Защо минутите във фитнеса се влачат безкрайно? Ново изследване отговаря на този въпрос
Ново изследване показва, че мозъкът ни възприема времето различно по време на тренировка и това има значение за темпото и издръжливостта
&format=webp)
Оказва се, че усещането, че минутите се влачат безкрайно, докато въртите педалите на велоергометъра във фитнес залата, не е само във вашата глава. Науката най-накрая потвърждава онова, което всеки трениращ човек някога е усещал – по време на тренировка възприятието за време наистина се променя.
В малко, но интересно проучване участници са били подложени на тестове с велоергометър, след което им е било възложено да оценят продължителността на 30-секундни интервали възможно най-точно, пише Popular Mechanics.
Резултатите показват, че участниците „усещат“ тези 30 секунди с около 8–9% по-бързо от реалното време – или казано по друг начин, времето на тях им се струва по-бавно.
И въпреки че шегата за „забавяне на времето“ във фитнеса е очевидна, изследването поставя някои интересни въпроси за механизмите, които стоят зад този феномен.
Проучването се фокусира върху психологическите фактори, но е ясно, че по време на натоварване тялото преминава през цяла поредица от физиологични промени.
А ако атлетите искат да подобрят стратегията си за разпределяне на силата (pacing), трябва да отчитат много повече от просто усещането за време.
Как преминава експериментът?
В изследването участват 33 души, които трябва да изминат 4000 метра на велоергометър. Те трябва да оценят 30-секундни интервали на пет различни етапа: преди старта, след 500 метра, след 1500 метра, след 2500 метра и веднага след финала. Всеки участник преминава през три различни сценария:
- Соло каране – като класическо индивидуално състезание.
- Състезание срещу „призрачен“ опонент – подобно на времеви тест в компютърна игра.
- Реална надпревара с цел да победят опонент.
Участниците оценяват натоварването си по скала за възприемане на усилие, но нямат конкретни указания за постигане на определена скорост, освен в състезателната сесия.
Детайлите са интересни: „Нямаше съществена разлика в резултатите между отделните условия или етапи (500 м, 1500 м и 2500 м),“ съобщават изследователите. Това означава, че появата на съперник и усилията да бъде победен не са повлияли на възприятието за време, нито пък нарастващата умора по време на изпитанието.
Проучването е малко по обхват, но екипът отбелязва, че много от методите и констатациите са новаторски и без аналог в досегашната научна литература. В последните десетилетия науката за спорта и подготовката на атлети се развиват с изключителна скорост, а тези резултати отварят врата за още по-задълбочени изследвания.
Какво означава това за атлетите?
Според изследователите, дори състезанията с реални опоненти не са достатъчни, за да „разсеят“ чувството за забавяне на времето. Точно по тази причина професионалистите може би трябва да използват нови техники, за да държат вниманието си в оптималната зона и да избегнат ефекта на скуката.
Точното усещане за време и правилното темпо са важни за постигане на успех – нещо, което легендарни спортисти като Майкъл Фелпс отдавна знаят. За тях всяко движение е въпрос на техника, обработена до съвършенство, при която дори един грешен завой или закъснение може да коства рекорд или медал.
Изследователите са категорични:
„Необходими са допълнителни изследвания, за да разгадаем по-добре ролята на външните стимули, интензитета и продължителността на упражнението върху възприятието за време. Всички тези фактори влияят върху разпределението на усилията и успешното постигане на оптимални резултати.“
Те посочват, че нови методи, като тайминг със светлинни сигнали, биха могли да подпомогнат спортистите да подобрят контрола върху темпото си.
Почти всеки, който е участвал в състезание, знае колко лесно е да надхвърлиш лимита си прекалено рано – и колко трудно е после да завършиш добре.