Икономиката на еврозоната надмина очакванията за растеж в първото тримесечие
Продължавайки тенденцията, южноевропейските и по-малките икономики се представят по-добре от водещите пазарни играчи
&format=webp)
Икономиката на еврозоната е нараснала с 0,4 % през първото тримесечие на годината, което е по-силно от очакваното. Това показват експресните данни на статистическата агенция Евростат, публикувани днес, съобщава CNBC.
Икономисти, анкетирани от Reuters, прогнозираха разширяване с 0,2% през първите три месеца след ревизирания ръст от 0,2 % през последното тримесечие на 2024 г.
Данните от днес сочат, че Брутният вътрешен продукт (БВП) на Германия, най-голямата икономика в Европа, е нараснал с 0,2% за същия период. Френският БВП е добавил 0,1 % за тримесечния период.
Продължавайки тенденцията, южноевропейските и по-малките икономики се представят по-добре, като БВП на Испания и Литва добавя по 0,6%, а икономическото производство на Италия нараства с 0,3%. Икономиката на Ирландия, която има склонност към променливи показания поради големия дял на мултинационалните компании, се разширява с 3,2% през първото тримесечие.
Франциска Палмас, старши икономист за Европа в Capital Economics, коментира, че последното отчитане на БВП на еврозоната показва, че икономиката е започнала 2025 г. на по-силна основа, отколкото предполагаха проучванията.
„Въпреки това все още очакваме растежът да се забави рязко през следващите шест месеца, тъй като въведените през април американски мита ще засегнат активността.“ По думите й, всеки тласък, идващ от огромните фискални стимули, очаквани в Германия, ще се усети най-вече през следващата година. На този фон в сряда доходността на 10-годишните германски облигации, които се разглеждат като референтни за еврозоната, беше с три базисни пункта по-ниска.
През по-голямата част от 2023 г. и 2024 г. икономическият растеж в еврозоната остана слаб, въпреки че Европейската централна банка намаляваше лихвените проценти в опит да стимулира растежа и да повиши икономическата активност.
Лихвеният процент по депозитното улеснение на ЕЦБ, нейният основен лихвен процент, беше понижен до 2,25% по-рано този месец - от високите нива от 4% в средата на 2023 г.
През март ЕЦБ заяви, че очаква икономиката на еврозоната да нарасне с 0,9% през 2025 г., което е малко под прогнозата ѝ от януари.
Новите прогнози трябва да излязат през юни, като миналата седмица ръководителите на централната банка предположиха пред CNBC, че те ще имат решаващо значение в процеса на вземане на решения за лихвите.
В кулоарите на пролетните срещи на Международния валутен фонд и Световната банка финансистите и други икономисти и официални лица широко отбелязаха тарифната политика на САЩ като ключов проблем, когато става въпрос за растежа.
Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард отбеляза, че макар „процесът на дезинфлация да е толкова напреднал, че да се приближава към своя край“, има сътресения, които ще „потиснат“ икономическия растеж.
Европейският съюз е изправен пред 20% общи търговски мита от САЩ, които в момента са поставени в 90-дневна пауза. Блокът също така е обект на допълнителни мита върху стоманата, алуминия и автомобилите.
Публикувани във вторник данни показаха, че икономическите нагласи в еврозоната са се понижили през април, достигайки най-ниското си ниво от декември 2024 г.
На фона на слабия растеж, инфлацията в еврозоната се доближава до целта на ЕЦБ от 2%, като през март достигна 2,2%. Последното оповестяване на данните за инфлацията се очаква тази седмица, допълва CNBC.