Ново понижение на лихвите: ЕЦБ оправда пазарните очаквания
Решението идва в критичен момент за икономиката на еврозоната, тъй като бизнесът и политиците са изправени пред нарастваща несигурност в резултат на засилващото се геополитическо напрежение
&format=webp)
Европейската централна банка обяви намаление на лихвения процент с 25 базисни пункта и понижи инфлационните си очаквания поради по-силното евро и по-ниските разходи за енергия.
По този начин лихвеният процент по депозитното улеснение се понижава до 2% от най-високата си стойност в средата на 2023 г. от 4%.
Преди обявяването на решението трейдърите оценяваха вероятността за намаляване с четвърт пункт на лихвения процент на почти 99% според данни на LSEG, съобщава CNBC.
„По-специално решението за понижаване на лихвата по депозитното улеснение, чрез която Управителният съвет направлява позицията по паричната политика, се основава на актуализираната му оценка на инфлационните перспективи, динамиката на базисната инфлация и силата на трансмисията на паричната политика“, се казва в изявлението на ЕЦБ.
Паневропейският индекс Stoxx 600 се запази стабилен след изявлението, като се търгуваше с около 0,3% по-високо, а еврото последно се повиши с 0,2% спрямо долара.
Инфлацията в еврозоната спадна под целевото равнище на ЕЦБ от 2% през май, като според предварителните данни, публикувани по-рано тази седмица, достигна по-хладните от очакваното 1,9%.
В четвъртък ЕЦБ публикува и последните си икономически прогнози, като заяви, че вече очаква инфлацията да бъде средно 2% през 2025 г. За сравнение, през март тя прогнозираше 2,3%.
„Ревизиите в посока надолу в сравнение с мартенските прогнози, с 0,3 процентни пункта както за 2025 г., така и за 2026 г., отразяват главно по-ниските допускания за цените на енергията и по-силното евро“, заявиха от Централната банка.
Същевременно базисната инфлация беше коригирана в посока нагоре спрямо предходната оценка от март (2,2%) до очакваните 2,4% за тази година.
Икономическият растеж обаче продължава да е слаб, дори и при намаляването на лихвените проценти. Последната оценка показва, че през първото тримесечие на 2025 г. еврозоната е нараснала с 0,3%.
Решението идва в критичен момент за икономиката на еврозоната, тъй като бизнесът и политиците са изправени пред нарастваща несигурност в резултат на засилващото се геополитическо напрежение, допълва CNBC.
Основната тревога е свързана с тарифната политика на президента на САЩ Доналд Тръмп, като се очаква митата да натежат силно върху икономическия растеж. Някои от специфичните за отделните сектори мита биха могли да засегнат сериозно Европа, тъй като са засегнати ключови отрасли като стоманодобивната и автомобилната промишленост.
Въздействието на митата върху инфлацията не е толкова ясно и може да зависи от това дали и как Европейският съюз ще отвърне на удара, смятат още финансистите.
В момента ответните мерки на ЕС са спрени, но лидерите на Блока заявиха, че са готови да ги приложат при необходимост. Остават и въпросителни относно това как плановете за увеличаване на разходите за отбрана в Европа биха могли да повлияят на икономиката.