Инфлацията в еврозоната остана непроменена на ниво от 2,2% през април, като се разминава с очакванията за понижение, сочат експресните данни на статистическата служба Евростат, публикувани в петък.

Икономисти, анкетирани от Reuters, очакваха показателят да достигне 2,1 % през април спрямо 2,2 % през март, тъй като инфлацията се понижава обратно към целта на ЕЦБ от 2%.

Базисната инфлация, която изключва по-волатилните цени на храните, енергията, алкохола и тютюневите изделия, се ускорява до 2,7 % спрямо 2,4 % през март. Внимателно следената инфлация в сектора на услугите също отново се повишава, като достига 3,9%, отбелязва CNBC.

Данните идват, докато определящите лихвите в ЕЦБ обмислят дали да забавят темпото на разхлабване на паричната политика

Инфлацията в еврозоната за март пада за втори пореден месец до 2,2%

Водещи икономики от еврозоната вече публикуваха своите данни за инфлацията, хармонизирани за съпоставимост в целия блок.

Статистическата служба на Германия съобщи, че очаква потребителските цени да се повишават с 2,2% през април, което е под показателите за предходния месец, но малко повече от очакваното. Хармонизираната инфлация във Франция достигна 0,8%, което също е малко над очакванията.

Най-голямата икономика в Европа отново успя да прескочи капана на техническата рецесия

Слаб оптимизъм от 0,2% за германската икономика през първото тримесечие

Повишението на инфлацията в сектора на услугите вероятно се дължи „на ефектите от Великденските празници“, коментира Франциска Палмас, старши икономист за Европа в Capital Economics. Според нея тези ефекти ще се обърнат през следващия месец, като предположи, че това оставя отворена вратата за по-нататъшно намаляване на лихвените проценти от страна на Европейската централна банка.

„Смятаме, че процентът на услугите ще се понижи значително през останалата част от тази година, тъй като американските мита натежават върху активността, а пазарът на труда продължава да отслабва“, добави Палмас.

„Насочваме се към нашата инфлационна цел през 2025 г., така че дезинфлационният процес върви така добре, че сме близо до завършване“, заяви миналата седмица президентът на ЕЦБ Кристин Лагард пред CNBC.

Тя и други финансисти обаче предупредиха, че картината за инфлацията в средносрочен план не е толкова ясна, тъй като се появяват фактори като потенциални ответни мерки от Европа срещу американските мита и фискални промени като големия инфраструктурен пакет реформи в Германия.

Лагард заяви, че при вземането на решения за лихвените проценти ЕЦБ ще бъде „крайно зависима от данните“. За последен път централната банка понижи лихвените проценти миналия месец, като свали основния - лихвения процент по депозитното улеснение до 2,25%, което е спад от високите нива от 4% в средата на 2023 г.

Продължавайки тенденцията, южноевропейските и по-малките икономики се представят по-добре от водещите пазарни играчи

Икономиката на еврозоната надмина очакванията за растеж в първото тримесечие

Данните, публикувани по-рано тази седмица, показаха, че икономиката на еврозоната може да набере скорост, като според предварителните данни Брутният вътрешен продукт на блока се е увеличил с 0,4% през първото тримесечие на 2025 г.

Това е по-високо от прогнозата за 0,2% и следва ревизираните данни за растеж от 0,2% през последното тримесечие на 2024 г. Въпреки това се очаква растежът да се забави през следващите месеци поради последиците от глобалните мита на САЩ.