Банкерите от Европейската централна банка, определящи лихвените проценти в еврозоната, призоваха икономистите да спрат да се фиксират върху т.нар. неутрален лихвен процент и предупредиха, че мярката „не е добър ориентир“ за разходите по заемите в региона, изложен на все по-слаб растеж и глобална несигурност.

След пет намаления на лихвените проценти икономистите са все по-вторачени кога ЕЦБ ще достигне неутралния лихвен процент - нивото на „златната среда“, при което разходите по заемите нито стимулират, нито ограничават икономическата активност.

Според тях, достигането на това равнище може да накара финансистите да задържат разходите по заемите или да отложат по-нататъшното им намаляване.

Но тъй като перспективите пред еврозоната бързо отслабват, официални лица твърдят, че достигането на ниво, съответстващо на този важен, но теоретичен критерий, има по-малко значение, отколкото смятат икономистите, пише в анализ Олаф Сторбек, ръководител на бюрото на FT във Франкфурт и кореспондент на ЕЦБ по въпросите на паричната политика и европейската макроикономика.

Оли Рен, управител на Централната банка на Финландия, заяви в интервю пред Financial Times, че ЕЦБ трябва да има готовност да намали разходите по заемите до равнище, по-ниско от неутралното, за да стимулира икономическия растеж.

„Не бива да ограничаваме свободата си на действие заради една теоретична концепция“, коментира той, като добави, че ЕЦБ трябва да запази „отворено съзнание“ за това къде ще завършат лихвените проценти.

В сряда главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн изтъкна, че макар неутралният лихвен процент да е „важна концепция за разбиране на вероятния дългосрочен среден лихвен процент“, „не е добър ориентир за краткосрочните решения“.

В същия ден вицепрезидентът на ЕЦБ Луис де Гиндос предупреди да не се използва неутралният лихвен процент като „ориентир за решенията по паричната политика“.

В интервю за словашкия вестник Hospodárske Noviny Де Гиндос заяви, че ЕЦБ трябва да вземе предвид „всички релевантни входящи данни и широк набор от показатели“.

„Макар че неутралният лихвен процент представлява интересна академична концепция, той не е много полезен от гледна точка на определянето на политиката“, допълни финансовият експерт.

Пиеро Чиполоне, друг член на Управителния съвет на ЕЦБ, заяви пред Reuters, че макар неутралният лихвен процент да е „много мощна аналитична концепция“, „не е особено полезен за определяне на паричната политика“.

Макар че неутралният лихвен процент почти сигурно е по-нисък от 2,75% - текущата референтна депозитна лихва на ЕЦБ, има разногласия и за точната стойност. Тя не може да се измери пряко, но икономистите използват математически модели и данни от реалния свят, за да оценят нейното равнище.

Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард предизвика вълнение на Световния икономически форум в Давос миналия месец, когато заяви, че неутралната лихва вероятно ще бъде между 1,75% и 2,25% - диапазон, който е по-нисък от предполагания от много експерти.

Макар че след понижаването на лихвения процент миналата седмица Лагард заяви, че Управителният съвет на ЕЦБ ще вземе предвид новите ѝ неутрални оценки, той ще се ръководи и от реалните условия.

„Ще гледаме и през прозореца навън“, обясни образно ръководителят на банковата политика във валутния съюз.

Много икономисти предвиждаха, че едно или две допълнителни намаления с четвърт пункт - които се очакват през първата половина на 2025 г., ще поставят ЕЦБ в неутралната зона.

Една от причините за съсредоточаването върху ставката е, че ястребови гласове, включително влиятелният член на ЕЦБ Изабел Шнабел, по-рано заявиха, че темпът на съкращенията трябва да се забави, след като достигне неутрална стойност, или да се рискува да се подпали инфлацията, която засега остава над целта от 2%.

Оли Рен допълни пред FT, че оценките на Централната банка на Финландия сочат „долната граница“ на неутралния лихвен процент да е „приблизително 2% или малко под нея“.

Лена Комилева, главен икономист в консултантската компания G+ Economics, обяснява, че неутралният лихвен процент „може да не ръководи създателите на финансови политики среща след среща“, но е полезен ориентир.

„Продължителното отклонение ще доведе или до риск от обезсилване на инфлационните очаквания и бягство от инфлацията, или ако ставката бъде понижена към нула, до количествени улеснения и дефлация.“

Според главния икономист на BNP Paribas за Европа Пол Холингсуърт, ЕЦБ се стреми да избегне „усещането“, че ще спре намаленията, щом достигне неутрална стойност, и цели да стопира очакванията на инвеститорите „да бъдат прекомерно закотвени около едно определено равнище“.