Европейската централна банка трябва да се ангажира с по-бързо намаляване на лихвените проценти в опит да вдигне икономиката на еврозоната.

Това заяви управителят на Италианската централна банка в реч, в която призова длъжностните лица да изоставят подхода си към паричната политика „среща по среща“.

„При инфлация, близка до целевата, и застой на вътрешното търсене рестриктивните парични условия вече не са необходими“, заяви Фабио Панета, цитиран от Financial Times.

Той призова финансистите да насочат вниманието си към риска от спад на инфлацията „доста под“ целевото равнище от 2%, което от лятото отново стана повод за безпокойство у някои от тях.

ЕЦБ понижи лихвените проценти три пъти тази година, с което разходите по заемите достигнаха 3,25% и се очаква да направи още едно намаление с четвърт пункт през декември, както и по-нататъшни постепенни намаления през следващата година.

Анализаторите очакват, че до средата на 2025 г. основният лихвен процент по депозитите на ЕЦБ ще бъде понижен до около 2% - обикновено считана за неутрална точка, която нито разширява, нито свива икономическата активност.

Но Панета, който беше член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ от 2020 г. до 2023 г., преди да стане управител на Централната банка на Италия, призова за ускоряване на облекчаването, като предупреди, че слабото вътрешно търсене и мрачните перспективи пред световната търговия изискват „своевременно нормализиране“ на процентите.

„Да се справим с това с рестриктивна парична позиция би било грешка. ЕЦБ трябва да посрещне тази ситуация с неутрална позиция. Тенденцията към затягане вече не е необходима“, допълва финансистът.

Миналия месец ЕЦБ призна, че инфлацията намалява по-бързо от очакваното и сега прогнозира, че тя ще достигне средносрочната си цел от 2% догодина, а не до края на 2025 г.

През септември годишната инфлация спадна под желаното равнище за първи път от повече от три години, но през октомври отново се повиши до 2%.

Панета също така призова ЕЦБ да се откаже от сегашните насоки „среща по среща“, с които се избягва поемането на по-дългосрочен ангажимент относно траекторията на паричната политика, като призова „да се върне към по-традиционен, ориентиран към бъдещето подход“, за да бъде избегната сегашната „несигурност относно пътя на лихвените проценти“.

През последните години ЕЦБ придава по-голяма тежест на краткосрочните икономически сигнали и текущите показатели за инфлацията, отколкото на прогнозите за бъдещите тенденции.

Панета признава, че тази позиция е оправдана, тъй като икономиката на еврозоната преживя рязък скок в търсенето в края на пандемията, удар от нарушените световни вериги за доставки и внезапен скок в цените на енергията.

„Съзнателно избрахме да увеличим свободата си в окото на бурята“, казва той.

Но тъй като „шоковете в предлагането от последните години бяха абсорбирани“, Панета смята, че финансистите трябва „да се върнат към бъдещето“ и отново да разчитат повече на „инфлационни прогнози, основани на икономически анализ на основните фактори, които движат инфлацията“.

По-ясен ангажимент за бъдещата траектория на лихвените проценти „би помогнал на домакинствата и компаниите да вземат по-информирани дългосрочни решения относно покупките и инвестициите“, допълва финансистът.