Европейската централна банка е готова да се откаже от използването на най-актуалните икономически данни, за да определя посоката на лихвените проценти.

Досега това беше основната стратегия на банката в стремежа да овладее най-високия ръст на инфлацията, настъпил след пандемията.

Филип Лейн, главен икономист на ЕЦБ, коментира пред Financial Times, че решенията за паричната политика в даден момент трябва „да бъдат водени от предстоящи рискове, вместо да гледат назад“, след като инфлацията вече е напът да достигне средносрочната цел от 2%.

Сблъсъкът с първия темп на постоянно висока инфлация от десетилетия насам накара централните банкери във Франкфурт и другите банки в страните от ЕС да се съсредоточат по-малко върху своите прогнози и повече върху месечните данни за инфлацията и проучванията, заедно с тримесечните данни за БВП.

Докато инфлацията в еврозоната спадна рязко от връх от 10,6% през октомври 2022 г. до 2,3% към ноември, краткосрочните данни продължават да имат по-голяма тежест от прогнозите на централната банка за това къде ще бъде инфлацията след две или три години сега.

Лейн подчертава, че макар инфлацията да е спаднала близо до целта от 2%, „има още малко дистанция“.

„Веднъж след като процесът на дезинфлация е завършен, смятам, че паричната политика трябва да бъде по същество насочена към бъдещето и да сканира хоризонта за това кои са новите сътресения, криещи риск от по-голям инфлационен натиск“, допълва банкерът.

Тъй като ЕЦБ очаква да достигне целта си от 2% през 2025 г., това означава, че догодина може да бъде достигната точката, в която централната банка да се върне към режима си от преди 2022 г.

„В някакъв момент ще направим прехода от това, че сме били водени от много важното предизвикателство за намаляване на инфлацията, към новото предизвикателство да поддържаме инфлацията до 2% на устойчива основа.“, допълва Лейн.

Някои анализатори се надяват, че ЕЦБ ще започне да променя формулировката си на следващата среща на 12 декември, когато се очаква да понижи основната си лихва по депозитите с още четвърт пункт до 3%.

Въпреки че „зависимостта от данни пада по приоритет“, новото предизвикателство ще бъде „оценка на входящите рискове“ на база „среща по среща“, уточни Лейн.

Гуверньорът на Централната банка на Италия, Фабио Панета, през ноември призова за прекратяване на подхода, основан на данни от среща по среща, като призова ЕЦБ да се ангажира с бъдещи намаления на лихвените проценти предварително, допълва FT.