има система, в която голяма част от печалбите отиват във финансовия сектор, но правителството продължава да носи по-голямата част от риска. С други думи, ако това беше светофар, той можеше да мига в жълто, без изобщо да насочва ефективно движението.“