Не очаквайте Европа и Съединените щати да сключат мащабна търговска сделка само защото президентът Доналд Тръмп заплашва да наложи до 9 юли мита в размер на до 50% върху стоки от ЕС. Европа няма политически апетит да се връща към кошмара от последния си опит да изкове мащабен търговски пакт между двете страни - Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТTIP). Обявени през 2013 г. като опит за създаване на западен търговски блок срещу Китай, преговорите по споразумението се провалиха три години по-късно, тъй като европейските политици установиха, че е невъзможно да го продадат на избирателите си.

Оттогава досега се е променило малко.

Една прибързана сделка, която да задоволи основните търговски интереси на Америка почти десетилетие по-късно, ще се окаже също толкова травматична и токсична. Франция и Германия знаят, че техните избиратели не са смекчили враждебността си към химически изплакнатото пилешко месо и все още се опасяват, че американските корпорации ще използват международни арбитражни клаузи, за да подкопаят здравните и екологичните стандарти на ЕС.

И така, как може да се предотврати пълномащабна търговска война до 9 юли? В най-добрия случай може да се стигне до козметична мини-треска, която да осигури на Тръмп символична политическа победа, пише в свой анализ POLITICO.

Тръмп вече празнува, че тарифната му заплаха е принудила ЕС да е готов на сделка. Макар че тя може да обере някои ниско висящи плодове обаче, е на светлинни години като мащаб от TTIP - споразумение, което предвиждаше регулаторно хармонизиране от двете страни на Атлантика.

Дипломати и длъжностни лица твърдят пред POLITICO, че в момента се работи по две отделни линии. Ръководителят на търговията на ЕС Марош Шефчович и министърът на търговията на САЩ Хауърд Лутник ще се опитат да охладят напрежението по отношение на металите, автомобилите, фармацевтичните продукти и други сектори, обект на търговските разследвания на Вашингтон. На отделна, по-техническа писта ще се преговаря за базовото мито, което в момента е 10%, въпреки че Тръмп заплашва да го вдигне до 50%.

Това не е нещо съвсем ново. Брюксел вече предложи да свали своите (сравнително ниски) мита за промишлени стоки и да се обединят усилията за справяне с пренасищането на китайския износ. За да се подслади сделката, други потенциални лакомства включват признаване на американските стандарти за безопасност на автомобилите и отпадане на митата върху американския етанол, въпреки че и двете са изправени пред политически препятствия в ЕС.

Но всичко това е далеч от обсъждането на големи отстъпки в областта на селското стопанство, уеднаквяването на стандартите или как мултинационалните компании могат да съдят европейските правителства - теми, които се оказаха фатални преди 10 години. През 2025 г. Париж и Берлин много ясно определят границите на това, което може да бъде договорено.

ЕС и САЩ се връщат на масата за преговори след заплахата за 50% мита

Няма да има реабилитация на TTIP

Новият германски канцлер Фридрих Мерц, убеден трансатлантик с мисия да спаси закъсалата автомобилна индустрия на страната си, смекчи твърденията си от предизборната кампания, че сключването на TTIP 2.0 „в средносрочен план“ е добра идея.

„Днес знаем колко ценно можеше да бъде това“, каза Мерц в началото на май след разговор с Тръмп.

Жан-Люк Демарти, ръководител на търговския отдел на Европейската комисия по време на преговорите за TTIP, също не приема идеята за връщане към този вид широкообхватна дипломация.

„Това би било много сериозна грешка. Това няма да ни доведе до никъде. Ръководих преговорите в продължение на няколко години и видях, че те бяха невъзможни", казва той пред POLITICO.

Допълнителен възпиращ фактор за правене на отстъпки пред Тръмп е, че той е показал, че с удоволствие ще развали всяка сключена от него сделка - както откриха мексиканците и канадците. Дори и да беше налице безмитна структура на TTIP, Тръмп вероятно щеше да настоява за повече.

„Това, че сте част от споразумение за свободна търговия, не е гаранция, че няма да бъдете обект на тези мита. Дори и да съществуваше TTIP, не знам дали това със сигурност щеше да предотврати случващото се в момента", казва Джош Липски, старши директор във вашингтонския мозъчен тръст Атлантически съвет.

