Президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа широкообхватна изпълнителна заповед за започване на спорната практика на дълбоководен добив на полезни изкопаеми. С това Белият дом се опитва да компенсира доминиращата позиция на Китай в критичните вериги за доставка на минерали.

Администрацията се стреми да ускори добива на стратегически важни минерали като никел, мед и редкоземни елементи от морското дъно в американски и международни води.

„Съединените щати имат основен интерес в областта на националната сигурност и икономиката да запазят водещата си позиция в областта на дълбоководната наука и технологии и минералните ресурси на морското дъно“, коментира Тръмп в своята изпълнителна заповед от четвъртък, цитиран от CNBC.

Едностранното действие има за цел „да се противопостави на нарастващото влияние на Китай върху минералните ресурси на морското дъно“, да укрепи партньорствата със съюзниците и да гарантира, че американските компании са „добре позиционирани“, за да подкрепят тези, които се интересуват от отговорно разработване на минерали на морското дъно.

Заповедта, която според критиците противоречи на глобалните усилия за приемане на регулации в сферата, нарежда на администрацията да ускори издаването на разрешителни за добив съгласно Закона за твърдите минерали на дълбокото морско дъно от 1980 г. Тя също така се стреми да установи процес за издаване на разрешителни по външния континентален шелф на САЩ и, по-специално, призовава за ускорено разглеждане на разрешителните за добив на подземни богатства от морското дъно „в райони извън националната юрисдикция“.

ООН: Дълбоководният добив на критични материали „изглежда неизбежен”

Какво представлява дълбоководният добив?

Практиката на дълбоководен добив включва използването на тежки машини за извличане на минерали и метали от морското дъно, където те се натрупват в конкреции с размерите на картофи. Крайното предназначение на тези минерали е широкообхватно и включва батерии за електрически превозни средства, вятърни турбини и слънчеви панели.

Защитниците на тази практика твърдят, че дълбоководният добив може да бъде изключително доходоносна индустрия, която в крайна сметка да намали зависимостта от големите минни операции на сушата.

Учените предупреждават обаче, че пълното въздействие на дълбоководния добив върху околната среда е трудно да се предвиди. Екологичните групи твърдят, че тази практика не може да се извършва устойчиво и ще доведе до разрушаване на екосистемите и изчезване на видове.

„Осъждаме опита на тази администрация да стартира тази разрушителна индустрия в открито море в Тихия океан, заобикаляйки процеса на ООН“, посочва Арло Хемфил от „Грийнпийс“ САЩ. „Това е обида за мултилатерализма и шамар в лицето на всички страни и милиони хора по света, които се противопоставят на тази опасна индустрия“.

Международният орган за морското дъно (МОД), малко известен регулатор на ООН, който контролира дълбоководния добив, от години се стреми да разреши неясното бъдеще на дълбоководния добив, преди да започне каквато и да е минна дейност. Той обмисля стандарти за регулиране на експлоатацията и добива на полиметални конкреции и други находища на океанското дъно.

Преговарящите се опитват да гарантират, че официалните правила ще бъдат въведени до края на 2025 г. - което накара критиците на изпълнителния указ на Тръмп да поставят под въпрос времето на неговото издаване.

МОС е създадена съгласно Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS) от 1982 г. - договор, който САЩ не са ратифицирали. Агенцията отговаря както за експлоатацията, така и за опазването на зона, която обхваща около 54% от световния океан.

„Това съгласуване на частния сектор с администрацията на САЩ може да доведе до ескалация на глобалното геополитическо напрежение по отношение на критични минерали и контрола върху международните води“, предупреждават анализатори от Eurasia Group. „Отхвърлянето на процесите в ООН от страна на САЩ вероятно ще доведе до неочаквани съюзи на държави в опозиция“.