Търговската война на президента на САЩ Доналд Тръмп ще засегне сериозно световната икономика и ще повиши риска от финансова криза, предупреди Международният валутен фонд (МВФ). А най-потърпевша от големите икономики ще е именно американската.

В навечерието на пролетната си среща глобалната институция намали прогнозата си за глобалния растеж за 2025 г. до 2,8% от 3,3% при последната си тримесечна актуализация през януари. Според нея търговската война ще остане спирачка за растежа и през следващата година. МВФ намали прогнозата си за растежа през 2026 г. от 3,3% на 3%.

„Глобалната икономическа система, в рамките на която повечето държави функционираха през последните 80 години, се пренастройва, въвеждайки света в нова ера“, пише главният икономист Пиер-Оливие Гуринчас в блог, придружаващ два нови доклада на МВФ във вторник, цитиран от POLITICO. „Съществуващите правила са подложени на изпитание, а новите тепърва ще се появяват“.

МВФ даде нови боеприпаси на критиците на търговската политика на Вашингтон, които твърдят, че САЩ ще бъдат най-големият губещ във всяка търговска война. Той намали прогнозата си за американската икономика с почти цял процентен пункт до 1,8% от 2,7% през януари. Според икономистите на фонда това е по-голям удар, отколкото ще понесат Китай и Канада (и двете 0,6%) или еврозоната (0,2%). Същевременно той повиши и прогнозата си за инфлацията в САЩ през тази година с цял процентен пункт до 3%.

Анализаторите твърдят, че САЩ ще бъдат засегнати повече, тъй като митата се вдигат за почти целия внос, докато засягат само определени сектори от икономиките на търговските партньори на Америка. Единствената голяма икономика, която отбеляза по-рязко понижение от САЩ, е Мексико, където МВФ вече предвижда свиване с 0,3% през 2025 г., след като преди това прогнозираше растеж от 1,4%.

Гуринчас отбелязва, че митата, наложени от Тръмп, са довели до повишаване на американската митническа ставка в реално изражение над нивото, което е било по време на Голямата депресия през 30-те години на ХХ век. Отговорите на основните търговски партньори пък са повишили значително глобалната митническа ставка. В резултат на това световната търговия, която през последните 35 години постоянно е повишавала темповете на растеж и е задържала инфлацията на ниско равнище, тази година ще нарасне едва наполовина на темповете, които Фондът очакваше преди три месеца.

МВФ отбелязва, че показателите за настроенията на потребителите, бизнеса и инвеститорите са започнали да мигат в червено, откакто на 2 април администрацията на Тръмп стартира своя тарифен пакет „Ден на освобождението“.

„Настроенията бяха оптимистични в началото на годината, но напоследък преминаха към значително по-песимистична позиция, тъй като несигурността се засили и бяха обявени нови мита“, се казва в новата Световна икономическа прогноза на МВФ.

Въпреки пониженията се очаква САЩ все още да се представят по-добре от еврозоната. Прогнозите са валутната зона да нарасне с 0,8% през 2025 г. и с 1,2% през 2026 г. МВФ прогнозира още една година на стагнация за Германия, най-голямата икономика в Европа, като се очаква растежът ѝ да се ускори до 0,9% през 2026 г. при политиката на голямо харчене на новото правителство.

Рисковете от финансови сътресения също се увеличават

Освен вредите за отделните икономики МВФ предупреждава, че новата ера на несигурност заплашва да предизвика сътресения и на световните финансови пазари.

„Рисковете за глобалната финансова стабилност се увеличиха значително“ през последните два месеца, предупреждават от институцията, тъй като политическата несигурност нарасна в момент, когато пазарите на акции и облигации се търгуваха на исторически високи ценови равнища. Тази несигурност повишава риска от рязък спад на цените, въпреки че много пазари вече претърпяха сериозни корекции, се казва в доклада.

Освен това Фондът изтъква, че това се случва след голямото увеличение на заемите сред особено рисковите финансови играчи, като например хедж фондовете. Според МВФ банковите заеми, отпуснати на хедж фондовете в САЩ, вече са по-големи от целия им собствен капитал - финансовия буфер, който банките държат, за да се предпазят от непредвидени загуби. Високите равнища на заемите обикновено засилват пазарните движения във всяка посока.

И накрая, Фондът предупреждава, че по-нататъшни сътресения могат да засегнат пазарите на държавни облигации, особено в страни с високи нива на дълга, например в развиващите се пазари, където централните банки са принудени да намаляват лихвените проценти, за да подкрепят икономиките си. Това прави валутите им по-малко привлекателни и кара международния капитал да бяга в търсене на по-сигурна възвръщаемост. През последните седмици валутите на Китай, Индонезия и няколко други държави паднаха до многогодишни дъна.

Специфични за САЩ рискове

Макар че МВФ не акцентира върху САЩ, той обръща внимание на един конкретен риск, който е концентриран на пазара на американски държавен дълг на стойност 29 трилиона долара. Това е т.нар. базисна търговия, при която инвеститорите - обикновено хедж фондове - заемат големи суми, за да се възползват от малките разлики в цените между цените на държавните облигации и свързаните с тях финансови инструменти, наречени фючърсни договори.

МВФ дава редица препоръки за намаляване на възникващите проблеми. Той подчертава, че властите трябва да са готови да се намесят, за да спрат спада на пазарите и да гарантират, че финансовите институции имат достъп до резервни механизми на централните банки, за да получат помощ в случай на криза.

Ден след като финансовите пазари в САЩ бяха разтърсени от нова закана на Тръмп срещу председателя на Федералния резерв Джером Пауъл, Фондът също така предупреди за необходимостта правителствата да позволят на централните банки да правят необходимото, за да поддържат ниска инфлация и да предотвратяват финансовата нестабилност.

„Неведнъж сме виждали, че независимостта на централните банки е важна основа за постигането на целите им“, посочва на брифинг за медиите финансовият съветник на МВФ Тобиас Ейдриан.

Той обаче омаловажава предположенията, че доларът или американските държавни облигации, които централните банки по света държат като официални валутни резерви, по някакъв начин губят статута си на сигурно убежище. По думите му е имало „известна волатилност“, но „наистина е твърде рано да се каже“ колко дълго ще продължи тя.

„Американските капиталови пазари остават най-големите и най-ликвидните в света“, каторичен е  Ейдриън.