Днес в Румъния и Полша се провеждат избори за нов президент.

Вотът е ключов за двете държави членки на ЕС, тъй като подлага на тест продължаването на твърдия курс към проевропейска политика в бъдеще.

Ако победата обаче спечелят крайнодесни кандидати, това би засилило баланса на евроскептичните лидери в Блока, които традиционно са министър-председателите на Унгария и Словакия Виктор Орбан и Роберт Фицо, на фона на политическа промяна в Централна Европа, която може да задълбочи разлома в ЕС, отбелязва в анализ по темата Reuters.

Опозицията в Брюксел: Планът на ЕС за отказ от руски горива е „икономическо самоубийство“

„Това, което националистите искат, е Европейски съюз, който е възможно най-малко интегриран“, казва политическият анализатор и историк Йон М. Йонита. „Такъв ... в който решенията се вземат на национално ниво, но все още се ползват европейски средства.“

Според някои анализатори заявиха дезинформацията в интернет е била широко разпространена преди изборите днес.

„Виждаме дезинформация, която се разпространява като горски пожар в платформите на социалните медии - чрез ботове и стратегически респонденти, имитиращи автентични публикации“, заяви Роксана Раду, експерт в колежа „Блаватник“ към Оксфордския университет.

POLITICO: Истинският победител от изборите в САЩ е крайната десница в Европа

Вторият тур в Румъния е между твърдо десен евроскептик срещу независим центрист, а резултатът може да има последици както за затруднената икономика на страната, така и за единството на ЕС, допълва Reuters.

38-годишният крайно десен националист Джорджe Симион, който се противопоставя на военната помощ за съседна Украйна и критикува ръководството на ЕС, спечели убедително първия тур, като предизвика разпадането на прозападното коалиционно правителство.

55-годишният центристки кмет на Букурещ Никушор Дан, който обеща да се бори с корупцията, е твърдо за ЕС и НАТО, и заяви, че подкрепата за Украйна е жизненоважна за нейната собствена сигурност срещу нарастващата руска заплаха.

Проевропейският кандидат за президент на Румъния иска да харчи повече за отбрана и за Украйна

Президентът на страната има значителни правомощия, включително да ръководи Съвета по отбрана, който взема решения за военната помощ. Той също така ще има надзор над външната политика, като ще има право да налага вето на гласувания на ЕС, които изискват единодушие, допълва Reuters.

Който и да спечели изборите, ще трябва да назначи премиер, който да договори мнозинство в парламента за намаляване на бюджетния дефицит на Румъния - най-големият в ЕС, както и да успокои инвеститорите и да се опита да избегне понижаване на кредитния рейтинг.

Проучване на общественото мнение от петък показа, че Дан има малка преднина пред Симион за първи път след първия тур в една напрегната надпревара, която ще зависи от избирателната активност и значителната румънска диаспора.

Румъния на кръстопът: Крайнодесен завой или твърд курс към проевропейска траектория

„За разлика от западните държави, които могат да си позволят грешки, доверието в Румъния може да бъде загубено много по-лесно и може да отнеме поколения, за да бъде възстановено“, заяви Раду Бурнете, директор на най-голямата група на работодателите и допълни:

„Не можем да си позволим да се отклоняваме.“

Международна изолация

Политически анализатори заявиха, че победата на Симион, привърженик на президента Доналд Тръмп, би рискувала да изолира страната в чужбина, да подкопае частните инвестиции и да дестабилизира източния фланг на НАТО.

Изборите се провеждат близо шест месеца след като първоначалният вот беше анулиран заради предполагаема руска намеса - отричана от Москва, в полза на крайнодесния Калин Джорджеску, на когото беше забранено да се кандидатира отново.

Успехът на Джордже Симион до голяма степен се дължи на народния гняв срещу това решение, както и на разочарованието от основните партии, обвинявани за високите разходи за живот, неравенството и корупцията.

