Златните 80: Времето, в което истинското шоу в Кан беше далеч от червения килим

Далечната вече 1984-а е годината, в която фотографът Дерек Риджърс стъпва за първи път на Фестивала в Кан.

Възлагат му да снима за музикалното списание NME диджея и рапър Африка Бамбаатаа, който промотира участието си във филма Beat Street.

„Не мисля, че преди това съм се замислял за Кан или за фестивала“, споделя за CNN Риджърс, известен с характерните портрети на британските субкултурни герои. „Всяка година по телевизията се появяваха материали за това събитие, но то не беше повлиялo на живота ми по някакъв значителен начин.“

Скарлет Йохансон ще дебютира като режисьор на Филмовия фестивал в Кан

Риджърс се завръща във френския курортен град още 11 пъти, по време на които твърди, че е гледал два филма – Beat Street и December Bride на Тадеус О'Съливан (фотографът е съученик на режисьора).

„Ако си на Френската ривиера и слънцето грее навън, защо би избрал да отидеш на кино, ако не ти се налага?“, пита той. Вместо се съсредоточава върху завладяващите и понякога противоречиви сюжети, които се развиват около Двореца, снимайки знаменитости, модели, актриси, както и колеги фотографи.

Три десетилетия по-късно около 80 снимки от архива на Риджърс са събрани в нова книга - „Кан“. Фестивалът, който тя представя, е различен в много отношения от съвременното му повторение.

Тазгодишното издание, което ще продължи до 24 май, ще бъде преживяно до голяма степен чрез социалните медии (само официалната страница на Фестивала в Кан в Instagram има 1,3 милиона последователи, а в TikTok се появяват хиляди видеоклипове с тагове).

На снимките на Риджърс, направени през 80-те и 90-те години, няма нито един мобилен телефон и няма селфи камера. Звездните моменти, политическите изявления и историята на модата тогава се отразяват от телевизията и печатните медии.

„Винаги съм се интересувал от хората и, предполагам, от изучаването на човешкото състояние“, казва Риджърс, който наред с професионалните си задачи прекарва голяма част от 80-те години и десетилетието преди това в документиране на лондонските пънкари, скинхедс и нео романтици.

„Филмовият фестивал беше първото ми по-дълготрайно навлизане в репортажа“, отбеляза той, размишлявайки върху това как книгата му „Кан“ е била оформена от същото любопитство, с отхвърлянето на по-традиционната организация на червения килим.

„Non merci“: Филмовият фестивал в Кан забрани разголените тоалети

„По време на Кинофестивала в Кан се показва толкова много от богатата палитра на живота, че почти навсякъде има чудесни възможности за снимане“, продължава той.

Снимайки както цветно, така и черно-бяло, Риджърс заснема икони като Клинт Истууд, Хелмут Нютън и Джон Уотърс, актьори, присъстващи на наградите за филми за възрастни Hot D'Or, включително покойната Лоло Ферари, както и модели като Франки Рейдър, която е на корицата на книгата, с огромно диамантено колие и кожена пелерина (да, в разгара на пролетта), докато заобикалящата я тълпа е с обикновени дънки и тениски.

„През годините, в които присъствах, Филмовият фестивал сякаш ставаше все по-голям и по-голям“, продължава Риджърс.

„Когато порнозвездите започнаха да връчват наградите си там (Hot D'Or се провеждаше от 1992 до 2001 г.), това добави още един слой лудост и направи някои интересни фотографски съпоставки. Основният фестивал сякаш се приемаше твърде сериозно, а присъствието на порнозвездите донякъде разведряваше обстановката.“

Желаещите да станат филмови звезди са постоянна част от новата книга, позират с приятели или се представят пред камерата; показват се в опит да подражават на дебюта на Бриджит Бардо, който променя културата на Фестивала през 1953 г., докато промотира „Манина, момичето по бикини“.

Подчертавайки, че никога не се е смятал за по-висш от своите колеги, Риджърс припомня още, че никога не е изпитвал и чувство на близост с тях, а книгата завършва с изображение на фотографи, които държат и обсъждат една от снимките му, без да забелязват присъствието му.

„През цялото време, докато бях на Фестивала, не мисля, че съм провел един разговор с някой от другите фотографи. От време на време ми крещяха, че преча, но това едва ли е разговор.

Звучи ужасно, знам, но аз просто ги игнорирах. Състезателен съм и съм много съсредоточен - ако стоя наоколо и разговарям, може да пропусна добра снимка.“

Зад обектива на Хелмут Нютън: Фотографията като игра, дързост и еротика

За книгата „Кан“ Риджърс признава, че повечето от снимките са несериозни, а някои просто скандални.

В днешно време заради френския закон за droit à l'image (право на изображение) е по-трудно да се публикуват снимки на хора на публични места без тяхно съгласие – „как става това в ерата на телефона, нямам представа“, казва фотографът и допълва:

„Моите снимки са свидетелство за това какви забавни, луди и на моменти нелепи неща са се случвали тогава.“