Нарушеното табу: Енергийната война продължава, но Иран подава сигнал за преговори

В неделя дим се издига над резервоарите за гориво в Техеран и газовите заводи на южното крайбрежие на Иран, след като енергетиката се превърна в най-новата фронтова линия в конфликта между Израел и Иран. Това беше своеобразно нарушение на едно табу за Тел Авив.

Иранският енергиен сектор, който от години е лишен от чуждестранни инвестиции заради санкциите, беше явно уязвим преди избухването на войната. Въпреки че страната разполага с едни от най-богатите запаси от петрол и газ в света, тя страда от периодични прекъсвания на електрозахранването, недостиг на гориво и прекъсвания в износа на газ.

Решението на Израел да започне да атакува енергийната инфраструктура на Иран с удари по най-малко два газопреработвателни завода и два резервоара за гориво се оценява като рискована хазартна игра, която ще доведе до по-голям риск на световните енергийни пазари. Когато пазарът на петрол отвори в Азия в понеделник, цената на бенчмарковия сорт Брент скочи с 5% до над 78 долара за барел - ниво, което за последно беше достигнато през януари, преди да падне отново.

Суровият петрол се е повишил с 10% от началото на боевете миналата седмица заради опасения, че конфликтът може да се разпространи в целия регион, който осигурява 1/3 от световното производство на петрол.

„Това е ескалационна стълбица и не е ясно къде и как ще спре“, коментира пред Financial Times Ричард Бронз, ръководител на геополитическия анализ в изследователската компания Energy Aspects. „Пазарът ще бъде загрижен за енергийната инфраструктура в Близкия изток и за самия Ормузки проток - тесния воден път, през който Иран, Саудитска Арабия, Ирак, Кувейт, Катар и Обединените арабски емирства изнасят една трета от световния морски транспорт на петрол и газ”.

Устойчивият скок в цените на суровия петрол би подновил опасенията от инфлация, предупреди в неделя британският министър на финансите Рейчъл Рийвс, като добави, че правителството на Обединеното кралство следи ситуацията „много внимателно“.

„Планината на смъртта” или защо Израел удари Иран

„Очевидно е, че въздействието на тази ситуация върху Близкия изток е огромно, но това важи и за всички нас. През последните няколко години видяхме, че събитията, които се развиват далеч от нашите граници, имат огромни последствия за Обединеното кралство и за много други държави по света“, посочи тя.

В неделя Израел заяви, че е нанесъл удари по депа, които се използват както за гражданско, така и за военно зареждане с гориво, в опит да ограничи вътрешните доставки на Иран, а не да навреди на способността му да изнася петрол - главно за Китай. Според анализаторите Тел Авив повтаря тактиката си от миналата година в Ливан, която включваше целенасочени убийства на ключови военни командири, унищожаване на комуникационни системи и безмилостни въздушни удари срещу предварително избрани цели.

Но атаките срещу енергийните съоръжения на Иран са ново измерение, макар и с една и съща обща цел: да се унищожи ключовата местна отбранителна инфраструктура и, потенциално, да се парализира ислямисткият режим, да се дестабилизира населението и иранското ръководство.

Правилата на войната позволяват атаки срещу енергийната инфраструктура, ако тя снабдява военни съоръжения – като например водноелектрическите язовири в долината на Рур, които британските ВВС унищожават по време на мисията „Дъмбъстърс“ през Втората световна война, или електроцентралите, снабдяващи иранското съоръжение за обогатяване на уран в Натанз, което Израел унищожи в петък. Международното хуманитарно право обаче забранява атаките срещу енергийни централи с гражданско предназначение, като болници и водоснабдителни съоръжения. Международният наказателен съд издаде няколко заповеди за арест на руски официални лица за продължителните им атаки срещу гражданската енергийна инфраструктура на Украйна.

Досега Иран отговори на тези атаки, като удари част от енергийната инфраструктура на Израел. В неделя операторите на една от най-големите нефтопреработвателни рафинерии в страната - в Хайфа - заявиха, че тръбопроводите и преносните линии към комплекса са били повредени, но без загуба на човешки живот.

Защо Иран няма да блокира Ормузкия проток

В миналото обаче Иран е показвал, че когато се чувства заплашен, е готов да повиши залога, като гарантира, че и другите ще понесат големи разходи. През 2019 г., докато Доналд Тръмп провеждаше политика на максимален натиск върху Иран, налагайки вълни от санкции, Техеран беше обвинен за саботажни атаки срещу танкери в Персийския залив и ракетни и дронови нападения, които удариха сърцето на петролната инфраструктура на Саудитска Арабия. Това временно извади от строя половината от производството на суров петрол на кралството. Затова и Саудитска Арабия и ОАЕ активно се стремят да намалят напрежението с Иран, като същевременно подкрепят усилията за дипломатическо разрешаване на конфликта на републиката със Запада. И двете страни също така значително са увеличили защитата около енергийните си активи, твърдят анализатори пред Financial Times.

