Когато HBO пуска адаптацията на една от най-обичаните видео игри, феновете са разтревожени дали духът на оригинала ще бъде запазен – и то с основание.

Но още с първите кадри един познат звук им вдъхва доверие, че сърцевината на историята остава непокътната – и това е меланхоличната китара на Густаво Сантаолайя.

Музиката му не само оцелява в прехода от игра към сериал, тя се утвърждава като емоционалното ядро на The Last of Us.

„Нийл Дръкман, създателят на играта, казва, че моята музика е част от ДНК-то на The Last of Us“, споделя самият Сантаолайя в множество интервюта за различни медии.

„Фактът, че не направихме оркестрален саундтрак за сериала, беше решаващ, за да задържим феновете на играта и в телевизионната адаптация.“

Роден в Буенос Айрес, Сантаолайя започва музикалната си кариера още когато е на 17, като комбинира любовта си към британския рок и традиционната аржентинска фолклорна музика в собствен стил, познат като рок национал.

След като семейството му напуска Аржентина по време на хунтата през 1978 г., той се установява в Лос Анджелис. Там неговият нетипичен звук бързо привлича вниманието на множество филмови режисьори, пише The Verge.

След успеха на Amores Perros (2000) и 21 Grams (2003), Сантаолайя композира саундтраците за Brokeback Mountain и Babel, които му носят два последователни „Оскар“-а. Тайната му е използването на тишината като пълноценно музикално изразяване.

„Работя доста със затишия и паузи, защото понякога тишината казва повече от всяка една нота“, казва той. Продуцентите на Brokeback Mountain първоначално си мислели, че се шегува с дългите интервали между нотите.

Въпреки че не е геймър, Сантаолайя винаги се е впечатлявал от емоционалната сила, която видеоигрите имат, когато наблюдава как синът му играе.

Когато Нийл Дръкман му предлага да композира за The Last of Us, първоначалните реакции са доста скептични: „Густаво? Той няма да се съгласи, та той има двe награди „Оскар““, спомня си Дръкман. Но историята го привлича мигновено. „Когато научих, че това е игра, която цели да свърже хората на емоционално ниво... бях напълно съгласен“, признава музикантът.

Днес музиката на Сантаолайя не се използва просто като фон. Тя е неизменна част от продукцията. Изкривени акорди, фалшиви нотки, звуци от триене по грифа – всичко това изгражда зловещата, емоционална атмосфера в света на Елѝ и Джоел.

Във втората част от играта музиката му буквално се превръща в част от сюжета – Елѝ носи китарата със себе си и свири в моменти на кратка почивка.

„Обичам несъвършенствата. Дори и грешките. Професионалните китаристи се стараят да избягват шумове и малки гафове, но аз понякога ги подчертавам. Това прави музиката по-човешка“, казва той. Именно тази „човечност“ превръща саундтрака му в неразделна част от разказа.

Телевизионната адаптация също печели признанието му.

Сценаристът Крейг Мейзин (известен със сериала „Чернобил“) внася нов език в историята, а музиката отново играе ролята на мост между формати и фенове.

„Когато разказът е добър, все едно гледаш Шекспир. Независимо дали е сериал, филм или куклено представление – историята ще сработи“, убеден е Сантаолайя.

През 2025 г., на 73-годишна възраст, той представя и свой собствен музикален инструмент – Guitarocko. Хибрид между боливийския 10-струнен ронроко и формата на Fender Stratocaster, инструментът символизира дългия творчески път на артиста.

„Имам нова публика, която не ме познава като филмов композитор. Те откриват музиката ми чрез играта и сериала. Това е дар. На този етап от живота си се чувствам истински благословен“, казва Сантаолайя.