Съдбата на Иран може да изглежда по съвсем различен начин по време на втория мандат на президента Доналд Тръмп - за добро или за лошо на Техеран.

С изненадващи ходове американският президент вече няколко пъти изрази желанието си да сключи сделка - последно чрез писмо до иранския върховен лидер аятолах Али Хаменей миналата седмица, в което поиска двамата лидери да „преговарят“ за ядрената програма на близкоизточната страна. Това е в контраст със седем години по-рано, през 2018 г., когато Тръмп, който изтегли САЩ от първоначалното ядрено споразумение от 2015 г., предизвика рязко влошаване на американско-иранските отношения.

„Бих искал да сключа сделка с Иран по неядрени въпроси. Бих предпочел това пред това да го бомбардирам, по дяволите“, заяви Тръмп в интервю за New York Post в началото на февруари. В същото време обаче той поднови кампанията си за санкции срещу страната износител на петрол, след като отново встъпи в длъжност.

Междувременно върховният лидер на Иран аятолах Хаменей категорично отказва да обърне гръб на ядрената програма на Техеран и отхвърля контактите на Тръмп. В събота иранският лидер осъди опитите на неназовани „изнудващи правителства“ да сключат сделка и се зарече, че кабинетът му няма да преговаря под натиск.

Иран е подложен на натиск - от собствената си затруднена икономика, от драматичната загуба на регионални съюзници като Башар Асад в Сирия и от отслабването на марионетните сили като Хизбула в Ливан, вследствие на израелските атаки от последните години. Но докато силата му в тези области е значително по-малка, отколкото по време на първия мандат на Тръмп, то влиянието му в друг аспект - самото количество ядрен материал, който е произвела - сега е много по-голямо.

Иран засилва ядрената си програма

„Значителна загриженост“

Иран обогатява и складира уран на най-високите си нива досега, което накара Международната агенция за атомна енергия, ядрения надзорник на ООН, да отправи множество предупреждения.

„Иран остава единствената неядрена държава, която обогатява уран до това ниво, което поражда значителни опасения за потенциална разработка на оръжия“, се казва в съобщение на ООН от 3 март.

„Иран продължава да обогатява уран като част от упражненията си за изграждане на лостове за влияние“, обяснява пред CNBC Санам Вакил, директор на програмата за Близкия изток и Северна Африка в Chatham House. „Колкото повече има, толкова повече може да разтовари и това може да изглежда като компромис за всяка подобна сделка, която ще се сключи.“

Техеран настоява, че програмата му е само за граждански енергийни цели. Но според МААЕ обогатяването на иранската ядрена енергия е достигнало 60% чистота - драстично по-високо от ограничението за обогатяване, заложено в ядреното споразумение от 2015 г., и на малка техническа стъпка от нивото на чистота от 90% за оръжия.

„Страната, която обогатява на 60%, е много сериозно нещо. Само държави, които произвеждат бомби, достигат това ниво“, посочва ръководителят на МААЕ Рафаел Гроси през 2021 г.

В рамките на ядреното споразумение от 2015 г., официално наречено Съвместен всеобхватен план за действие (СВПД), Иран се ангажира да ограничи нивата на обогатен уран от 3,67% до 300 кг.

Понастоящем Иран разполага с близо 22 пъти повече материал, съобщава Energy Intelligence, като се позовава на МААЕ. А Тръмп не изключва възможността за военни удари на САЩ или Израел по страната, за да ѝ се попречи да създаде бомба.

Какво могат да очакват врагове и съюзници от държавния секретар на Тръмп

Взаимно недоверие

Все пак в Иран преобладават предпочитанията към сключване на сделка, която ще отмени санкциите, казва Биджан Хаджепур, икономист и управляващ партньор във виенската консултантска компания Eurasian Nexus Partners.

Проблемът?

„Има дълбоко недоверие и от двете страни“, добавя той пред CNBC. „Особено публичният епизод на Зеленски в Овалния кабинет напомни на иранците, че ще бъде трудно да имат доверие в потенциална бъдеща сделка с администрацията на Тръмп. От друга страна, потенциалното вдигане или намаляване на санкциите би било необходимо за траекторията на иранската икономика“.

Но сега САЩ и Тръмп имат преобладаващо влияние, акцентира Бехнам Бен Талеблу, старши сътрудник във Фондацията за защита на демокрациите.

„Сега президентът Тръмп разполага със значително повече лостове за влияние срещу Иран, отколкото при встъпването си в длъжност през 2017 г.“, коментира той. „Израел е разградил някои от регионалните пълномощници на Ислямската република, а структурните проблеми и продължителните американски санкции държат иранската икономика на заден план. И макар че идеята за увеличения ядрен капацитет на Иран като лост за влияние не трябва да се забравя, това е единствената им карта, която могат да изиграят в момента“.

CRINK: Новият съюз, който изправя НАТО на нокти

Техеран печели време?

По отношение на възражението на иранския върховен лидер да преговаря под натиск, Бехнам твърди, че „Ислямската република винаги казва „не“, докато не каже „да“. По думите му страната „продължава да обогатява и да увеличава запасите си от високообогатен уран, защото иска да има ядрено оръжие“, а не защото просто иска да има влияние в преговорите.

„Техеран иска да вкара Тръмп в капана на преговорите, било то директно или чрез руско посредничество“, казва той, позовавайки се на съобщенията за ролята, която администрацията на Тръмп е поискала от Русия да играе в потенциалните преговори. „Целта не е да се разреши ядреният въпрос, а да се притъпи максималният натиск и да се създадат пречки за потенциален израелски или американски удар“.

Вместо да избере да сключи сделка или да няма никакво споразумение, иранското правителство вероятно избира третия вариант - просто да се „мъчи“ и да печели време, смята Вакил от Chatham House. Това е както „за да изгради допълнително влияние в момент, когато регионът и Западът виждат Иран като слаб“, така и за да получи по-добра представа за приоритетите на Тръмп и условията за преговори.

Освен това „Иран ще започне преговори с Европа като механизъм за забавяне на оттеглянето на санкциите и за поддържане на вратата за преговори“, казва още Вакил, „докато Вашингтон разработва собствена стратегия и приоритети“.