Наследството на Урсула фон дер Лайен като председател на Европейската комисия ще бъде изправено пред огромно предизвикателство тази седмица, когато Съдът на ЕС се произнесе по тайните текстови съобщения, които тя е разменила с шефа на фармацевтична компания, сключила с Брюксел сделка за ваксини на стойност милиарди евро.

Съдът на Европейския съюз ще реши дали с отказа си да оповести съдържанието на текстовите съобщения между нея и главния изпълнителен директор на Pfizer Алберт Бурла, Комисията е нарушила правилата за прозрачност.

Решението по „Pfizergate“ в сряда не само ще има огромни последствия за начина, по който висшите политици на блока водят делата си зад затворени врати, но може да хвърли сянка и върху втория петгодишен мандат на фон дер Лайен начело на Комисията, който започна едва на 1 декември, пише POLITICO.

В борбата си да утвърди силата на Комисията на фона на нарастващата националистична реторика в блока, тя вече беше критикувана за склонността си към централизация на властта и за отстъпки от ангажиментите за опазване на околната среда.

Същността на въпроса е дали текстовите съобщения трябва да се класифицират като документи и следователно да могат да бъдат публикувани в името на прозрачността.

Докато активисти и много външни наблюдатели твърдят, че те трябва да се третират като всяко друго средство за официална комуникация, когато са свързани с изготвянето на политики, Комисията не е съгласна.

Земеделието в ЕС: Повече пари за подпомагане при бедствия, по-хлабави екологични стандарти

Голямо неудобство

Случаят е правно сложен за фон дер Лайен, защото тя не само лично е подписала най-големия договор за ваксини на блока – на стойност милиарди евро – но и председателства институцията, натоварена с прилагането на правото на ЕС, което включва принципите на прозрачност и отчетност.

Ако съдът се произнесе срещу нея, това ще даде политически аргументи на широк кръг критици. Това би било и голямо неудобство, като се има предвид, че само преди няколко месеца тя публично се ангажира да защитава стандартите за прозрачност, ефективност и почтеност през втория си мандат.

„Това решение на съда може да бъде повратна точка за прозрачността в ЕС“, казва Шари Хиндс, експерт по политика на ЕС за политическа почтеност в неправителствената организация „Transparency International“.

„Когато става въпрос за ключови решения, особено такива, които засягат общественото здраве, трябва да се избягва секретността“, посочва експертът пред POLITICO.

Делото беше заведено от The New York Times и бившия му шеф на бюрото в Брюксел, които стартираха процеса срещу решението на Комисията да не публикува текстовите съобщения през 2022 г.

Съществуването на съобщенията беше разкрито в интервю за вестника през април 2021 г., в което Бурла (Pfizer) описа обмена им като насърчаващ „дълбоко доверие“ и улесняващ преговорите за сключването на значителна сделка за ваксини. Това споразумение, финализирано през май 2021 г., включва ангажимент от страна на ЕС да закупи до 1,8 млрд. дози от ваксината Pfizer-BioNTech Covid-19, което е най-голямата сделка, сключена от Брюксел до момента.

То предвиждаше предварителна покупка на 900 млн. дози с опция за поръчка на още 900 млн. дози за доставка през 2022 и 2023 г.

Politico: Страните от ЕС са унищожили ваксини срещу Covid за над €4 млрд.

Сигнал за тревога

Европейският омбудсман коментира през 2022 г., че пропускът на Комисията да потърси въпросните текстови съобщения е показател за слабо управление. Емили О'Райли, омбудсман от 2013 г. до 2025 г., го определи като „сигнал за тревога“ за институциите на ЕС.

Тя заяви, че прозрачността е отстъпила назад по време на мандата на фон дер Лайен.

Тя насочи критиките си конкретно към самата фон дер Лайен, като в интервю за POLITICO миналата година обвини председателката на Комисията, че е създала култура на „задържане на информация“ по политически причини.

