Европейската централна банка почти сигурно ще намали основния си лихвен процент на заседанието в четвъртък.

По данни на LSEG пазарите последно оценяват вероятността за намаление с 25 базисни пункта на около 99%. Това би довело до понижаване на лихвения процент по депозитното улеснение до 2% - наполовина от най-високата стойност от средата на 2023 г., която беше 4%, отбелязва CNBC.

Но Европа е изправена пред силно несигурни икономически перспективи, което повдига въпроса какво би могла да направи ЕЦБ след заседанието в четвъртък.

В момента инфлацията отново се колебае около целта от 2%, като експресните данни от вторник показаха, че потребителските цени в еврозоната са нараснали само с 1,9% през май.

Същевременно икономическият растеж все още е слаб: Брутният вътрешен продукт в еврозоната нараства с 0,3% през първото тримесечие на 2025 г., според последната оценка.

Блокът е изправен пред много неизвестни, като например програмата за митата на Тръмп, за която широко се смята, че има отрицателно въздействие върху растежа, потенциалните ответни мерки от Европейския съюз, както и как биха могли да се осъществят мащабните планове за превъоръжаване на ЕС и голямата фискална промяна на Германия, допълва CNBC.

Перспективи до края на годината

Анализаторите и икономистите очакват още понижения на по-късно тази година, но не разчитат, че банката ще даде ясни индикации накъде точно биха могли да се насочат лихвите.

Данните за инфлацията от вторник увеличиха шансовете, че след тази седмица следващото орязване на лихвите може да е още през юли, смята Джак Алън-Рейнолдс, заместник главен икономист за еврозоната.

Други залагат на по-предпазлив тон, като икономистите на Barclays предположиха, че намаляването на лихвите е на хоризонта, но няма да бъде осъществено толкова скоро.

„Смятаме, че ЕЦБ ще остане неангажираща по отношение на пътя на политиката си и ще продължи да следва подхода „среща по среща“, за да запази гъвкавостта и опционалността при калибрирането на политиката“.

Те прогнозират още две намаления с по 25 базисни пункта през септември и декември, което означава, че ЕЦБ ще задържи лихвите стабилни през летните месеци.

В доклад на BofA Global Research, публикуван по-рано тази седмица, се казва, че ЕЦБ вече „изчерпва причините да не слезе под 2%“, което повтаря предположението за по-нататъшни понижения на лихвите. Но се отбелязва, че е малко вероятно банката да даде намеци за това колко ниско може да слезе.

„Очакваме някакво признание, че вратата е отворена за движение на лихвите под 2%, но много ясен сигнал е малко вероятен. Несигурността по отношение на тарифите ще даде на Управителния съвет достатъчно покритие, за да не се ангажира предварително с повече“, се казва в доклада.

От решаващо значение е, че тази седмица ЕЦБ ще публикува и последните си прогнози, в които ще подчертае какви са очакванията ѝ за инфлацията и икономическия растеж. Това се случва след последния доклад за икономическите перспективи на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, който прогнозира 1% растеж и 2,2% инфлация за еврозоната през тази година.

Как намаляването на лихвените проценти може да се отрази на потребителите

За потребителите по-голямото намаляване на лихвените проценти би се отразило най-вече върху лихвите по кредитите и спестяванията. Как точно, зависи от това както притежават и за какъв период от време са определени лихвите, заяви пред CNBC Бас ван Гефен, старши макростратег в RaboResearch.

Според него например 10-годишната фиксирана ипотека и депозитът до поискване ще бъдат засегнати по различен начин.

„Лихвеният процент по краткосрочните депозити има тенденция да следва лихвения процент по депозитите доста плътно. Седмица след заседанието основният лихвен процент влиза в сила. Така че, ако ЕЦБ намали депозитната лихва в четвъртък, банките ще получат с 0,25% по-ниска лихва по депозитите си. Това може да ги накара да намалят и лихвения процент, който плащат по спестовни сметки“, допълва анализаторът.

Според него продуктите с фиксирани дългосрочни лихвени проценти имат по-сложна връзка с лихвените проценти на централната банка, тъй като се определят не само от текущия лихвен процент, който често се променя, но и от бъдещите очаквания.

„Пазарът отдавна очаква ЕЦБ да намали лихвените проценти. Така че това може би вече е включено в дългосрочните лихвени проценти до известна степен. Това означава също, че тези дългосрочни лихвени проценти не е задължително да се променят след решението от тази седмица“, допълва икономистът.