В неделя дим се издига над резервоарите за гориво в Техеран и газовите заводи на южното крайбрежие на Иран, след като енергетиката се превърна в най-новата фронтова линия в конфликта между Израел и Иран. Това беше своеобразно нарушение на едно табу за Тел Авив.

Иранският енергиен сектор, който от години е лишен от чуждестранни инвестиции заради санкциите, беше явно уязвим преди избухването на войната. Въпреки че страната разполага с едни от най-богатите запаси от петрол и газ в света, тя страда от периодични прекъсвания на електрозахранването, недостиг на гориво и прекъсвания в износа на газ.

Решението на Израел да започне да атакува енергийната инфраструктура на Иран с удари по най-малко два газопреработвателни завода и два резервоара за гориво се оценява като рискована хазартна игра, която ще доведе до по-голям риск на световните енергийни пазари. Когато пазарът на петрол отвори в Азия в понеделник, цената на бенчмарковия сорт Брент скочи с 5% до над 78 долара за барел - ниво, което за последно беше достигнато през януари, преди да падне отново.

Суровият петрол се е повишил с 10% от началото на боевете миналата седмица заради опасения, че конфликтът може да се разпространи в целия регион, който осигурява 1/3 от световното производство на петрол.

„Това е ескалационна стълбица и не е ясно къде и как ще спре“, коментира пред Financial Times Ричард Бронз, ръководител на геополитическия анализ в изследователската компания Energy Aspects. „Пазарът ще бъде загрижен за енергийната инфраструктура в Близкия изток и за самия Ормузки проток - тесния воден път, през който Иран, Саудитска Арабия, Ирак, Кувейт, Катар и Обединените арабски емирства изнасят една трета от световния морски транспорт на петрол и газ”.

Устойчивият скок в цените на суровия петрол би подновил опасенията от инфлация, предупреди в неделя британският министър на финансите Рейчъл Рийвс, като добави, че правителството на Обединеното кралство следи ситуацията „много внимателно“.

Фордоу е алфата и омегата на ядрената програма на Иран и основна цел на израелската кампания

„Планината на смъртта” или защо Израел удари Иран

„Очевидно е, че въздействието на тази ситуация върху Близкия изток е огромно, но това важи и за всички нас. През последните няколко години видяхме, че събитията, които се развиват далеч от нашите граници, имат огромни последствия за Обединеното кралство и за много други държави по света“, посочи тя.

В неделя Израел заяви, че е нанесъл удари по депа, които се използват както за гражданско, така и за военно зареждане с гориво, в опит да ограничи вътрешните доставки на Иран, а не да навреди на способността му да изнася петрол - главно за Китай. Според анализаторите Тел Авив повтаря тактиката си от миналата година в Ливан, която включваше целенасочени убийства на ключови военни командири, унищожаване на комуникационни системи и безмилостни въздушни удари срещу предварително избрани цели.

Но атаките срещу енергийните съоръжения на Иран са ново измерение, макар и с една и съща обща цел: да се унищожи ключовата местна отбранителна инфраструктура и, потенциално, да се парализира ислямисткият режим, да се дестабилизира населението и иранското ръководство.

Правилата на войната позволяват атаки срещу енергийната инфраструктура, ако тя снабдява военни съоръжения – като например водноелектрическите язовири в долината на Рур, които британските ВВС унищожават по време на мисията „Дъмбъстърс“ през Втората световна война, или електроцентралите, снабдяващи иранското съоръжение за обогатяване на уран в Натанз, което Израел унищожи в петък. Международното хуманитарно право обаче забранява атаките срещу енергийни централи с гражданско предназначение, като болници и водоснабдителни съоръжения. Международният наказателен съд издаде няколко заповеди за арест на руски официални лица за продължителните им атаки срещу гражданската енергийна инфраструктура на Украйна.

Досега Иран отговори на тези атаки, като удари част от енергийната инфраструктура на Израел. В неделя операторите на една от най-големите нефтопреработвателни рафинерии в страната - в Хайфа - заявиха, че тръбопроводите и преносните линии към комплекса са били повредени, но без загуба на човешки живот.

Подобно действие би възпрепятствало сериозно глобалните доставки на петрол, но Техеран би загубил основния си път за доставка на стоки

Защо Иран няма да блокира Ормузкия проток

В миналото обаче Иран е показвал, че когато се чувства заплашен, е готов да повиши залога, като гарантира, че и другите ще понесат големи разходи. През 2019 г., докато Доналд Тръмп провеждаше политика на максимален натиск върху Иран, налагайки вълни от санкции, Техеран беше обвинен за саботажни атаки срещу танкери в Персийския залив и ракетни и дронови нападения, които удариха сърцето на петролната инфраструктура на Саудитска Арабия. Това временно извади от строя половината от производството на суров петрол на кралството. Затова и Саудитска Арабия и ОАЕ активно се стремят да намалят напрежението с Иран, като същевременно подкрепят усилията за дипломатическо разрешаване на конфликта на републиката със Запада. И двете страни също така значително са увеличили защитата около енергийните си активи, твърдят анализатори пред Financial Times.

Санам Вакил, директор за Близкия изток в британския мозъчен тръст „Чатъм Хаус“, коментира, че режимът в Иран би искал да ограничи конфликта засега, защото в противен случай би „отхапал ръката, която го храни“. Но това може да се промени, ако Техеран стане „отчаян“.

„Те биха искали да ограничат конфликта и мисля, че целта им е да устояват колкото могат, докато търсят изход, когато такъв се появи“, категорична е тя.

Понастоящем пазарът на петрол е добре снабден, като ОПЕК се ангажира по-рано тази година да увеличи значително производството, но трейдърите се очаква да затворят късите си позиции в случай на сериозно ескалиране на конфликта. А това би довело до по-високи цени на енергийните суровини.

Какво ще се случи по-нататък, особено около Ормузкия пролив, е трудно да се предскаже.

„Никога не сме виждали Иран да предприема реална постъпка за прекъсване на корабоплаването през пролива. Знаем, че Техеран разполага с различни възможности, но не сме виждали да ги използва от времето на войната между Иран и Ирак, а оттогава са минали 40 години. Технологиите и рисковете са се променили значително“, добавя Санам Вакил.