Надеждите на Airbus, Thales и Leonardo да създадат нов европейски космически шампион се сблъскват с почти тригодишно чакане, което повдига въпроси относно способността на континента да се конкурира в бързо развиващия се сектор, доминиран от SpaceX на Илон Мъск.

Миналата година започнаха разговори между европейската аерокосмическа група и френските и италианските компании за сливане на техните операции в съвместно дружество, обхващащо производството на сателити, космически системи и услуги. Според скорошен доклад на френския парламент те смятат, че комбинацията ще има приходи от около 5 млрд. евро годишно.

Но Financial Times, позовавайки се на източници, твърди, че дори да бъде постигнато споразумение до края на тази година, поради регулаторния и политическия контрол комбинацията вероятно няма да стартира преди 2028 г.

Регулаторният график ще изнерви компаниите, чиито ръководители се надяват на бързо одобрение, ако най-накрая се споразумеят за обхвата на новата компания.

Планираното сливане ще бъде обект на интензивен контрол. То засяга въпроси на суверенитета в област, която става все по-жизненоважна за отбраната, и повдига сумнения за конкуренцията, технологичните постижения и над 20 000 работни места, които могат да бъдат засегнати във Франция, Германия, Италия, Обединеното кралство и други страни.

Комбинацията може да срещне съпротива и в Германия, където някои представители на индустрията се опасяват, че местните работни места ще бъдат ощетени, ако комбинацията от космическите предприятия на Thales и Airbus създаде френски монопол върху ключови технологии.

„Това, което ме притеснява повече, е липсата на контрол от хората, които след 2000 години все още водят войни“

Роберто Чинголани, Leonardo: Глупостта e по-голяма заплаха от изкуствения интелект

Междувременно, публикуваният през май доклад на френския парламент призовава политиците да се противопоставят на сливането, ако то създаде по-силни конкуренти в Германия в резултат на принудителни продажби.

Предложенията идват в момент, когато европейската космическа индустрия се бори да се адаптира към революцията в търсенето на сателити, предизвикана от бързото разрастване на Starlink на SpaceX.

Европейските производители отдавна са зависими от търговските и експортните пазари, за да компенсират недостига на държавни разходи в сравнение с американските си конкуренти. Групата за индустриални изследвания Novaspace изчислява, че публичните разходи за космическа дейност в ЕС възлизат на около 13 млрд. долара през 2023 г., в сравнение със 73 млрд. долара в САЩ.

Въпреки че космическите предприятия на трите компании произвеждат редица спътници, системи и инструменти за търговския, гражданския и военния пазар, всички те са засегнати от резкия спад в търсенето на традиционните геостационарни телекомуникационни спътници, които се намират на 36 000 км над Земята.

Геооператорите вече се сблъскват с намаляваща нужда от услуги като сателитно телевизионно излъчване. Но след като Мъск пусна високоскоростен широколентов достъп от ниска околоземна орбита - до 2 000 км над Земята - техните пазари на свързаност също бяха застрашени.

Starlink, която сега обслужва повече от 5 млн. клиенти, навлиза агресивно в авиационния, морския и правителствения сегмент. Тази година дори Франция купи терминали на Starlink, за да ги изпрати на жителите на остров Майот, след като циклонът Чидо прекъсна комуникациите.

От началото на годината редица държави намалиха бюрократичните пречки, за да одобрят Starlink, някои под натиска на Държавния департамент. В други случаи изглежда, че те са дали зелена светлина на компанията само, за да се вкопчат в Белия дом

Игра на мита срещу сателити: Какво следва след разрива Тръмп-Мъск за глобалната политика в Космоса

В отражение на тази промяна през 2024 г. в света са сключени само четири търговски договора за извеждане на геоспътници в космоса - най-ниският брой от 20 години насам.

Спадът силно засяга космическата индустрия в Европа. От 2023 г. насам Airbus е платил над 2 млрд. евро под формата на такси от неизпълнени космически договори, а миналата година обяви съкращаването на 2000 работни места.

Thales Alenia Space, съвместно предприятие, 67% собственост на Thales и 33% на Leonardo, обяви съкращаването на почти 1300 работни места през последните две години.

„Мъск е близо до това да унищожи европейската космическа индустрия“, казва Саш Туса, анализатор в Agency Partners.

Предвид предизвикателствата, няколко ръководители коментират пред FT, че три години са твърде дълъг период, за да се чака за осъществяване на сливане, докато SpaceX продължава да прави иновации с темпо, с което те не могат да се сравняват.

Комбинацията би трябвало да доведе не само до намаляване на разходите, казва един от анализаторите в бранша, но и до „нов начин на работа“, който да позволи по-бързи иновации, за да могат операторите да се конкурират със Starlink.

Airbus твърди, че нарастващото значение на космоса като ключов потенциал в областта на отбраната и сигурността изисква по-бързи действия, за да се гарантира устойчива индустриална база.

Председателят на Федералната комисия по комуникациите Брендън Кар настоява „западните съюзници“ да изберат компанията за сателитен интернет Starlink на Илон Мъск

Високопоставен служител на Тръмп призовава Европа да избере между американски или китайски технологии

Всички страни настояват, че дискусиите продължават да са променливи, без да е взето твърдо решение за обхвата на новото предприятие, и са напълно наясно, че ще има опасения.

Германия по-специално е загрижена за въздействието върху работните места и върху OHB, третия производител на сателити в Европа, чието партньорство с TAS може да пострада, ако консолидираната група прехвърли повече работа към германските операции на Airbus.

Марко Фукс, главен изпълнителен директор на OHB, казва, че сливането е безсмислено в момент, когато европейските разходи за космически изследвания са напът да се увеличат драстично за първи път от години насам, като се очаква както фондът за отбрана на ЕС на стойност 800 млн. евро, така и Германия да увеличат значително финансирането.

„Обикновено индустриите се сливат, когато са в затруднение“, посочва той.

"Така че е странно да се разбере защо те се възприемат като толкова много в беда. В системата има пари."

Признавайки чувствителността на проблема, главният изпълнителен директор на Airbus Гийом Фори описа проекта за сливане като „работа в процес“ при представянето на резултатите от първото тримесечие на компанията през април.

Но потенциалните партньори вече са започнали „да се свързват със заинтересованите страни и да обясняват как ще изглежда проектът, какви ще бъдат основанията, какви ще бъдат ползите за нас, но и за многото клиенти и потенциални заинтересовани страни“.