Пазарни ограничения: Защо Фед и ЕЦБ нямат много възможности за маневриране
Техните предшественици умееха да направляват политиките въз основа на собствения си опит – Пауъл и Лагард не могат, пише бившият президент на Световната банка Робърт Зелик
Както макроикономистите, така и пазарните анализатори, тази година допускат погрешни предположения относно политиката за лихвените проценти на централните банки.
Финансистите трябва да добавят още един елемент към прогнозите си: институционалната политика, пише в анализ за Financial Times Робърт Зелик, бивш президент на Световната банка.
Нито Джером Пауъл от Федералния резерв, нито Кристин Лагард от Европейската централна банка са сертифицирани членове на клуба на централните банкери.
Тъй като двамата нямат икономическо образование и опит, се налага те да работят като ловки председатели на технократски съвети.
Техните предшественици – Пол Уолкър, Алън Грийнспан, Бен Бернанке и Марио Драги, умееха да дебатират с експертите и да направляват политиките въз основа на собствения си опит. Пауъл и Лагард не могат, допълва анализаторът.
В резултат на това председателят на Фед и президентът на ЕЦБ са особено зависими от прогнозите на служителите.
Но тези модели не работят добре. Произтичащата несигурност създаде повече пространство за различни мнения от страна на банковите съвети, но не и по-големи правомощия за директорите.
Институционалното противодействие на този уклон е да се разчита на предполагаемо усъвършенстван, технически подход: "зависимост от данните" - термин, който означава, че централните банкери не знаят какво да правят.
Това създава усложнения. Пауъл, Лагард и другите централни банкери са силно зависими от месечните анализи на данни, които често са предварителни, непълни и дори противоречиви.
Освен това паричната политика работи с лаг (периодът между про¬мяната в стойността на определен икономически елемент и появата на ефекта от нея) между девет месеца до над година, така че днешните данни са несигурен ориентир за политиката утре.
Ето как как тези условия създават институционални ограничения.
Изглежда вероятно Пауъл да иска да понижи лихвените проценти, с което ще даде тласък в кампанията на президента Джо Байдън. Но Пауъл не може да отмени месечните данни, дори и да смята, че бъдещите условия ще се възползват от намаляване на лихвения процент.
Лагард изигра политическия си ход по различен начин, но допълнително ограничи възможностите за маневриране.
Тя се „обви в европейското знаме“, след като преди месеци твърдеше, че не е необходимо ЕЦБ да следва Фед. Но нейните предварителни насоки изправиха доверието към нея срещу данни, които предполагаха задържаща се инфлация. Сега ще бъде трудно да намали отново заради сигналите, че цените може да се обърнат нагоре, допълва анализаторът.
Пауъл и Лагард ще се опитат да работят в рамките на тези институционални граници.
И все пак пазарните наблюдатели трябва да признаят, че политиката на институциите е също толкова важна, колкото и техните макроикономически и парични модели - ако не и повече. По-специално, инвеститорите трябва да бъдат нащрек за възможни предизвикателства пред институционалната култура на централните банки през 2025 г
Тръмп има малко политически принципи, но тези, в които демонстрира твърда убеденост, крият риск от увеличаване на инфлацията. Като всеки предприемач, неговата цел са по-ниски лихвени проценти, независимо от текущите им нива, и не вижда причина да позволи на Пауъл и Фед да му се изпречат на пътя.
Ако съчетае исканията за намаляване на лихвите с атака срещу Фед и широкообхватно увеличение на митата - и призив за отслабване на долара, доверието в централната банка и нейната ефективност ще се сринат, пише в анализа си Зелик.
Битката през 2025 г. за изтичащите данъчни облекчения на стойност приблизително 4 трлн. долара приходи през следващото десетилетие ще засили притесненията на Фед.
Ако централната банка изгуби контрол върху инфлацията, последиците за долара, лихвените проценти и търговията ще притеснят всички останали банки по света.
През 70-те години Фед се изправи пред фундаментално институционално предизвикателство. Председателят Артър Бърнс се опита да се адаптира към политическия натиск, но остави наследство от неконтролируема инфлация, уязвимост към шокове и по-слаба институция.
Пол Уолкър избра различен път, превръщайки се в модел за смели централни банкери.
Много анализатори на пазарите днес може и да не си спомнят историята на Бърнс, но неотдавнашният опит напомни както на политическите лидери, така и на централните банкери, че избирателите не харесват инфлацията.
Благоразумните експерти ще трябва да изучат по-детайлно както институционалната политика на централните банки, както и паричните теории и модели, завършва анализът.