Цените на петрола скочиха до петмесечен връх, след като САЩ бомбардираха ядрените съоръжения на Иран, което увеличи вероятността Техеран да отговори с атака срещу енергийната инфраструктура в региона или срещу корабоплаването в Ормузкия проток.

Международният бенчмарк Брент скочи до 81,40 долара за барел, най-високото си ниво за пет месеца, когато пазарът отвори в понеделник сутринта в Азия, преди да се стабилизира на 78,42 долара. Американският бенчмарк West Texas Intermediate се повиши с 0,2% до 75,06 долара.

По-нататъшните движения в цената на петрола тази седмица ще зависят от това как точно Ислямската република и нейните проксита ще решат да отвърнат, казват анализатори пред Financial Times.

„Ясна червена линия беше пресечена“, казва Хорхе Леон, ръководител на геополитическия анализ в енергийната консултантска компания Rystad, отбелязвайки, че бомбардировките през уикенда са първият случай, в който САЩ директно атакуват иранска територия. „В екстремен сценарий, при който Иран отговори с директни удари или атакува регионалната петролна инфраструктура, цените на петрола ще скочат рязко. Дори и при липса на незабавен отговор, пазарите вероятно ще отразят по-висока премия за геополитически риск“.

Цените на петрола вече са се повишили с около 14% откакто Израел започна първата си изненадваща атака срещу Иран преди 10 дни. По-високите цени на суровината вероятно ще се отразят и на други енергийни пазари, като например бензиновия, което може да предизвика нов скок на инфлацията в целия свят.

Според Леон влизането на САЩ във войната е въвело „ново ниво на нестабилност на енергийните пазари“, като трейдърите очакват „следващия ход на Техеран“.

Анализатори смятат, че Тръмп е помолил саудитците да увеличат добива, за да се справи с трите си най-големи проблема: Иран, Русия и инфлацията, но е пресилено да се твърди, че тази молба е била с цел да се подготви почвата за нападението

Защо Саудитска Арабия увеличи добива на петрол преди израелската атака срещу Иран?

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заплаши, че Иран ще бъде подложен на по-нататъшни атаки, ако не „сключи мир“, но ислямската република вече се е ангажирала да отвърне, ако САЩ се включат във войната. В неделя твърдолинейните сили в Иран вече призоваха за действие, като влиятелният вестник „Кайхан“ поиска страната да атакува американския военноморски флот в Персийския залив и да спре западните кораби да преминават през Ормузкия проток.

Около една трета от световните доставки на петрол по море преминават ежедневно през тесния воден път, който разделя Иран от страните от Персийския залив, и всякакви атаки срещу корабоплаването в пролива биха довели до незабавно покачване на цените на енергията, предупреждават анализатори. Иран вече е заплашвал да затвори пролива, но експертите смятат, че ще му бъде трудно да блокира напълно водния път заради присъствието на Пета флота на американския военноморски флот в Бахрейн.

„Служители на службите за сигурност твърдят, че за Иран би било трудно да затвори напълно пролива за продължителен период от време“, казва Хелима Крофт, бивш анализатор на ЦРУ, която сега работи в RBC Capital Markets. „Въпреки това много експерти по сигурността твърдят, че Иран има способността да нанесе удари с ракети и мини по отделни танкери и ключови пристанища“.

Иран също използва водния път, за да транспортира петрола си до Китай и други свои клиенти.

Алтернативен отговор би могъл да бъде атака на Иран срещу нефтени находища и инфраструктура в съюзническите на САЩ страни в региона като Саудитска Арабия и Катар. Загрижени да не бъдат въвлечени в конфликта, страните от Персийския залив многократно призоваха за прекратяване на враждебните действия и връщане към диалога.

В изявление в неделя сутринта външното министерство на Доха предупреди, че „опасното напрежение“ в региона може да има „катастрофални последици“. Саудитска Арабия заяви, че следи развитието на събитията в Иран с „голяма загриженост“.

Анализатори от S&P Global Commodity Insights обясняват пред Financial Times, че ръстът на цените на петрола може да се забави, ако няма незабавен отговор от страна на Иран.

Подобно действие би възпрепятствало сериозно глобалните доставки на петрол, но Техеран би загубил основния си път за доставка на стоки

Защо Иран няма да блокира Ормузкия проток

„Ключовият въпрос е какво ще се случи след това“, казват Джеймс Бамбино и Ричард Джосуик от S&P. „Ще атакува ли Иран интересите на САЩ директно или чрез съюзнически милиции? Ще бъде ли спрян износът на ирански суров петрол? Ще атакува ли Иран корабоплаването в Ормузкия проток?“.

Дори и износът на ирански суров петрол да бъде прекъснат, увеличеното производство от картела ОПЕК+ и настоящите глобални запаси означават, че пазарът на петрол ще остане достатъчно снабден, стига проливът да остане отворен, добавят те.

Иран изнася около 2 млн. барела петрол на ден, а около 21 млн. барела от Иран, Ирак, Кувейт, Саудитска Арабия, Катар и Обединените арабски емирства преминават ежедневно през Ормузкия проток. Анализаторите са категорични пред Financial Times, че колкото по-дълго геополитическото напрежение в Близкия изток остава високо, толкова по-голям е рискът от продължителен период на високи цени на петрола. Това би повишило инфлацията и би забавило глобалния икономически растеж.

„Администрацията на Тръмп вероятно ще има затруднения да намери баланс между потискането на ядрените амбиции на Иран и избягването на продължителен скок в цените на суровия петрол, което от своя страна би повишило инфлацията и отслабване на американската икономика“, предупреждава Майкъл Алфаро, главен инвестиционен директор в Gallo Partners, хедж фонд, фокусиран върху енергетиката и промишлеността.