„Да назовеш означава да претендираш“: Интересите зад географската обсесия на Тръмп

Напрегнатата размяна на реплики между президента на САЩ Доналд Тръмп и канадския премиер Марк Карни относно превръщането на Канада в 51-ви щат стана ярък пример как териториалните амбиции на републиканеца за промяна в картата на света могат да оформят и усложняват външната му политика.

Но картографското влечение на президента е вкоренено много преди първия му мандат в Белия дом. То произлиза от кариерата му в корпоративния свят, където черпи власт от придобиването на права върху собственост, отбелязва в анализ Politico.

„В сърцето си съм строителен предприемач“, заяви Тръмп миналия вторник по време на срещата в Овалния кабинет с Карни, визирайки желанието си да постави Канада под контрола на САЩ.

През 2022 г. Тръмп заявява пред журналистите Питър Бейкър и Сюзън Гласър:

„Обичам картите. Винаги съм казвал: Вижте размера на Гренландия. Тя е огромна. Трябва да е част от САЩ“.

Експанзионизмът на Тръмп: Идва ли краят на световния ред след Втората световна война?

Тръмп неведнъж е казвал, че иска САЩ да „получат“ Гренландия, да превърнат Канада в „51-ви щат“, да си „върнат“ Панамския канал и да „притежават“ Газа.

Той изправи на нокти пресслужбата на Белия дом и повиши напрежението с Мексико заради дебат относно използването на термина „Американски залив“ за извесния векове преди съществуването на САЩ като Мексикански залив.

На фона на ескалиращото напрежение с Иран сега обмисля да промени името на Персийския залив на Арабски залив по време на посещението в Близкия изток тази седмица.

Според Карл Офен, професор по география в университета в Сиракуза, това е политическа тактика. „Картите и политиката са свързани още от първия ден. Да назовеш името означава да претендираш.“

Това обаче има реални геополитически последици. Превърна се в основен въпрос на канадските избори, катализира протести в Гренландия и хвърли в хаос пресслужбата на Белия дом, допълва Politico.

Президентът на Мексико Клаудия Шейнбаум заплаши да съди Google, че се е съобразил с промяната на името „Американски залив“. Иранският външен министър обеща „гнева на всички иранци“, ако Тръмп продължи напред с „Арабския залив“.

Лява климатоложка с български корени е първата жена президент на Мексико

От години картите са в основата на политическите послания на Тръмп. По време на кампаниите си той се опираше на избирателни карти по окръзи, които оцветяват страната в червено, за да подсили легитимността на победите си - въпреки че тези карти не илюстрират как червените щати обикновено са по-малко населени от сините, допълва още Politico.

Откакто спечели втория си мандат, Тръмп публикува в социалните мрежи политически карти, включително такива, които показват „Американския залив“, както и САЩ, слети с Канада.

Нарече Ивицата Газа „имот на брега на океана“ и „голям обект за недвижими имоти“ и сподели в Instagram генерирано от изкуствен интелект видео на „Тръмп Газа“, напомнящо на терен на строителен предприемач.

Тръмп публикува абсурден AI видеоклип за „Ривиерата“ в Газа

Когато във вторник Тръмп покани Карни в Белия дом, коментарите му за „51-ви щат“ бяха на първо място за новоизбрания министър-председател. „Както знаете от недвижимите имоти, има терени, които не се продават“, заяви Карни, отправяйки послание на предизвикателство.

Тръмп отговори: „Никога не казвай никога“.

Президентът заяви, че Канада „ограбва“ САЩ в икономическо отношение и за двете страни ще бъде по-добре, ако Канада се присъедини към Щатите.

С вицепрезидента Джей Ди Ванс отдавна са заявили, че имат интерес към сигурността на Гренландия, позовавайки се на заплахите от Русия и Китай. САЩ имат и по-широки стратегически интереси в богатия на ресурси арктически регион, където топящият се лед открива нови търговски маршрути.

Новата мисия на канадския технократ Марк Карни: Радикално скъсване с Америка на Тръмп

Но увлечението на президента по Канада и Гренландия може да се обясни отчасти и с размера им на картата. Канада е втората по големина държава в света по площ, а Гренландия е най-големият остров.

„Ако искате да преследвате нещо, то трябва да изглежда голямо. Това е често срещана тактика в политическата картография от дълго време - да използваш правилната проекция, за да изразиш мнението си.“, казва Райън Вайхелт, ръководител на катедрата по география и антропология в Университета на Уисконсин.

В изявление за Politico директорът по комуникациите на Белия дом Стивън Чунг похвали Тръмп, че „дълбоко цени географията и историята“, и добави, че „тази администрация е за американската изключителност“.

Гренландия е разгневена и объркана от нежеланото посещение на САЩ

Посещението на втората дама Уша Ванс в столицата на Гренландия за състезание с кучешки впрягове през март беше внезапно оттеглено, след като датски и гренландски официални лица заклеймиха пътуването като ескалация на реториката на Тръмп за анексиране.

„Никога, ама никога няма да бъдем парче собственост, което може да бъде купено от когото и да било, и това е посланието, което е най-важно да се разбере“, заяви премиерът на Гренландия Йенс-Фредерик Нилсен миналия месец.

Опитът за именуване на „Американския залив“ вкара в хаос и пресслужбата на Белия дом, след като служители блокираха репортери и фотографи от AP да отразяват събития в отговор на указанията ѝ за термина. В крайна сметка съдия постанови, че достъпът на агенцията трябва да бъде възстановен, припомня Politico.

Могат ли САЩ да постигнат ядрена сделка 2.0 с Иран?

На фона на ядрените преговори с Иран в сряда Тръмп заяви, че ще „вземе решение“ относно опита да промени името на Персийския залив на „Арабски залив“ по време на пътуването си до Саудитска Арабия, Катар и Обединените арабски емирства, които използват термина „Арабски залив“, за да опишат региона на 7000 мили от бреговата линия на САЩ.

Иран бързо отвърна на удара. Сейед Абас Арагчи, външният министър на страната, заяви, че промяната на името ще бъде „недалновидна стъпка“ и „ще донесе само гнева на всички иранци“.

„Не искам да наранявам ничии чувства. Не знам дали ще има наранени.“, допълни от своя страна Тръмп.