Европейската централна банка намали лихвените проценти с още 25 базисни пункта, след като световните сътресения заради тарифната политика на САЩ предизвикаха всеобща несигурност и увеличиха опасенията за икономическия растеж на еврозоната.

Пазарите очакваха намаляването на лихвения процент, като според данни на LSEG около 94% от шансовете за намаляване с 25 базисни точки бяха оценени преди решението, отбелязва CNBC.

С това намаление основната лихва на ЕЦБ по депозитното улеснение достига 2,25%. При най-високите си стойности в средата на 2023 г. тя беше 4%.

Лихвените проценти по депозитното улеснение, основните операции по рефинансиране и пределното кредитно улеснение ще бъдат намалени съответно до 2,25%, 2,40% и 2,65%, считано от 23 април 2025 г., допълва Euronews.

Решението за намаляване на лихвения процент е било единодушно, заяви президентът на ЕЦБ Кристин Лагард в отговор на въпрос от CNBC и уточни: Обсъждаха се варианти, но нямаше никой, който да се изкаже в полза на намаление с 50 базисни пункта например.

25 базисни пункта определено беше намалението на лихвения процент, за което всички в залата се съгласиха.

„Процесът на дезинфлация е в ход. Инфлацията продължи да се развива според очакванията, като както общата, така и базисната инфлация се понижиха през март“, се казва още в мотивите за намалението от ЕЦБ.

С това основният лихвен процент достига 2,5% - стъпка, на която пазарите залагаха преди обявяването

ЕЦБ отново намали лихвените проценти. Политиката става „значително по-малко рестриктивна“

От финансовата институция допълниха, че „особено в настоящите условия на изключителна несигурност“ Управителният съвет „ще следва зависим от данните и индивидуален подход при определяне на подходящата позиция по паричната политика“.

Решенията ще се основават на очакванията на съвета за инфлационните перспективи предвид икономическите и финансовите данни, както и на базисната инфлационна динамика и силата на трансмисията на паричната политика.

Управителният съвет не се ангажира предварително с определена траектория на лихвените проценти.

Пазарите продължават да оценяват намаляването на основния лихвен процент до 1,75% до септември догодина. Остават въпросителните какво ЕЦБ смята за „неутрален лихвен процент“ и може ли да слезе под него

Какво знаем за плановете на ЕЦБ по лихвените проценти през 2025 г.

Търговското напрежение влошава перспективите за растеж

Тарифната политика на президента Доналд Тръмп обаче беше широко разглеждана от анализатори и икономисти като основна причина ЕЦБ да намали лихвените проценти. Въпреки че много от първоначалните мита, както и ответните мерки, бяха замразени или облекчени, опасенията как те биха могли да се отразят на икономическия растеж, нарастваха през последните две седмици.

В изявлението си за паричната си политика ЕЦБ посочва още, че „перспективите за растежа са се влошили поради нарастващото търговско напрежение“.

„Повишената несигурност вероятно ще намали доверието сред домакинствата и компаниите, а неблагоприятната и нестабилна реакция на пазарите към търговското напрежение вероятно ще окаже затягащо въздействие върху условията за финансиране.“, допълват от централната банка.

След като през март ЕЦБ вече смекчи езика си относно това колко рестриктивни са все още лихвените проценти, в четвъртък тя може отново да направи корекции

Митата проправят пътя за намаляване на лихвения процент на ЕЦБ

Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард заяви на пресконференция след заседанието на централната банка, че икономическите перспективи са „помрачени от изключителна несигурност“.

"Износителите от еврозоната са изправени пред нови пречки пред търговията, макар че техният обхват остава неясен.

Нарушенията в международната търговия, напрежението на финансовите пазари и геополитическата несигурност натежават върху бизнес инвестициите.

Междувременно потребителите също може да станат по-предпазливи по отношение на разходите, смята Лагард.

Според нея обаче, „икономиката на еврозоната изгражда известна устойчивост срещу глобалните сътресения“, предвид очаквания ръст през първото тримесечие на 2025 г.

