Надпреварата за разкодиране на езика на животните изглежда е в разгара си. А новата „златна мина“ не е само в това, което казват – а в звуците, песните и дори паузите в диалога между различни видове.

Преди около два века Чарлз Дарвин предполага, че човешкият език може да е започнал като имитация на птичите песни. Възможно е първите думи да са били форма на междувидово общуване. Сега, благодарение на генеративен изкуствен интелект, може би сме на прага отново да се включим в този диалог, пише The Guardian.

Фондация Jeremy Coller обявява награда от 10 милиона долара за екипа, който пръв „разкодира“ животинската комуникация. А състезанието вече тече с пълна скорост.

Проекти по целия свят използват езикови модели и невронни мрежи, за да подредят, анализират и „превеждат“ звуците, които животните издават, като най-често става въпрос за морски бозайници като китовете и делфините, чийто звуков език прилича най-много на нашия.

Проектът CETI (Cetacean Translation Initiative) анализира комуникацията на кашалотите – едни от най-шумните и социални обитатели на океана.

Те разговарят чрез „коди“ – серия от изключително бързи и точни кликвания, по 1/1000 от секундата всяко. Учените вече са идентифицирали сигнали, които може би обозначават конкретни индивиди, граматически паузи и дори регионални диалекти. Амбицията им е още до 2026 г. хората да могат да разбират езика на китовете – и може би дори да го говорят.

Изкуственият интелект на Baidu иска да „преведе“ езика на домашните любимци

Google също не изостава от надпреварата. Миналия месец компанията представи своята DolphinGemma – езиков модел, обучен върху 40 години данни за делфини. Впечатляващ момент в историята на този проект идва още през 2013 г., когато AI алгоритъм разпознава клик, свързан със саргасово водорасло – звук, който учените преди това са използвали в обучението на същата група делфини. Смята се, че това е първото документирано „вкарване“ на чужда дума в естествения речник на друг биологичен вид.

През ноември 2024 г. учени в Аляска водят 20-минутен „разговор“ с гърбат кит, на име Туейн, като използват повтарящи се вокализации, наречени „whup/throp“.

Във Флорида делфин на име Зевс вече различава и имитира гласни звуци като А, Е, О и У. Сякаш не само ние се опитваме да проговорим езика на животните, но и те се опитват да проговорят нашия.

Но какво вече ни казват животните – и защо не ги слушаме?

Изкуственият интелект може да ни помогне да преведем посланията на животните. Но не ни е нужен преводач, за да чуваме тишината. Когато кораловите рифове са здрави, те пулсират от живот – буквално.

Звукът им е нежен, но плътен. А когато загиват – настъпва мълчание.

Морският шум, генериран от кораби, мини и сондажи, се е увеличил с около 3 децибела на десетилетие от 60-те години насам. А звуковият диапазон на съвременните сондажи съвпада точно с честотата на песента на гърбатите китове.

Резултатът е налице: китовете просто не издават звуци. Доказано е, че на разстояние до 1.2 км от търговски кораб, гърбатите китове спират да пеят.

Генна мутация или ускорена еволюция: Какво се случва с кучетата от Чернобил?

Можем ли наистина да разберем какво означават звуците за тях?

Звукът е само една от формите на животинска комуникация. Те общуват и чрез миризми, топлина, движения и дори вибрации. За ехолокиращи видове като китовете звукът е зрение, ориентация, дори усещане за време и пространство. Немският еколог Якоб фон Юкскюл нарича тези затворени сетивни светове umwelten. Ако искаме да разберем животните, трябва да влезем в техния umwelt. А тогава – дали няма и те да влязат в нашия?

Сравненията с извънземни не идват случайно. Проектът CETI напомня по име на SETI – института за търсене на извънземен интелект. Екип на SETI дори е участвал в експеримента с гърбатия кит в Аляска. А причината е, че се предполага, че ако някой ден се свържем с извънземна цивилизация, разговорът ще е по-близък до общуването с кит, отколкото до превод на френски.

Какво стои зад рижата окраска на котките? Според науката отговорът се крие в ДНК-то

Във филма Arrival от 2016 г. лингвистката Луиз научава езика на извънземни същества, чието писмо няма граматическо време. Тя започва да възприема реалността не линейно, а като цялост – минало, настояще и бъдеще в едно. Сценарият използва реална езикова хипотеза – тази на Сапир-Уорф, според която езикът оформя мисленето ни.

И може би изкуството не е далеч от истината. В северна Австралия например, хората от Пормпурау не говорят за време като линейно движение напред, а като пространствено – от изток на запад. Това променя както речта, така и възприятието.

Песните на гърбатите китове не са обикновени звуци. Те се развиват с времето, преминават през океаните и се подменят циклично в процес, който учените наричат „революция на песента“. Всяка нова песен изтрива старата. Представете си, ако Бийтълс бяха заличавали целия си каталог с всяко ново парче.

Ако някой ден разберем тази музика, може би ще разберем и себе си една идея по-добре. Защото въпросът не е дали можем да говорим с животните, а дали сме готови да чуем какво точно имат да ни кажат те.