Тя посочи и отсъствието на фон дер Лайен от единственото съдебно заседание по делото досега.

„Слонът, който не беше в стаята“, каза тогава О’Райли.

„Единственият човек, който можеше да ни каже всичко, не беше там.“

В изявление пред POLITICO Комисията коментира, че „никога не е отричала обмена на текстови съобщения с главния изпълнителен директор на Pfizer. По онова време, когато светът преминаваше през тежка пандемия, много лидери поддържаха редовни контакти с главните изпълнителни директори на фармацевтични компании“.

Обменът на текстови съобщения „не означава, че договорите са били изготвени на това ниво или дори чрез обмен на текстови съобщения“, добави тя.

Според Комисията „прозрачността е от първостепенно значение и за председателя фон дер Лайен“ и че „през последните години е постигнат значителен напредък“ в областта на „откритостта, отчетността и ясната комуникация“.

Съдиите от по-ниската инстанция на същия съд на ЕС вече се произнесоха против решението на Комисията да редактира големи части от договорите за ваксини, преди да ги направи достъпни, което според изпълнителния орган е било направено с цел защита на личния живот на служителите и търговските интереси на компаниите.

Тили Метц, една от петте зелени членове на Европейския парламент, които заведоха делото пред Общия съд, постави под въпрос кой или какво стои зад нежеланието на фон дер Лайен да сподели информация.

„Тя получава лоши съвети“, казва тя.

„Ако искате обществото да има доверие в политиците и в това, което правят – и в контактите им с индустрията – трябва да поставите акцент върху прозрачността.“

Макар да признава, че здравната криза, предизвикана от пандемията, е „много нова ситуация“, която е наложила на Комисията да сътрудничи с индустрията, тя твърди, че фон дер Лайен не е извлякла правилните поуки от пандемията.

Фон дер Лайен предупреди X, Meta, Apple и TikTok да спазват правилата - независимо кой е изпълнителният директор

Години на неяснота

В рамките на делото, по което ще бъде постановено решение в сряда, съдът проведе заседание в Люксембург през ноември. Голямата камара даде да се разбере, че е скептична по отношение на отказа на Комисията да предостави текстовите съобщения.

След години на неяснота дори относно съществуването на съобщенията, адвокатите на Комисията най-накрая ги признаха. Това предизвика смях сред присъстващите, както и нетърпение сред съдиите.

„Не отричаме, че съобщенията съществуват“, заяви адвокатът на Комисията Паоло Станканели в средата на заседанието, цитиран от POLITICO.

Той отрече тяхното значение, казвайки, че биха ги запазили – и потенциално биха ги предоставили – ако бяха свързани с преговорите по договора с Pfizer.

Съдиите показаха признаци на раздразнение, защото Комисията многократно не успя да обясни как е решила какво е важно и какво не.

След повече от три часа дебати съдиите отправиха остра критика към отговорите и отношението на Комисията към искането на The New York Times.

Един от съдиите, Хосе Мартин и Перес де Нанкларес, заяви, че изпълнителната власт не е показала „адекватни и усърдни мерки“, за да обясни защо не може да сподели текстовете. Друг съдия, Пол Нихул, разкритикува „относително обърканото досие“.

Бондин Клоустра, адвокат на The New York Times, коментира, че е „много разочарована от липсата на подготовка“ на представителя на Комисията по време на изслушването.

„Все още не знаем какво се е случило с телефона на фон дер Лайен, дали съобщенията са били разменени чрез лаптоп или друго устройство.“

Натискът върху фон дер Лайен се засилва и извън това решение. Европейската прокуратура, натоварена с разследването на сериозни финансови престъпления срещу интересите на ЕС, потвърди, че разследва Комисията за нейното управление на доставките на ваксини.

През март шефката на EPPO Лаура Кьовеши потвърди, че нейната служба наскоро е разпитала служители на Комисията за това как са протекли преговорите за ваксините.