Лагард за икономиката на Европа: Диагнозата е поставена
Сега отговорът на Европа трябва да бъде „действия, действия, действия“, настоява президентът на ЕЦБ
Европа трябва да се подготви за потенциални промени в търговската политика на САЩ, предупреди президентът на ЕЦБ Кристин Лагард.
По време на Световния икономически форум в Давос, тя подчерта в интервю за CNBC, че е необходимо Европа „да бъде подготвена и да предвиди какво ще се случи, за да може да реагира“.
Търговска война на хоризонта?
Страховете от протекционизъм на САЩ са в центъра на вниманието след завръщането на Доналд Тръмп.
Европа от години се застъпва за отворените пазари не само като „морален принцип“, но и заради икономически ползи от търговията със САЩ, отбелязва Euronews.
Търговският излишък на еврозоната със САЩ през 2023 г. възлиза на близо 1% от Брутния вътрешен продукт, което се дължи на ключови сектори като химическата промишленост и фармацевтиката.
Разглеждайки възможността Европа да устои на търговска война, Лагард призна, че макар дискусиите да трябва да продължат, идеята, че САЩ могат значително да намалят вноса от Европа, за да стимулират местното производство, е „съмнителна“, тъй като американската икономика „в момента работи на високи обороти“.
При положение, че американската икономика работи с пълен капацитет, а безработицата е на исторически ниски нива, тя предположи, че заместването на европейския внос с местно производство „ще отнеме малко време“.
Нов тласък на европейската конкурентоспособност
В разговора беше засегната и европейската конкурентоспособност - въпрос, който доминираше в дискусиите през 2024 г.
Лагард посочи, че „диагнозата е поставена“ по отношение на икономическото бъдеще на Европа, цитирайки докладите на бившия председател на ЕЦБ Марио Драги и икономиста Енрико Лета, които призовават за спешни реформи в областта на производителността и иновациите в условията на демографски предизвикателства.
Сега отговорът на Европа трябва да бъде „действия, действия, действия“, настоя тя.
Според нея, завръщането на Тръмп може да бъде катализатор на реформата. Лагард подчерта, че Европа се движи, когато е изправена пред външна заплаха, а несигурността около търговската политика на САЩ може да подейства именно като такава.
Икономическата сила на Европа се крие в големия ѝ потребителски пазар, но вътрешните бариери остават предизвикателство, допълни президентът на ЕЦБ.
„Създадохме единния пазар... но не довършихме работата“, отбеляза Лагард, като изтъкна, че нерешените бариери пред свободното движение на стоки и услуги могат да отслабят позицията на Европа в световните търговски преговори.
Парична политика: Изостава ли ЕЦБ
Що се отнася до паричната политика, Лагард затвърди ангажимента на ЕЦБ за премерено, зависещо от данните намаляване на лихвите, като се противопостави на пазарни спекулации за темпа и размера на съкращенията.
Тя потвърди увереността си, че инфлацията ще спадне до целевото равнище от 2% тази година.
Понастоящем пазарите оценяват многократни намаления на лихвените проценти на ЕЦБ тази година, като някои анализатори предвиждат четири намаления до лятото, с което лихвите ще намалеят от 3% на 2%.
Запитана дали този темп ѝ се струва подходящ, Лагард избегна да се ангажира със срокове, като заяви, че са вероятни „постепенни стъпки“, но решенията ще продължат да зависят от данните. Тя отхвърли опасенията, че ЕЦБ изостава от кривата на намаляване на лихвените проценти.
Различията с Федералния резерв
Една от основните разлики между ЕЦБ и Федералния резерв е темпът на облекчаване на паричната политика.
Докато Фед сигнализира за по-агресивен цикъл на понижаване, ЕЦБ възприе по-предпазлив подход.
Лагард призна това разминаване, като обясни, че то отразява „различната икономическа обстановка“ между двата региона.
С оглед на стабилизирането на инфлацията в Европа и прогнозата за икономически растеж от 1% през 2025 г. ЕЦБ зае премерена позиция и повтори, че фокусът остава върху ценовата стабилност и това не включва фактори като заетостта, за разлика от този на Фед.
Цени на енергията и глобална несигурност
Лагард посочи цените на енергията като ключова променлива при вземането на бъдещи решения по паричната политика, като предположи, че по-нататъшното понижение на разходите за петрол и газ може да окаже значително влияние върху динамиката на инфлацията.
Тя остана предпазлива в даването на бъдещи насоки, заявявайки, че „ще прилагаме методиката и ще приемаме всички данни такива, каквито идват при нас“.
Докато Европа се ориентира във все по-несигурния глобален пейзаж, ЕЦБ остава отдадена на своя постепенен, основан на данни подход, а банкерите следят внимателно търговските решения на САЩ и потенциалните им икономически последици.