Водещи световни компании като Coca-Cola, Burger King, Google, Microsoft, Lockheed Martin и редица други, включват стипендии за образование в маркетинговите си стратегии.

Казано накратко, това означава милиони долари, които се вливат от корпоративна Америка в джобовете на студенти, при положение, че дълговете им надвишават 1,7 трилиона долара в началото на 2024 г., пише Fast Company.

И докато средните разходи за колеж надхвърлят 36 000 долара годишно, средната стипендия е около 7800 долара по данни на Bankrate.

Капка в морето за повечето скромни студентски бюджети.

Това обаче отваря вратата за марки, търсещи одобрение и разпознаваемост сред по-млади потребители. И е тактика, от която могат да се възползват и по-малките компании.

Да имаш собствено жилище не е приоритет за поколението Z и милениалите

Как работят корпоративните стипендии

На пръв поглед раздаването на пари изглежда в противоречие с повечето корпоративни цели, особено в ерата на повсеместните мерки за намаляване на разходите и масове съкращения. Но някои компании се отнасят сериозно към своите стипендиантски програми и са създали паралелни фондации, които да ги подпомагат.

„Мисля, че това е начин да служим на нашите общности, да се отблагодарим. „За нас това е наследство.“, казва Кейти Реписай, изпълнителен директор на фондацията Burger King.

Тя работи като организация с нестопанска цел и е основана през 2005 г. в чест на силната подкрепа към образованието от съоснователя на Burger King Джим Макламор.

Защо американците губят вяра в стойността на висшето образование

Фондацията отпуска всяка година около 4000 стипендии на различна стойност, а през последните десетилетия е отпуснала общо около 50 000 стипендии.

По-голямата част от финансирането на програмата идва от купони и кампании за „закръгляне“ – когато касиер или пита клиента дали иска да закръгли цената на покупката до най-близкия долар, за да подкрепи програмата.

Тя е включена в около 6700 обекта на Burger King в цялата страна, а парите, събрани от всеки обект, остават за стипендиантите в съответната общност.

С други думи, парите, които харчите, когато си купувате Burger King, могат да подпомогнат стипендията на местен студент. През годините тази инициатива е доказала своята ефективност, като е дала на младежи от цялата страна стипендии в размер на поне 1000 долара. И всеки може да кандидатства.

Образованието в Харвард струва над $82 000 годишно. Колко реално плащат студентите

Не само големите марки имат принос чрез стипендии. Средни по големина компании като Cards Against Humanity има стипендиантска програма, която предлага „стипендия за пълно обучение на жени и небинарни студенти в областта на науката, технологиите, инженерството или математиката“. Стипендията „Посланик на науката“, както се нарича програмата, е създадена с цел да промени обществената представа за учените, според Мария Ранахан, изпълнителен директор на програмата.

„Досега сме отпуснали девет стипендии за пълно обучение, раздадохме над 50 000 долара под формата на еднократни стипендии и създадохме широка мрежа от жени и небинарни студенти и професионалисти в областта на STEM“, казва тя и допълва: „Стипендията със сигурност има маркетингов компонент, но позволява на работещите в Cards Against Humanity да подкрепят и осъществяват сътрудничества и „страстни проекти“.

Когато маркетингът среща кризата със студентските дългове

Идеята на бизнеса да използва стипендиите като маркетингов инструмент може да има лек полъх на нечистоплътност. Но в крайна сметка е по-добре, че някакви средства си проправят път от корпоративните каси към ръцете на нуждаещите се студенти, казва Кейт Ламбъртън, професор по маркетинг в Университета на Пенсилвания и съредактор на Journal of Marketing.

„Потребителите все повече очакват корпорациите да се справят с проблемите на други социални услуги“, обяснява тя и посочва кризата със студентските дългове. „Не мисля, че бихме сметнали това за неетично - искаме да видим, че ако компанията откликва на уязвимостта на обществото, действията, които предприема, не увеличават тази уязвимост“. Що се отнася до корпоративните стипендии, „компаниите реагират на кризата със студентските дългове по начин, който може да я намали в дългосрочен план“, добавя тя.

Дилема за $100 хиляди: Програмата на Питър Тийл за пропускане на колежа е по-популярна от всякога

Така тези програми имат нетен положителен ефект за обществото, дори и да са свързани с маркетингови и PR усилия. Всъщност, те са насочени към колежаните от поколението Z в опит да накарат по-младите потребители да се чувстват по-свързани с марките.

Трудно е да се каже доколко успешни са тези програми в насърчаването на такава връзка, но вероятно няма да навредят, особено за марки, които са претърпели PR неуспехи в миналото или по друг начин са отчуждили част от клиентите си, особено по-младите потребители.

Да достигнеш поколението Z

Въпреки че големите марки използват или насърчават корпоративни стипендиантски програми от десетилетия, скоро такива програми могат да станат по-разпространени и сред малките.

Как се шлифоват предприемачи: Flexischools, която храни децата на Австралия

ScholarshipOwl, компания, която свързва брандове и студенти, за да им помогне да намерят възможности за стипендии, все повече работи с малки компании и марки.

„Ние помагаме на студентите да печелят стипендии и помагаме на марките да спечелят следващото поколение клиенти“, казва Дейвид Табачников, главен изпълнителен директор на ScholarshipOwl. „Много компании отдавна раздават стипендии, но проблемът е, че за да достигнеш до поколението Z, трябва да се справиш с подбора, с правната част – има много неща, с които трябва да се справиш“, казва той.

Целият този процес пречи на по-малките компании, които не разполагат с ресурси като големите корпорации, да създават свои собствени стипендии.

Новите инструменти и услуги, като предлаганите от ScholarshipOwl, улесняват това до ниво, подобно на създаването на рекламна кампания в Google или Facebook.

Поколението Z не чете ръкописи: Eddie Bauer сменя логото си след 59 години

На практика платформи като ScholarshipOwl правят така, че малкия бизнес не се нуждае от правен екип, който да му помогне да се ориентира или от голям маркетингов екип, който да го популяризира.

С намаляването на бариерите за навлизане на пазара, се очаква все повече марки да използват стипендиите като маркетингов инструмент, взимайки пример от по-големите.

В перспектива Табачников смята, че възможността за създаване на стипендии може да бъде от полза за малките предприятия, особено когато те се опитват да се свържат с поколението Z, известно с това, че е трудно да се привлече като потребителска група.

„Марките всъщност нямат начин да ги достигнат. Те не гледат телевизия, сърфират с рекламни блокери и въпреки това са най-големият бъдещ потребителски сегмент. Стипендиите са един от малкото начини да достигнат до тях“, допълва той.