С нарастването на напрежението след израелските удари срещу Иран, отново се появиха опасения, че Техеран може да отвърне, като блокира една от най-важните петролни артерии в света – Ормузкия проток.

Той свързва Персийския залив с Арабско море и през него преминават около 20 милиона барела петрол и петролни продукти на ден, което представлява почти една пета от световните петролни доставки. Всяко действие за блокирането му би се отразило на енергийните пазари.

Въпреки това пазарните наблюдатели коментират пред CNBC, че пълно прекъсване на световните петролни потоци чрез затваряне на водния път е малко вероятно и дори може да е физически невъзможно.

Всъщност няма „нетна полза“ от възпрепятстването на преминаването на петрол през Ормузкия проток, особено като се има предвид, че иранската петролна инфраструктура не е била пряко засегната, казва Елън Уолд, съоснователка на Washington Ivy Advisors. По думите ѝ всяка такава акция вероятно би предизвикала по-нататъшни ответни мерки.

Тя също така предупреждава, че всяко значително покачване на цените на петрола, причинено от затварянето, би могло да предизвика негативна реакция от страна на най-големия клиент на иранския петрол: Китай.

„Китай не иска по никакъв начин да бъде прекъснат потокът на петрол от Персийския залив и не иска цената на суровината да се повиши. Затова ще използва цялата тежест на икономическата си мощ, за да окаже натиск върху Иран“, обяснява Уолд.

Китай е най-големият вносител на ирански петрол, като според данни страната приема над три четвърти от износа на Техеран. Втората по големина икономика в света е и най-големият търговски партньор на Иран.

„Техните приятели ще пострадат повече от враговете им. Затова е много трудно да си представим, че това ще се случи“, смята Анас Алхаджи, управляващ партньор в Energy Outlook Advisors, добавяйки, че прекъсването на протока може да се окаже по-скоро проклятие, отколкото благословия за Техеран, като се има предвид, че по-голямата част от ежедневните потребителски стоки от Иран се доставят по този маршрут.

Според него не е в техен интерес да създават проблеми, „защото те ще бъдат първите, които ще пострадат“.

През 2018 г. Иран заплаши да затвори пролива, когато напрежението ескалира след оттеглянето на САЩ от ядреното споразумение и повторно налагане на санкции. Преди това, според съобщения в медиите, друга сериозна заплаха е била отправена през 2011 и 2012 г., когато ирански официални лица, включително тогавашният вицепрезидент Мохамад-Реза Рахими, предупреждават за възможно затваряне, ако Западът наложи допълнителни санкции върху износа на петрол заради ядрената програма на страната.

Невъзможно ли е да се затвори пролива?

Ормузкият проток, който е широк от 55 до 95 километра на различни места, свързва Персийския залив и Арабско море. Идеята за затварянето му е често използвано средство от страна на Техеран, но никога не е била реализирана. Според анализаторите това просто не е възможно.

„Нека бъдем реалистични по отношение на пролива. На първо място, по-голямата част от него се намира в Оман, а не в Иран. На второ място, той е достатъчно широк, за да не може да бъде затворен от иранците“, казва Алхаджи.

По същия начин Уолд от Washington Ivy Advisors отбелязва, че макар много кораби да преминават през ирански води, те все пак могат да използват алтернативни маршрути през Обединените арабски емирства и Оман.

„Всяка блокада на Ормузкия проток ще бъде „последна мярка“ за Иран и вероятно може да дойде при военно сражение между САЩ и Иран“, смята Вивек Дхар, директор по проучвания на минни и енергийни суровини в Commonwealth Bank of Australia.

Хелима Крофт от RBC Capital Markets също е категорична, че макар Техеран да може да предизвика някои смущения, пълна блокада е малко вероятна.

„Според нас би било изключително трудно за Иран да затвори пролива за продължителен период, като се има предвид присъствието на Пета флота на САЩ в Бахрейн. Въпреки това Иран все пак би могъл да предприеме атаки срещу танкери и да минира пролива, за да наруши морския трафик“, казва ръководителят на отдела за глобална стратегия за суровини и проучвания за Близкия Изток и Северна Африка в RBC.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп предупреди за възможни военни действия, ако преговорите с Иран за ядрената му програма се провалят, но не е ясно дали тези заплахи имат за цел да повишат залога в ядрените преговори, казва Дхар.

Израел проведе серия от въздушни удари срещу Иран в ранната петък сутрин местно време, като заяви, че атаките са насочени срещу съоръжения, свързани с ядрената програма на Техеран.

Според иранските държавни медии, при ударите са загинали Мохамад Хосеин Багери, шеф на иранските въоръжени сили, и Хосеин Салами, главнокомандващ на Ислямската революционна гвардия на Иран.