Броят на компаниите в несъстоятелност в България намалява за втора поредна година.

Това става ясно от доклад на кредитния застраховател Coface, съобщава БТА. През 2024 г. компаниите в несъстоятелност у нас намаляват с 5,67% спрямо предходната година до общо 449, след като през 2023 г. понижението беше на 10,5%.

Данните обаче често са нюансирани и привидно положителният преглед на бизнес условията през 2024 г. не може да се приема за чиста монета, посочва управителят на Coface за България Пламен Димитров. Въпреки това тенденциите в областта на несъстоятелността в България останаха стабилни, добавя той.

По думите му, редица противоречиви фактори са довели до сравнително умерено подобрение на условията в корпоративния сектор, като всички те са се компенсирали взаимно. Растежът на брутния вътрешен продукт от 2,8% през 2024 г. е подобрение в сравнение с 1,9% през 2023 г., но от друга страна, нетният износ бележи спад през цялата 2024 г.

По думите му, цялостният имидж на българския износ ще се подобри, тъй като много по-често ще се реализират трансакции в силна валута, каквато е еврото

Приемането на еврото ще се отрази положително на бизнеса в България, посочи главният икономист на Coface за ЦИЕ

За България един от основните експортни пазари е Германия, който натежава върху нетния износ и секторите, силно изложени на търговския натиск, като производството на пластмаси и каучук (един от секторите с най-висок процент на несъстоятелност), химическата промишленост и производството на метални изделия, посочва Димитров.

Наблюдаваме и двуцифрен ръст на реалните заплати, който се дължи основно на увеличението на минималната работна заплата с около 19%. Това, в съчетание с нарастващите оперативни разходи на фирмите, доведе до свиване на техните маржове на печалба.

Освен това силното потребление на домакинствата, предизвикано от нарастването на реалните заплати, подобри ситуацията в секторите, ориентирани към потребителите, като текстилната промишленост и развлекателните дейности (един от секторите с най-ниски нива на несъстоятелност), казва Пламен Димитров.

Внесеният преди година проект на Закон за несъстоятелност на физическите лица цели да предложи втори шанс на добросъвестните длъжници. Това обаче е деликатен танц между интересите на кредитори и задлъжнели. Ако балансът се наруши, резултатът ще е хаос

Как да фалираме като хората? България все още се чуди

По отношение на броя на компаниите в несъстоятелност, Унгария отчита най-резкия спад (-25,5%), дължащ се на нормализирането на правните процедури след временния скок през 2022 г., докато спадовете в Сърбия и България (съответно 12,1% и 5,7%) са вследствие на по-стабилните макроикономически условия, според доклада. За разлика от тях, несъстоятелността е нараснала значително в Словения (+32,4%), Латвия (24,6%), Естония (10,2%) и Хърватия (7,3%), поради слабото вътрешно търсене, нарастващите разходи и структурните предизвикателства, особено в строителството и търговията.

Румъния също отбеляза значително увеличение с 9,4%, особено при средни и големи компании, на фона на високата инфлация и фискалните дисбаланси. Полша докладва 19% увеличение на несъстоятелността, което до голяма степен се дължи на трайното приемане на процедури за преструктуриране от времето на пандемията, които сега се използват широко за управление на проблемите с ликвидността.

Същевременно Чехия (+1,9%) и Словакия (-3,5%) показват относително стабилни тенденции, а Литва остана без промяна на годишна база (-1%), като несъстоятелността беше концентрирана в секторите на строителството и търговията на дребно, показва още докладът.