Телескопите може и все още да не могат да разгадаят всички мистерии на свръхмасивните черни дупки, но пък изкуственият интелект вече работи по въпроса.

Международен екип от астрономи успява да обучи невронна мрежа с милиони симулации на черни дупки, за да ѝ даде способността да интерпретира замъглените, непълни и на пръв поглед безполезни данни, които реалните наблюдения често предоставят.

Системата, разработена в Morgridge Research Institute в Уисконсин, вече дава първите резултати – а те пренаписват някои от доскоро приетите теории.

Най-известният инструмент за наблюдение на черни дупки към момента е Event Horizon Telescope (EHT) – не отделен телескоп, а глобална мрежа от радиотелескопи, които работят синхронизирано под формата на един, пише Wired.

Именно чрез него учените успяват да създадат първите изображения на свръхмасивните черни дупки M87 и Sagittarius A* – колосалната дупка в центъра на Млечния път.

Важно уточнение е, че това не са фотографии в традиционния смисъл на думата, а композитни визуализации на радиовълни, уловени от черната дупка. За да бъдат изградени, огромен обем от данни се преработва от суперкомпютри, но голяма част от информацията често се изхвърля, защото е прекалено сложна или „шумна“, за да бъде наистина полезна.

Profit.bg

Може ли Земята да се окаже част от черна дупка?

Невронната мрежа на Morgridge обаче е създадена именно за да се „върне“ към тези отхвърлени данни. С помощта на машинно обучение тя успява да реконструира нов образ на Sagittarius A*, като за пръв път разкрива изненадващи детайли за структурата и поведението на черната дупка.

„Изследователите вече подозират, че черната дупка в центъра на Млечния път се върти почти с максимална скорост“, гласи прессъобщението на института.

Според новите изчисления, оста на въртене е насочена директно към Земята – факт, който има изключително значение за разбирането на акреционните дискове от материя, които обикалят около черните дупки.

До момента астрономите предполагаха, че Sagittarius A* се върти със средна до висока скорост. Познаването на реалната ѝ ротация е важно, защото дава информация за интензитета на лъчението около черната дупка, стабилността ѝ и енергията, с която тя привлича и поглъща материята.

„Фактът, че оспорваме утвърдена теория, разбира се, е вълнуващ“, коментира водещият изследовател Михаел Янсен от Radboud University в Нидерландия. „Но разглеждам нашия подход с AI и машинно обучение предимно като първата стъпка. Следващата е да подобрим и разширим съпътстващите модели и симулации.“