Европа остава на опашката на тарифните сделки на Тръмп

Разклатено доверие

От встъпването си в длъжност на 20 януари Тръмп се противопоставя на ЕС повече от всякога - заклеймява блока като „по-зъл“ от Китай и настоявайки, че е създаден, за да „прецака“ Съединените щати. Междувременно Брюксел беше разочарован, тъй като призивите му за всеобщо тарифно разоръжаване останаха без отговор.

„Това е различна администрация на Тръмп: При преговорите за TTIP и при това, което се случи веднага след тях, все още имаше много опитни хора от страна на САЩ - в лицето на бившият търговски представител Робърт Лайтхайзър, например. Той беше много опитен преговарящ", казва Дейвид Хениг от Европейския център за международна политическа икономия.

По думите му днес американската страна „не знае какво търси, но не изглежда, че иска някаква всеобхватна сделка“.

В стремежа си да спаси това, което е останало от трансатлантическите търговски отношения на стойност 1,6 трилиона евро, ЕС залага на скромен напредък. Ако TTIP не беше възможно, когато преди 10 години преговарящите повече или по-малко се движеха в една и съща посока, то сега е още по-малко осъществимо.

„TTIP беше много трудно да се осъществи още по времето, когато действително преговаряхме за него, дори ако в този момент двете страни имаха общи цели“, казва Игнасио Гарсия Берсеро, който е главен преговарящ на ЕС за сделката. „Беше изключително трудно да се намери начин да се постигне споразумение, което Европейският съюз да може да представи като балансирано. А това се случваше при напълно различни обстоятелства от тези, които имаме днес".

„Танго с високи залози“: Ще стигне ли танцът на преговорите САЩ-ЕС до търговско споразумение

Обречено на провал споразумение

TTIP, обявено от поддръжниците си за най-голямото двустранно търговско споразумение в историята, първоначално изглеждаше лесно за договаряне, тъй като потенциалните икономически ползи и за двете страни бяха огромни. Тогавашният комисар по търговията Карел де Гухт коментира, че то ще осигури допълнителни 545 евро в джобовете на европейските семейства всяка година.

Но политическият отзвук заради секретността на преговорите, както и опасенията за екологичните, здравните и трудовите стандарти в крайна сметка обрекоха споразумението. Неясна арбитражна схема, известна като механизъм за уреждане на спорове между инвеститори и държави, засили напрежението, тъй като се смяташе, че дава непропорционална власт на мултинационалните компании при оспорването на европейските правила.

„Това беше грешка. Никога не трябваше да преговаряме по този въпрос със Съединените щати", казва Гарсия Берсеро.

ЕК понижава прогнозите си за икономически растеж. Митата на САЩ са главният виновник

Лоша сделка тогава. Лоша сделка и сега.

Първоначално Тръмп беше поставил невъзможен краен срок - 1 юни - за сключване на сделка, преди да влязат в сила 50-процентните мита срещу ЕС. След „много приятен разговор“ с Фон дер Лайен обаче двете страни преместиха крайния срок на 9 юли.

Но собствените червени линии на ЕС, като например спазването на правилата на Световната търговска организация, предполагат, че добросъвестна сделка няма да бъде постигната.

Споразумение за признаване на американските стандарти за безопасност на автомобилите - нещо, което също потъна в преговорите за TTIP - би могло да помогне за въвеждането на повече американски автомобили в ЕС, въпреки че това е спорен въпрос, подложено на обстрел от различни граждански групите за пътна безопасност.

Брюксел би могъл също така да вземе пример от споразумението на Обединеното кралство с Тръмп и да разреши американския етанол да влиза в ЕС безмитно, но европейската индустрия вече предупреждава за неблагоприятни последици.

„Подобна сделка би означавала заплаха за индустрията в Европа, където фермерите са обект на по-строги регулации и нямат право на генетично модифицирани култури“, посочва говорител на ePURE, Европейската асоциация за възобновяем етанол.

Като цяло, дори и ЕС да е решен този път да сключи някаква сделка, за да успокои Тръмп, настроението е на повсеместен фатализъм, че САЩ няма да се окажат честен партньор.

„Първият път сделката беше лоша. Те ни прегазиха и ще го направят отново", казва дипломат от ЕС пред POLITICO.