100 дни по-късно: Какво се случи със заявката на Тръмп за мир в Украйна след 24 часа
Русия и Украйна продължават да си разменят нападения с дронове и ракети, докато водят отделни преговори със САЩ

Преди победата си на президентските избори миналата есен Доналд Тръмп се похвали, че може да сложи край на войната между Русия и Украйна за „един ден“.
След първите 100 дни от второто президентство на републиканеца обаче постигането на споразумение за прекратяване на огъня, което да се спазва и от двете страни - да не говорим за мирно такова - се оказва непосилна цел.
Наложи се дори Тръмп да се откаже от първоначалните си коментари за бързото прекратяване на тригодишния конфликт.
„Е, казах това образно и малко преувеличих, защото исках да изтъкна нещо“, коментира Тръмп пред списание Time миналата седмица. „Очевидно хората знаят, че когато казах това, то беше казано на шега, но също така беше казано, че войната ще бъде прекратена“.
Ако трябва да бъдем честни към Белия дом, той не си губи времето и започна веднага дискусиите с Русия, а след това и с Украйна, в опит да постигне споразумение за прекратяване на огъня, което да доведе до мирни преговори. Все още обаче няма реален напредък в тази насока.
Разговорите между САЩ и екипи от Киев и Москва продължават, но миналата седмица Вашингтон заплаши, че ще преустанови участието си, ако няма скорошни признаци за компромис. Воюващите страни продължават да се обвиняват взаимно, че саботират споразумението за прекратяване на огъня и че не спазват договореностите за ненападение срещу енергийна инфраструктура, постигнати с посредничеството на САЩ.
Предстои „много критична“ седмица
Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви в неделя, че предстоящата седмица ще бъде „много критична“ за Белия дом, тъй като той ще вземе „решение дали преговорите за прекратяване на огъня са начинание, в което искаме да продължим да участваме”.
„Има причини да бъдем оптимисти, но има и причини да бъдем реалисти“, каза Рубио, цитиран от CNBC, и добави: „Близо сме, но не достатъчно“.
Русия и Украйна продължават да си разменят нападения с дронове и ракети, докато водят отделни преговори със САЩ. Надеждите на Киев да възстанови предвоенния си териториален суверенитет получиха удар миналата седмица, когато САЩ изглежда застанаха на страната на Русия, обявявайки, че Украйна може да се наложи да приеме загубата на окупирани територии като част от мирно споразумение.
Междувременно Кремъл настоява, че има сериозни намерения за мирно споразумение, като в понеделник говорителят Дмитрий Песков заяви пред репортери, че докато войната на Русия срещу Украйна продължава, продължават и усилията на САЩ „да изведат процеса на мирен път“.
„Готовността на руската страна беше многократно потвърдена от президента Владимир Путин. Усилията продължават. Това е всичко, което можем да кажем по този въпрос“, посочи наскоро той.
Тина Фордъм, основателка на Fordham Global Foresight, отбелязва пред CNBC, че макар предстоящата седмица да се очертава като поредния „решаващ или преломен“ период за дипломацията по руско-украинския конфликт, тя не вижда основания за оптимизъм по отношение на разрешаването на войната.
„Лесно е да започнеш война, трудно е да я спреш“, казва тя. „И двете страни ще кажат на президента Тръмп, че искат да сключат мир, защото той иска да чуе точно това. Но за Путин е изгодно да запази статуквото възможно най-дълго“.
Тя също така припомня, че Тръмп обеща мир още в първия ден на новия си мандат и сегашната ситуация го изнервя все повече.
„Не забравяйте, че той също така наистина иска Нобелова награда за мир. А Владимир Путин никога не е бързал да сключи такъв. И обстоятелствата играят в полза на Русия“, акцентира Фордъм.
Колебание по отношение на територията?
Когато Тръмп и Зеленски проведоха импровизирана среща във Ватикана в събота по време на погребението на папа Франциск, имаше оптимизъм, че украинският лидер би могъл да убеди републиканеца да не отстъпва пред руските искания за териториални отстъпки. И Тръмп със сигурност изглеждаше по-твърд към Путин след срещата със Зеленски, като в неделя заяви пред пресата, че очаква руският президент „да спре да стреля, да седне и да подпише споразумение“. Той дори заплаши Москва с нови санкции.
Американският президент намекна, че Зеленски е готов да обмисли предаването на Крим, който Москва анексира през 2014 г., като част от сделка - „червена линия“, която украинският лидер преди това отказваше да премине. На въпрос на репортери в неделя дали смята, че Киев е готов да се откаже от полуострова, Тръмп отговори: „Мисля, че да“.
Междувременно Зеленски заяви пред BBC в петък, че страната му „не разполага с достатъчно оръжия, за да си върне контрола над Кримския полуостров“ и че „пълното и безусловно прекратяване на огъня открива възможност да се обсъди всичко“.
В събота Кремъл, от своя страна, заяви, че Путин е готов за директни преговори с Украйна без предварителни условия. Но европейските дипломати остават скептични.
Кая Калас, ръководител на външната политика на Европейския съюз, посочва пред CNBC, че Русия не е показала, че иска мир, като се имат предвид нападенията ѝ срещу гражданска инфраструктура в Украйна през последните седмици. Москва отрича да е извършвала подобни военни действия срещу цивилни обекти по време на войната, въпреки многобройните удари.
„Тук много добре знаем, че Украйна иска мир. За да искаш мир, са нужни двама, за да искаш война, е нужен само един, и виждаме, че Русия не иска мир“, категорична е тя. „Русия е тази, която бомбардира цивилни граждани и гражданска инфраструктура, докато Украйна се съгласи на безусловно прекратяване на огъня преди повече от месец. Така че това, което трябва да видим, е по-голям натиск върху Русия, така че и тя да поиска мир“.
По думите на дипломат №1 на ЕС „международното право е много ясно: Крим е Украйна”.
„Мисля, че ако Крим бъде предаден, резултатът ще е, че това само ще окуражи агресорите, защото да се променят границите със сила ще се окаже, че се изплаща“, предупреждава Калас.
Олексий Гончаренко, независим украински депутат, коментира в понеделник, че „единствената пречка пред мира са Русия и Путин, защото той не иска мир, докато ние, украинците, искаме такъв възможно най-скоро“.
Все пак той е съгласен, че може да има място за маневриране, когато става въпрос за постигане на примирие, докато Русия все още окупира украинска земя.
„Украйна никога няма да признае нито един сантиметър от нашата територия за руски, но военните действия могат да приключат с реален контрол на руснаците върху част от нашите територии, които ще бъдат незаконно окупирани. За съжаление, това няма да е първият случай в световната история и вероятно няма да е последният“, казва той пред CNBC. „Един ден Руската империя ще се разпадне, както се е случвало и преди, и ние ще си ги върнем. Но за момента не можем да изгоним руснаците“, смята той.