Европейската комисия ще задължи страните от блока да намалят 90% от емисиите си, причиняващи затопляне на планетата, до 2040 г., но ще предложи „гъвкавост“, за да направи целта политически приемлива, разкрива пред POLITICO ръководителят на ЕС по въпросите на климата Тереза Рибера.

Въпреки това тя предупреждава, че даването на твърде много отстъпки рискува да отслаби прекомерно целта, която изпълнителният орган на ЕС се надява да представи на 4 юни или седмица след това, според двама служители, запознати с темата.

„Ние се придържаме към 90%“, коментира Рибера, която е вицепрезидент на изпълнителния орган на ЕС, отговарящ за въпросите на климата и конкуренцията. „Но тази цел ще бъде обогатена с прагматизъм и промени, които правителствата на ЕС искат”.

По думите на испанския комисар, който е и заместник на Урсула фон дер Лайен, „въпросът е как можем да измислим 90-те процента - как да изработим, как да изградим действия за тези 90 процента”.

„Възможно е да постигнем споразумение, което съчетава вътрешни действия в областта на климата с гъвкавост, и мисля, че това е част от политическия капацитет, който трябва да създадем, за да гарантираме, че ще останем единни около това“.

След като встъпиха в длъжност миналата година, Рибера, Фон дер Лайен и комисарят на ЕС по въпросите на климата Вопке Хукстра обещаха да определят за крайъгълен камък на блока за 2040 г. 90% под нивата от 1990 г., следвайки препоръките на научните съветници на ЕС. Но законодателите и правителствата на ЕС започнаха да се противопоставят, което накара Комисията да отложи предложението си през март. След това Хукстра започна да проучва „гъвкави възможности“ за това как страните могат да постигнат целта - на практика мерки, които биха я отслабили - като същевременно запазят водещата стойност.

През март официални лица коментираха пред POLITICO, че тези варианти включват използването на международни въглеродни кредити - позволяващи на страните да плащат за мерки за намаляване на емисиите в чужбина, които се отчитат при постигането на вътрешната им цел. Това би представлявало значително отклонение от сегашния подход на блока, тъй като както съществуващите цели за 2030 г., така и тези за 2050 г. трябва да бъдат постигнати в границите на ЕС.

Рибера потвърждава, че Брюксел разглежда възможността за въглеродни кредити: „Ще има обсъждане на тези възможности за гъвкавост, включително на международните пазари на въглеродни емисии“. Тя обаче подчертава, че Комисията не може да допусне въглеродните кредити или други гъвкави възможности да доведат до „голямо отслабване на нашите вътрешни действия за 2040 г.“. Сигналът, казва Рибера, не може да бъде, че ЕС не прави „нищо“.

Малкият Лахти - един финландски урок по въглеродна неутралност за големите

Въпроси за лидерството

Очаква се предложението за 2040 г. да даде яснота и за целта на блока за 2035 г., която не е обвързваща според законодателството на ЕС, но се изисква съгласно Парижкото споразумение за климата. ЕС беше една от многото подписали страни, които пропуснаха крайния срок през февруари да изпратят плановете за 2035 г. на ООН. Крайният срок е септември.

По думите на Рибера „ние сме длъжни да продължим да бъдем един вид фар“, лидер в глобалните преговори за климата - особено сега, когато САЩ се оттеглят от Парижкото споразумение и насърчават използването на изкопаеми горива. Европейците също така трябва да имат предвид тази отговорност, когато обмислят използването на международни въглеродни кредити, смята тя.

„Подкрепихме идеята, че международните кредити могат да помогнат както за достъпа до финансиране, така и за развитието“, добавя Рибера, ветеран в преговорите за климата в Испания преди да се присъедини към Комисията. „Но тази идея винаги се е преплитала с други силни чувства, че всяка страна трябва да полага усилия според собствените си възможности. ЕС е в състояние да постигне нулеви нетни емисии до 2050”.

Въпреки всички отхвърляния на 2040 г., Рибера казва, че има усещането, че правителствата на ЕС и Европейският парламент разбират важността на постигането на амбициозна цел.

Европейските авиокомпании настояват ЕС да отстъпи от политиките за климата

Климатично мълчание

Докато се бори със скептицизма на правителствата, Рибера се надява на морален подем в сряда, когато изпълнителният орган на ЕС ще оповести своите констатации за напредъка си по отношение на целта за климата до 2030 г. Анализът на 24-те национални плана за климата - Белгия, Естония и Полша все още не са представили своите - ще покаже, че той е напът да постигне 54% намаление на емисиите, което е малко по-малко от целта за 55%, казва още Рибера и добавя: „Почти сме стигнали целта“.

Но тя се притеснява от по-широка тенденция, която наблюдава в Европа и извън нея: Нежеланието да се противопоставим на проблема с изменението на климата на фона на нарастващата популистка реакция.

По думите ѝ в наши дни изменението на климата рядко попада във вечерните новини или на първите страници на вестниците и „липсват послания от институционално и политическо ниво“, като същевременно се „размива дебатът за това как да се справим“ с глобалното затопляне. Ключов пример за това са Съединените щати при управлението на президента Доналд Тръмп, който ограничава политиките в областта, замразява финансирането, премахва научния мониторинг и дори заличава препратките към изменението на климата в официалните уебсайтове.

„Изтриването на данни или премахването на изследователски програми, които предоставят съответната информация по целия свят, ще бъде ужасно и е огромна липса на отговорност“, казва Рибера.

Но и в ЕС, акцентира тя, се наблюдават засилени атаки срещу учени, организации с нестопанска цел и политици, които се опитват да привлекат повече внимание към проблема.

„Няма никаква реакция, когато има искания да се заглушат или разформироват неправителствени организации“, дава пример Рибера, което е тънко завоалирана препратка към кампанията на европейската десница срещу нестопанските организации, особено тези, които лобират в ЕС по въпросите на околната среда. „Когато те се опитват да вдигнат ръка, за да кажат: Хей, имаме проблем с климата, са обвинявани, че са идеологически екстремисти. Дори да кажеш „зелен“, това се е превърнало в политическо определение в ЕС”.

Според нея е точно обратното. Тя изтъква многото жертви в Европа, загинали при наводнения и други климатични бедствия през последните години.

„Важно е да не забравяме, че става дума за хора“, казва Рибера. „Живот и смърт - не цветове - и възможност да живеем по-добре или да приемем, че природата решава вместо нас, защото не сме обърнали внимание, когато сме могли“.