Бизнес лидерите в Западна Европа са прекалено уверени, че широката общественост е положително настроена към възприемането на нови технологии като AI.

Но реалността може би е по-различна от очакванията, установява ново проучване, ексклузивно споделено с Euronews Next.

Малко под половината европейци (46%), анкетирани в пет държави, се отнасят положително към компании, използващи нови технологии, докато 79% от компаниите заявяват, че обществото има доверие в технологиите.

Широката общественост е с 20% по-малко оптимистично настроена от бизнес лидерите по отношение на граничните технологии, показва проучването, проведено от изследователската компания Opinium и публикувано от консултантската компания Hotwire Global.

„Няма значение колко добри са технологиите, ако никой няма да ги използва“, коментира Крис Холмс, член на Камарата на лордовете в Обединеното кралство.

„От изследването става пределно ясно, че общественото доверие е от съществено значение, ако искаме да оптимизираме възможностите и да предпазим хората от рисковете, произтичащи от новите технологии“, допълни той, който не е участвал в проучването, но чийто фокус са цифровите технологии в полза на обществото.

В проучването са анкетирани 8000 представители на широката общественост и 740 бизнес лидери в Обединеното кралство, Франция, Испания, Италия и Германия по отношение на 15 гранични технологии, сред които са генеративният изкуствен интелект (GenAI), агентичният изкуствен интелект, роботиката и изчислителните облачни технологии.

Заключенията от проучването показват, че страните са постигнали консенсус по отношение на доверието между компаниите и обществеността, а разликите между всички тях са много малки.

Френската и германската общественост са най-малко положително по отношение на компаниите, използващи гранични технологии, а Обединеното кралство е на трето място. След тях се нареждат Италия и Испания, чиито граждани се чувстват малко по-уверени от останалите страни.

Статистиката обрисува картина, според която нито една страна не е уверена в използването на тези технологии от бизнеса.

„Не е изненадващо, че не само технологичните лидери, но и бизнес лидерите са много ентусиазирани от граничните технологии и казват: „Искам да използвам това, мога да създам ефективност и т.н.“, коментира Уте Хилдебрандт, главен изпълнителен директор за континентална Европа в Hotwire. „Интересно е, че според тях обществеността също е толкова ентусиазирана, но ето, че това не е така.“

Проучването стига до заключението, че над половината от анкетираните са загрижени как технологиите ще повлияят на пазара на труда или на богатството и равенството.

„Във време, в което ролята на бизнеса в обществото е подложена на строг контрол, съществува значителен риск бизнесът да се откъсне от обществените настроения по отношение на използването на технологиите за постигане на търговски цели“, допълва Хилдебрандт.

Затова е жизненоважно компаниите да съобщават по ясен начин какво представляват технологиите и са целите им.

„Намираме се в пространство и време, в което е важно да бъдете прозрачни в комуникацията, а и действате, вместо само да говорите, да покажете каква е вашата история, да бъдете открити, да взаимодействате с обществеността, да разберете, че имате заинтересовани страни извън вашите инвеститори.“, съветва експертът.

Въпреки това, в момент, когато технологичните компании продават потребителски данни, като например скандала с Cambridge Analytica във Facebook, потребителите трябва да бъдат предпазливи и образовани по тези въпроси, смята лорд Холмс. Но той е оптимист, че от този тип скандали с се появяват нови технологични модели, като BlueSky, даващ на потребителите повече контрол.

Освен че широката общественост е по-добре образована в областта на технологиите, лорд Холмс смята, че въпросът не е само дали трябва да се доверяваме на технологичните компании или не, а че регулаторните органи също трябва да играят роля в гарантирането на безопасността на технологиите и защитата на потребителите.

Въпреки че ЕС прилага своя Закон за изкуствения интелект, лорд Холмс заяви, че е твърде рано той да окаже значително въздействие върху общественото доверие в изкуствения интелект, тъй като първите му разпоредби са влезли в сила едва в началото на февруари. Според него, гражданите на Европейския съюз вероятно усещат, че Законът на ЕС е „малко отдалечен от тяхното ежедневие.“

„Законът на ЕС за изкуствения интелект, разбира се, беше първият, който започна да приема закони. Но тази свързваща част с общественото ангажиране все още липсва и в тази юрисдикция“, каза лорд Холмс.

Проучването установява още, че само 24% се доверяват на компании, които използват гранични технологии, без да обясняват защо и как.

Доверието в технологичните лидери е ниско и сред европейската общественост, която е с 29% по-малко склонна да ги определи като надежден източник. От друга страна, ръководителите на компании определят технологичните предприемачи като най-надеждния източник на информация, когато става въпрос за гранични технологии.

За сметка на това широката европейска общественост има най-голямо доверие на учените и изследователите.