Изненада или не, в Силициевата долина вече почти няма човек, който да говори за това дали изкуственият интелект ще замени човешкия труд. Водещият въпрос тук е кога това ще се случи – и кой изобщо ще спечели от подобна трансформация.

Идеята за абсолютна автоматизация на труда – независимо дали говорим за физическа работа или умствен капитал – отдавна вече не е научна фантастика.

Това е стратегия, активно финансирана и планирана до последния детайл от някои от най-големите имена в технологичната индустрия. Визията е да съществува AI, който мисли вместо нас, и роботи, които вършат всичко останало.

Според Ед Нютън-Рекс, автор в The Guardian, това е сценарий, който вече не се обсъжда само в затворени зали и частни форуми, а се превръща в реален технологичен дневен ред.

Икономика, но без хора: публичната тайна на Силициевата долина

Докато все повече компании стъпват на пръсти около твърде открити намерения за масова автоматизация (предвид социалните и политически рискове), някои стартъпи вече гръмко казват точно това, което останалите само шепнат зад затворени врати.

Един от тях е Mechanize – компания, която открито заявява, че целта ѝ е „пълна икономическа автоматизация“. Сред нейните поддръжници са имена като главният учен на Google Джеф Дийн и други инвеститори с тежест в Силициевата долина.

Това не са единични мнения. Дори Илон Мъск вече говори за свят, в който „никой от нас няма да има работа“. Бил Гейтс смята, че хората скоро няма да бъдат нужни за повечето дейности. Подобни мнения изразяват и „кръстникът“ на AI Джефри Хинтън, както и легендарният инвеститор Винод Косла.

Мениджърите вече не се свенят да казват на персонала си, че трябва да работят по-усилено, да се оплакват по-малко и да се радват, че все още имат работа

„Няма незаменими хора“: Корпоративните лидери променят тона към служителите си

Какво реално може да се автоматизира днес?

Технологиите, с които в момента разполагаме, все още не могат изцяло да заменят човешкото участие в икономически план.

AI все още допуска доста грешки, а роботите остават тромави и лишени от нужната координация, с която хората разполагат. Това обаче се променя със светкавична скорост.

Още през 2023 г. GPT-4 се нарежда сред най-добрите 10% от участниците в американския бар тест. Новите модели на OpenAI вече пишат по-добър код от собствените си инженери.

Свободните професии в писането и графичния дизайн също регистрират сериозни спадове, откакто AI инструментите масово навлизат на пазара. А в Сан Франциско, например, автономните автомобили вече са част от пейзажа на града, докато хуманоидни роботи работят в заводите на BMW и изпълняват десетки задачи в търговски обекти.

Планът изглежда повече от ясен: изкуственият интелект поема интелектуалната работа, а роботите ѝ „вдъхват живот“. Не, това изобщо не е футуризъм, а посока, към която вече масово текат инвестиции за милиарди долари.

Главният изпълнителен директор на Google DeepMind Демис Хасабис дори прогнозира, че AGI може да бъде постигнат в рамките на следващите 5 до 10 години.

Компанията се надява да успее да преодолее пропастта между демонстрациите на агенти на изкуствен интелект и реалните продукти тази година

OpenAI пуска нови инструменти за създаване на AI агенти в помощ на бизнеса

А ако планът се провали?

Разбира се, възможен е и алтернативен сценарий – нова „AI зима“, спад в инвестициите, технологична тишина. Въпросът обаче не е дали автоматизацията ще се справи, а по каква причина толкова влиятелни хора искат тя да успее на всяка цена – и какво може да означава това за всички останали.

Според най-оптимистичния сценарий, пълната автоматизация може да отключи безпрецедентен икономически растеж и да повиши глобалния жизнен стандарт. Но историята не е особено щедра, когато става дума за равномерно разпределяне на технологичните ползи.

Автономните AI агенти обещават ефективност и бързина, но какво се случва, когато човекът излезе от уравнението

Когато AI взема решения сам: Революционна технология или перфектната рецепта за хаос

А каква е реалната причина?

Същата, каквато винаги е била – власт и капитал. „Софтуерът изяжда света“, казва веднъж Марк Андрисен, легендарен VC инвеститор. До момента обаче имаше едно място, до което софтуерът не можеше да стигне – трудовият пазар. За какъвто и продукт да става дума, някой все пак трябваше да работи.

Днес, благодарение на изкуствения интелект, Силициевата долина за първи път вижда шанс да притежава повече от просто технологии – цялата верига на стойността – от самото създаване до изпълнението.

Това със сигурност изглежда като новата надпревара – не за доминиране на пазара, а за елиминиране на нуждата от човешки труд. И ако досега бизнес моделът на технологичния свят беше „софтуерът като услуга“, утре има вероятност той да бъде: „животът като услуга, без хора“.