Европейският съюз иска да вдъхне нов живот на банкова практика, която най-често се свързва с причиняването на финансовата криза от 2008 г., като се опитва да даде тласък на кредитирането на икономиката от страна на банките.

Във вторник Европейската комисия се очаква да публикува пакет от законодателни мерки, целящи да съживят индустрията на „секюритизацията“, след като строгите закони след кризата почти премахнаха използването на тази практика в блока, съобщава POLITICO.

Секюритизацията е практика, при която банките препакетират и препродават дългове. Тя им позволява да премахнат някои активи от балансите си, което им дава повече пространство за отпускане на нови кредити.

Преди кредитния бум от 2008 г. американските банки продаваха най-рисковите си кредити на инвеститори по целия свят. Когато балонът на пазара на недвижими имоти в САЩ се спука и кредитополучателите масово спряха да изплащат дълговете си, последва глобална финансова криза.

Брюксел сега иска да облекчи правилата, регулиращи тази практика, което означава, че банките ще трябва да заделят по-малко капитал за заемите, с които търгуват, както и да облекчат правилата за надлежна проверка и отчитане, свързани с тази практика. Комисията обаче настоява, че ще останат достатъчно предпазни мерки, за да се предотврати повторение на събитията от 2008 г.

Банковото кредитиране за небанкови институции разклаща финансовата система в САЩ

Малък пазар

Европейският пазар е малък в сравнение с другите пазари в света: той се сви от около 2 трилиона евро в пика си преди кризата до 1,2 трилиона евро в момента. Американският е нараснал от 11,3 трилиона долара (9,76 трилиона евро) през 2008 г. до 13,7 трилиона долара (11,83 трилиона евро) в момента, което мотивира висши служители на Комисията да нарекат секюритизацията „недостатъчно използвано средство в Европа“.

В станалия широко известен доклад на бившите италиански премиери Енрико Лета и Марио Драги за това как да се стимулира забавената икономика на блока се призовава за възраждане на секюритизацията в ЕС, за да се стимулира банковото кредитиране на бизнеса. Натискът за секюритизация е част от по-широкия план на Комисията да стимулира инвестиционната култура в блока и да обърне забавения икономически растеж.

Правителствата, включително на Франция и Германия, лобираха усилено за облекчаване на правилата, тъй като това би стимулирало банковия им сектор, а министрите на финансите и държавните глави призоваха Комисията да съживи пазара. Това се превърна в политически приоритет за председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен, когато тя беше преизбрана миналата година.

Банките ще бъдат възхитени от възстановяването на тази практика в Европа – не на последно място защото по-малкото капитал, който трябва да държат срещу риска при секюритизации, ще им даде повече разполагаеми пари.

Европейските банки отбелязват най-бавния ръст на ипотечното кредитиране от десетилетие насам

Не всички са убедени

Комисията се надява, че това ще доведе до повече налични банкови кредити, но други не са убедени в това.

Неправителствената организация Finance Watch например коментира пред POLITICO, че секюритизациите „няма да насочат капитала там, където е най-необходим“, защото „са съставени от неправилния вид кредити и се използват по неправилен начин“. Според организацията „банките не са задължени да използват така наречения „освободен капитал“ за подкрепа на кредити за продуктивните сектори на икономиката“ и че допълнителните парични средства обикновено ще се използват за покриване на регулаторни изисквания или за увеличаване на възвръщаемостта за акционерите чрез дивиденти или обратно изкупуване.

Висшите банкови надзорници в надзорния орган на Европейската централна банка пък предупреждават, че понижаването на капиталовите изисквания към банките в опит да се стимулира пазарът на секюритизация „няма да даде допълнителен стимул за прехвърляне на рисковете извън банковия сектор и ще доведе до по-нататъшни отклонения от международните стандарти“.

ЕЦБ също така призовава Комисията да се поучи от „уроците на глобалната финансова криза, когато непрозрачните и сложни секюритизации доведоха до прекомерно поемане на риск“, като предупреждава, че ЕС трябва „да гарантира, че секюритизацията не създава прекомерна ликвидност във финансовата система, като подхранва балони на активите и скрива рисковете в банковите баланси“.