Рязък спад на доверието в сектора на услугите чертае мрачна перспектива за икономиката на ЕС
Индикаторът на икономическите нагласи за март се понижава с 0,9 пункта в ЕС до 96,0 пункта, а в еврозоната - с 1,1 пункта до 95,2 пункта, което е доста под дългосрочната средна стойност от 100 пункта
&format=webp)
След краткотрайния период на стабилност, настроенията и нагласите за европейската икономика отново отслабват през март.
Изчезващият оптимизъм в секторите на услугите и търговията на дребно води до още по-голямо понижаване на доверието, става ясно от доклад на ЕК, публикуван днес.
Според данните индикаторът на икономическите нагласи през март се понижава с 0,9 пункта в ЕС до 96,0 пункта, а в еврозоната - с 1,1 пункта до 95,2 пункта, което е доста под дългосрочната средна стойност от 100 пункта.
Последният показател се разминава с икономическите очаквания за покачване до 97 пункта, съобщава Euronews.
Това е и вторият пореден месечен спад и подчертава нарастващите опасения за краткосрочните икономически перспективи на Европа. Спадът на нагласите е обусловен главно от понижението на доверието в сферата на услугите, търговията на дребно и домакинствата.
Доверието в сектора на услугите - гръбнак на икономиката в еврозоната, спада от 5,1 на 2,4 пункта, което е най-резкият месечен спад от четири месеца. Показателят не отговори на очакванията за повишение до 6,7 пункта.
Доверието в търговията на дребно спада с 1,8 пункта, повлечено от песимизма по отношение на очакванията, настоящите условия и равнището на запасите. Въпреки че през предходните месециоставаше относително стабилно, резкият спад през март отразява нарастващата предпазливост сред бизнеса и сред потребителите.
Междувременно потребителските нагласи възобновяват низходящата си тенденция след краткотрайна пауза.
Индексът се понижава с 0,9 пункта до -14,5 пункта, което съвпадна с оценките, тъй като домакинствата в целия блок са все по-песимистични относно икономическите перспективи на своите страни и собствените си финансови перспективи.
Въпреки това се наблюдаваше слабо повишение на намеренията за извършване на големи покупки, което предполага известна устойчивост в поведението на разходите, вероятно свързана с намаляването на инфлацията и по-високите очаквания за заплатите.
Кои държави губят доверие
В Кипър е отчетен най-висок индекс на икономическите нагласи - 106,3, а в Германия - най-ниският 89,4.
Промените в сравнение с февруари не са равномерни в целия блок. Франция и Италия отбелязват най-рязък спад, като настроенията се понижават с 2,1 и 2,0 пункта.
За разлика от тях Испания отбелязва значително подобрение, като нараства с 1,1 пункта, а Германия и Полша отбелязват незначителни повишения от 0,3 и 0,2 пункта. Настроенията в Нидерландия са непроменени.
В рамките на по-широкия Европейски съюз най-силно месечно нарастване на нагласите е отчетено в Чехия - от 98,7 на 101,5 пункта, което е скок от 2,8 пункта.
Наемат ли все още европейските компании
Индикаторът за очакванията за заетостта също се понижава с 0,7 пункта както в ЕС, така и в еврозоната, спадайки още повече под историческата средна стойност. Спадът е концентриран в търговията на дребно, докато очакванията в промишлеността, строителството и услугите остават без промяна.
Въпреки по-меките планове за наемане на персонал собствените очаквания на потребителите относно безработицата леко се подобряват, което предполага, че условията на пазара на труда все още могат да бъдат възприемани като относително стабилни .
Интересно е, че индикаторът за натрупване на работна сила - показател, измерващ степента, в която компаниите задържат работници въпреки слабото търсене - остава непроменен на равнище 10,4, като се задържа над дългосрочната си средна стойност от 9,7.
Това показва, че компаниите продължават да не желаят да освобождават персонал, вероятно поради трудности при повторното наемане на работа или в очакване на бъдещо възстановяване.
Стабилизират ли се цените
Ценовият натиск остава висок, но с известни различия в отделните сектори.
Очакванията на мениджърите за продажните цени на едро се повишават в промишлеността и строителството, леко спадат в услугите и се запазват в търговията на дребно. И четирите сектора все още отчитат ценови очаквания над дългосрочните средни стойности.
От гледна точка на домакинствата очакванията за бъдещо увеличение на цените продължават силната възходяща траектория, поддържайки тенденцията, започнала през септември 2024 г. За разлика от тях възприемането им на миналото развитие на цените се запазва стабилно, макар и на високи равнища.
Европейските акции падат заради митата на Тръмп
Европейските акции удължиха седмичния си спад по време на сутрешната търговия в петък, тъй като нагласите на инвеститорите останаха песимистични след решението на президента на САЩ Доналд Тръмп да наложи 25% мито върху вноса на автомобили - тарифа, която ще влезе в сила в допълнение към новите „реципрочни мита“, планирани за следващата седмица.
Индексът Euro STOXX 50 се понижи с 0,7%, задълбочавайки седмичната загуба до 1,6%, утежнен от резкия спад на големите банки и водещите автомобилни производители.
Акциите на Commerzbank се понижиха с 3,9%, Deutsche Bank падна с 2,6%, BBVA с 2,2%, а Unicredit се понижи с 1,8%. Сред производителите на автомобили Volkswagen AG загуби 1,7%, BMW AG се понижи с 1,5%, а Mercedes-Benz AG 1%.
Мадридският индекс IBEX 35 беше най-зле представилият се в региона, като спадна с 0,9%.
Еврото отслабна с 0,3% до ниво от 1,0770 спрямо долара, насочвайки се към шести ден на загуби за седмицата.