Кметът на Киев Виталий Кличко призна, че на Украйна може да се наложи да се откаже от земя в рамките на мирно споразумение с Русия, тъй като президентът на САЩ Доналд Тръмп продължава да настоява за сключване на сделка.

Бившият световен шампион по бокс в тежка категория е един от най-високопоставените украински политици, които посочват, че страната му трябва да да отстъпи територия, за да се опита да сложи край на войната.

Изявлението му идва само часове след като руска ракетна атака уби 12 души и рани над 80 в столицата.

Макар да признава, че постигането на мир би било „болезнено решение“, пред BBC Кличко заяви, че украинският народ „никога няма да приеме окупация“ от Москва в дългосрочен план.

Един от сценариите е да се откажем от територия. Това не е справедливо. Но за мира, временния мир, може би това може да бъде решение, временно.

Позицията на кмета относно временно отстъпване на земя е в ярък контраст с мирния план на САЩ, който силно облагодетелства Москва, призовавайки за неофициално американско признаване на контрола на Русия над Крим, което не е в полза на Украйна, отбелязва Politico.

Близо 100 дни след завръщането си на власт Тръмп настоява, че оказва натиск върху Киев и Москва поравно за прекратяване на войната - което ръководството на Украйна оспорва. Според Тръмп обаче Зеленски вреди на мирните преговори, след като изключи възможността да признае руския контрол над Крим - южния полуостров, незаконно анексиран от Москва през 2014 г.

Президентът на САЩ заяви, че Крим „е загубен преди години“ и в момента „дори не е предмет на обсъждане“. Но Зеленски посочи „Декларацията за Крим“ от 2018 г. на тогавашния държавен секретар на Тръмп Майк Помпео, в която се казва, че САЩ „отхвърлят опита за анексиране от страна на Русия“.

В интервюто си за BBC Кличко коментира още, че е „отговорен за столицата на Украйна“, определяйки я като „сърцето“ на разкъсваната от война страна.

Той заяви, че президентът Володимир Зеленски може да бъде принуден да вземе „болезнено решение“, за да постигне мир. На въпроса дали Зеленски е обсъждал с него някакви детайли от възможното споразумение, Кличко отговори откровено: „Не“.

„Президентът Зеленски го прави сам. Това не е моя функция.“

Кметът на Киев и Зеленски са политически опоненти, като първият неведнъж е обвинявал президента и неговия екип, че се опитват да подкопаят авторитета му.

В коментар след интервюто на Кличко, съветник в кабинета на Володимир Зеленски заяви, че официалната позиция на Украйна е ясна - първата стъпка към мира трябва да бъде по-широко прекратяване на огъня и че преговорите за това продължават.

„Това е контрапродуктивно“, заяви Серхий Лешченко пред BBC. „Другите политици трябва да се обединят около президента, защото само той има мандат от украинския народ.“

Според Лешченко предаването на територия би имало значителни правни последици. „Украйна е демократична държава и политиците могат да правят всякакви изявления. Но е много наложително те да не нарушават украинската конституция.“

През последните седмици Украйна и нейните европейски съюзници изразиха тревога от това, което мнозина на континента виждат като затопляне на отношенията на Тръмп с Русия на Владимир Путин, допълва BBC.

Междувременно руският президент Владимир Путин разговаря днес в Кремъл с американския специален пратеник Стив Уиткоф, съобщи прессекретарят на Путин Дмитрий Песков, цитиран от ТАСС, предаде БТА. Това е втората срещу между двамата за последните две седмици и четвъртата от началото на годината. Предишната се състоя в Санкт Петербург на 11 април и продължи над четири часа.

В Кремъл определят контактите с Уиткоф като извънредно полезни и подчертават, че това е много добър и надежден канал за запознаването на Путин и Тръмп с позициите на другата страна.

По-рано специалният пратеник на Тръмп предположи, че потенциално мирно споразумение ще зависи от статута на пет украински региона, като имаше предвид Крим и Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област в Източна Украйна, голяма част от които са под руска военна окупация.

Руският външен министър Сергей Лавров заяви, че Русия е „готова да постигне споразумение“ със САЩ за прекратяване на войната, въпреки че някои елементи трябва да бъдат „прецизирани“.

Пред CBS News Лавров добави: „Президентът на Съединените щати вярва, и според мен с право, че се движим в правилната посока.“ Запитан какво налага да се убиват цивилни граждани, след като през март Украйна заяви, че е готова за прекратяване на огъня, Лавров отговори: „насочваме се само към военни цели или граждански обекти, използвани от военните“.

На този фон, сраженията и атаките с дронове в Украйна не спират, а тази сутрин руски източници съобщиха, че генерал Ярослав Москалик, заместник-началник на главния оперативен отдел в руския Генерален щаб, е бил убит при нападение с кола бомба в Москва.

Следственият комитет на Русия - основният федерален разследващ орган в страната потвърди информацията.

Това не е първият случай на нападение срещу руски военни от началото на войната, но целенасочените убийства в Москва са рядкост, допълва BBC.

През февруари тази година Армен Саркисян, лидер на проруска паравоенна група в Източна Украйна, почина в болница след експлозия във входното антре на жилищна сграда в северозападната част на Москва. Никой не пое отговорност за това нападение.

През декември миналата година украинската служба за сигурност призна, че стои зад убийството на високопоставен генерал пред жилищен блок в столицата.

Генерал-лейтенант Игор Кирилов, ръководител на Силите за радиационна, биологична и химическа защита, беше убит при дистанционно взривяване на устройство, скрито в скутер.