Санам Вакил, директор за Близкия изток в британския мозъчен тръст „Чатъм Хаус“, коментира, че режимът в Иран би искал да ограничи конфликта засега, защото в противен случай би „отхапал ръката, която го храни“. Но това може да се промени, ако Техеран стане „отчаян“.

„Те биха искали да ограничат конфликта и мисля, че целта им е да устояват колкото могат, докато търсят изход, когато такъв се появи“, категорична е тя.

Понастоящем пазарът на петрол е добре снабден, като ОПЕК се ангажира по-рано тази година да увеличи значително производството, но трейдърите се очаква да затворят късите си позиции в случай на сериозно ескалиране на конфликта. А това би довело до по-високи цени на енергийните суровини.

Какво ще се случи по-нататък, особено около Ормузкия пролив, е трудно да се предскаже.

„Никога не сме виждали Иран да предприема реална постъпка за прекъсване на корабоплаването през пролива. Знаем, че Техеран разполага с различни възможности, но не сме виждали да ги използва от времето на войната между Иран и Ирак, а оттогава са минали 40 години. Технологиите и рисковете са се променили значително“, добавя Санам Вакил.

Лидерите на Г-7 се събират в Канада за среща на върха

След дни на огън, дим и удари по ключови енергийни съоръжения, надеждата за дипломатическа развръзка между Израел и Иран започна да пренаписва динамиката на световните пазари.

В понеделник петролът пое глътка въздух, като рязко поевтиня, след като Техеран изпрати сигнал, че е готов да се върне към ядрените преговори, ако САЩ останат извън конфликта.

Американският лек суров петрол загуби $3.51, или 4.81%, като достигна цена от $69.47 за барел към 10:33 ч. източно време, а международният бенчмарк Брент се понижи с $3.40, или 4.7%, до $70.74.

Само няколко часа по-рано барелът се търгуваше на върхови стойности от $77.49 – отзвук от ударите срещу южноиранските газови заводи през уикенда.

Според The Wall Street Journal, Иран уверява арабски посредници, че е отворен към възобновяване на ядрените преговори – при условие че САЩ останат извън въздушната кампания на Израел.

По информация на Reuters, Техеран иска Саудитска Арабия и другите арабски държави да отправят послание към Тръмп за натиск над Израел за прекратяване на огъня. В замяна Иран е готов да възобнови преговорите по ядрената сделка.

Израелският удар по Южния Парс – едно от най-големите газови находища в света – бе прецедент, който подчерта уязвимостта на иранската енергийна инфраструктура. Допълнително напрежение донесоха и съобщенията, че Израел е атакувал мащабно петролно депо край Техеран, докато ирански ракети са повредили рафинерия в Хайфа.

Но колкото бързо скочи пазарът в петък (над 7% ръст), толкова рязко се охлади с началото на новата седмица. Причината – надеждата, че геополитическата ескалация няма да се превърне в глобална енергийна криза. Ормузкият проток и Персийският залив остават отворени, а големите доставчици все още не са директно засегнати.

„Планината на смъртта” или защо Израел удари Иран

Въпреки тревожните сигнали, анализаторите остават предпазливо оптимистични.

От консултантската компания Rystad Energy очакват, че дори в условия на продължаваща нестабилност, цената на петрола ще остане под $80 за барел. Администрацията на Тръмп също няма интерес от енергиен шок и ще търси начини да задържи цените около $50, подчертават от Rystad.

„Поддържаме мнението си, че това вероятно ще остане краткотраен конфликт, тъй като по-нататъшна ескалация носи риск от загуба на контрол от страна на ключовите играчи“, заяви Янив Шах, вицепрезидент на отдела за суровини в Rystad.

Това обаче не означава, че напрежението е отминало.

В събота ирански военен командир заяви, че се обмисля възможността за блокиране на Ормузкия проток – артерия, през която преминава около 20% от световния петролен трафик. Ако този сценарий бъде реализиран, цените на петрола могат да скочат над $100 за барел, предупреждава Goldman Sachs.

Но други анализатори са скептични.

Според Хелима Крофт от RBC Capital Markets, Иран трудно би могъл ефективно да затвори протока, особено при наличието на Пети американски флот в региона. „Могат да атакуват танкери, могат да поставят мини, но реалното блокиране е доста по-сложно“, подчертава тя пред CNBC.