„Това е момент, в който можем да решим заедно да вземем съдбата си в свои ръце“, заяви президентът на ЕЦБ

Лагард: Митата на Тръмп трябва да са начало на „похода към независимост“ на Европа

Ценовият натиск от инфлацията отслабва

Що се отнася до инфлацията, перспективата за забавяне на икономическия растеж и по-ниските разходи за енергия би трябвало да отслабят ценовия натиск, който вече се връща към целта на ЕЦБ от 2%.

Инфлацията в еврозоната (ХИПЦ) достигна 2,2% през март, което е спад спрямо февруарския показател от 2,3% на годишна база. Това означава, че цените все още се повишават, но с малко по-бавен темп. Базисната инфлация, която изключва волатилните компоненти като енергията и храните, се понижи до 2,4%, което е най-ниското четене от началото на 2022 г. допълва Euronews.

Междувременно годишната инфлация при услугите се понижи от 3,7% през февруари до 3,4%, най-ниското ниво от почти три години насам

Данните идват, докато определящите лихвите в ЕЦБ обмислят дали да забавят темпото на разхлабване на паричната политика

Инфлацията в еврозоната за март пада за втори пореден месец до 2,2%

Въпреки факта, че митата оскъпяват чуждестранния внос, икономистите прогнозират, че търговската война на Тръмп всъщност може да бъде дефлационна за еврозоната, дори ако ЕС отговори с ответни мита.

Една от причините е, че икономическата несигурност ограничава разходите, но съществува и перспективата за пренасочване на търговията от други държави.

Така например Китай е изправен пред налози от 145% върху продуктите си, изпращани за САЩ, което означава, че много производители ще търсят алтернативни пазари. Ако еврозоната получи излишък от пренасочени стоки, това означава, че предлагането ще се увеличи спрямо търсенето, което ще доведе до понижаване на цените.

Други валути от Г-10 като швейцарският франк и японската йена също укрепнаха на фона на опасенията на инвеститорите за пазара в САЩ

Еврото достигна тригодишен връх спрямо долара

Наред с това еврото е силно в момента спрямо долара, което прави вноса относително по-евтин за европейците. По-рано тази седмица валутата достигна най-силното си ниво от три години тъй като инвеститорите поставиха под въпрос сигурността на долара.

Какво се случва с "неутралния" лихвен процент

Пазарното внимание е насочено и към въпроса дали ЕЦБ ще промени формулировките си относно рестриктивността на паричната политика и дали финансистите ще дадат някакви насоки относно горещо обсъждания неутрален лихвен процент. Това е равнището, при което лихвените проценти нито стимулират, нито ограничават икономиката и следователно се задържат на него, отбелязва още CNBC.

Макар че на днешното заседание се очакваше понижението на лихвения процент, „по-важно за пазарите ще бъде доколко централната банка ще реши да съобщи какво възприема като „неутрален лихвен процент“ и дали паричната политика може да се превърне в стимулираща - т.е. да слезе под неутралния лихвен процент през следващите шест до 12 месеца“, коментира пред CNBC Жулиен Лафарг, пазарен стратег в Barclays Private Bank.

Централните банкери омаловажават теоретичния показател, който се превърна в център на вниманието на икономистите

Защо „неутралният“ лихвен процент не е двигател на паричната политика

По-ниските очаквания за растежа са ключов фактор за промяна на пазарните цени за намаляване на лихвените проценти от страна на ЕЦБ, заяви по-рано пред CNBC Йенс Айзеншмидт, главен икономист за Европа в Morgan Stanley.

„Разбира се, ясният катализатор тук бяха по-ниските очаквания за растежа, произтичащи от съобщението от 2 април, свързано с американските мита“, допълни той. Според него неочакваната реакция на валутния курс също е фактор. „По-големите мита преди се свързваха с по-ниска стойност на еврото, следователно с инфлационен ефект. Случи се точно обратното и това допринесе за очакването за намаление“, смята икономистът.