Кой е Джордже Симион - победителят в първия тур на президентските избори в Румъния

Днес Симион гласува заедно с Джорджеску в покрайнините на Букурещ, заобиколен от бодигардове и обграден от поддръжници.

„Гласувах срещу злоупотребите и бедността. Гласувах срещу тези, които пренебрегват всички нас.“, допълни той.

Дан гласува в малкия си централнорумънски роден град Фагарас, прегръщайки учителите от гимназията си и призовавайки гражданите да гласуват, тъй като „Румъния избира бъдещето си за повече от пет години и е в повратен момент“.

„Гласувах за промяна, която да донесе просперитет, а не за обезсърчаване на инвестициите. За добро сътрудничество с нашите европейски партньори, а не за изолация.“

Румъния пред избори: 55-годишен математик застава срещу крайнодесния популизъм

В Полша президентски избори ще решат дали ще следва проевропейския път, начертан от министър-председателя Доналд Туск, или ще направи крачка към връщането на националистическите идеали президента на САЩ Тръмп, допълва Reuters.

Завръщането му в Белия дом активизира евроскептиците в цяла Европа, а вотът днес ще бъде най-строгият тест за проевропейската визия на Туск, откакто дойде на власт през 2023 г., измествайки националистическата партия „Право и справедливост“ (PiS).

На изборите в битка за доверието на гражданите се изправят кметът на Варшава Рафал Тшасковски от Гражданската коалиция на Туск срещу консервативния Карол Навроцки, подкрепян от PiS.

Тшасковски е сочен за лидер и вероятно ще се сблъска с Навроцки на втори тур, който ще се проведе на 1 юни, ако никой от кандидатите не спечели повече от 50%. Законите забраняват публикуването на резултатите от проучванията на общественото мнение от ранните часове на събота до края на гласуването в неделя.

В надпреварата участват още крайнодесният кандидат Славомир Менцен, председателят на парламента Шимон Холовня от дясноцентристката партия Полша 2050 и Магдалена Бият от левицата.

Промяната за Полша е в ход: Доналд Туск поема управлението като премиер

"Край на хаоса"

Полският президент има ограничени изпълнителни правомощия, но може да налага вето върху законодателството. Това позволи на отиващия си президент Анджей Дуда, съюзник на PiS, да възпрепятства усилията на Туск да отмени съдебните реформи, въведени при управлението им, които според Туск са пречка за демокрацията.

Тшасковски обеща да затвърди ролята на Полша като основен играч в центъра на европейската политика и да работи с правителството за отмяна на съдебните реформи на PiS.

„Определено бих укрепил отношенията с партньорите ни в рамките на НАТО и ЕС“, заяви той пред държавната телевизия TVP Info в петък. „Също така ще поискам от законодателите законопроектите, на които Дуда наложи вето, за да ги подпиша. Надявам, че ще сложим край на хаоса в съдебната система, който ни остави PiS“.

Изборите в Полша – една лоша новина за Москва

Кампанията на Навроцки беше разтърсена от обвинения, които той отрича, че е измамил възрастен мъж да му продаде апартамент в замяна на обещание за грижи, които не е предоставил. Но Тръмп показа подкрепата си, като се срещна с него в Белия дом.

Навроцки смята, че изборите са шанс да попречи на Туск да получи безконтролна власт и да се противопостави на либералните ценности, представлявани от Тшасковски, който като кмет на Варшава покровителстваше ЛГБТ+ паради и сваляше християнски кръстове от обществени сгради. „Кръстът, който моят опонент свали във Варшава... 1000-годишното наследство на полската държава е нашата сила, нашата енергия“, заяви той на митинг в източния град Люблин.

За разлика от други евроскептици в Централна Европа, Навроцки подкрепя военната помощ за Украйна. Въпреки товасе възползва от антиукраинските настроения сред някои поляци, уморени от притока на бежанци. Заяви, че полските граждани трябва да имат предимство в обществените услуги и разкритикува отношението на Киев към ексхумацията на останките на поляци, убити от украински националисти през Втората световна война, допълва Reuters.