"Няма смисъл, когато нацията трябва да бъде уверена, че въвеждането на еврото е само от полза за по-добрата конкурентоспособност на нашата икономика, ние да вкарваме дебат, който манипулира хората, ражда в тях страхове и управлява тези страхове в хората. Нямаме нужда като правителство от този мизансцен и от това либрето."

Това заяви министър-председателят Росен Желязков по време на дискусията на тема "Финансовата грамотност като фактор за инвестиции, доходи и еврозона", организирано от Икономическия и социален съвет, предава БТА.

Според премиера, ако има нещо, което разколебава в момента и кара обществото да се дели на "проевро" и "еврофоби", или "проевропейци" и "евроскептици", това са междуинституционалните схватки, които не могат да доведат до нищо различно, освен да задълбочават разбирането, че политическият диалог не е на съответното ниво и да създават усещането, че отново може да се влезе в изборна спирала.

"Когато говорим за въвеждане на еврото, всички отговорни политици и институции са много наясно с това къде стои България в момента, какъв е нейният потенциал и стъпките, които България е предприела и какво предстои да се направи", каза Желязков.

По думите му ако беше различно, нямаше да имаме Закон за въвеждане на еврото.

"Един закон регулира обществени отношения, които подлежат на такава нормативна регулация. За нас би било необяснимо, когато беше приет Законът за въвеждане на еврото и той беше обнародван с указ на президента, как някой би казал, че не знае какво пише в член трети от този закон", каза премиерът и подчерта, че там пише коя е ефективната дата за въвеждане на еврото.

"Когато е приет законът от Народното събрание, което е еманация на представителната демокрация, и този закон е обнародван в "Държавен вестник" с указ на държавния глава, дебатът след това навява на усещането, че ние говорим за други теми, които са много далеч в настоящия момент от перспективата за президентската кампания за следващата година", коментира премиерът.

Той заяви, че опитите за спекулации ще бъдат ясно адресирани с цялата нетолерантност на държавата към подобни явления.

"България има огромно предимство заради фиксирания курс и ползите на валутния борд. Ясна е и координационната роля на Българската народна банка", допълни Желязков и отбеляза, че разчита на обратната връзка на гражданското общество и неправителствения сектор по въпроса. Когато се прави една макроикономическа прогноза, е много ясно какви са нивата на инфлацията и нарастването на доходите, посочи той.

Министър-председателят подчерта, че в последните години темата за присъединяване на България към еврозоната е част от съществения политически разговор, но не е тема за политически дебат.

"Може да е въпрос за по-добра информираност или въпрос за необходимостта от запознаване на обществото с ясни мерки за противодействие на целенасочени тенденции за спекулативни практики, които неминуемо някои недобросъвестни търговци ще се опитат да реализират", заяви Желязков.

Премиерът припомни, че политическият разговор започна още през 1997 г. и намери своя реален завършек през 2005 г.

"След това всичко беше въпрос на технология дали България е подготвена да отпадне дерогацията, която все още съществува и която ще е предмет на разглеждане от Съвета на ЕС и от парламента през следващите два месеца. Този дебат можеше да бъде провокиран от изкушение да се използва темата за нашата европейска идентичност и принадлежността ни към ЕС – така, както се случваше през годините, така, както можеше да се случи тогава, когато обществото върви след лидери, които предпочитат флага на популизма", допълни той.