Готови ли са българите да приемат еврото след 6 месеца, пита Euronews
Институциите на ЕС дадоха зелена светлина на България да се присъедини към еврозоната през януари следващата година, но какво става с опасенията на българския народ?
&format=webp)
С огромно мнозинство Икономическата и парична комисия (ECON) на Европейския парламент гласува във вторник в подкрепа на доклада, препоръчващ присъединяването на България към единната валута.
36 евродепутати се обявиха „за“, трима бяха „против“ и четирима се въздържаха.
Членството на България в еврозоната беше одобрено от Съвета на министрите на икономиката и финансите на ЕС (ЕКОФИН) на 20 юни. То ще бъде обсъдено от Европейския съвет в четвъртък и петък и официално одобрено от Европейския парламент на пленарната сесия в Страсбург, насрочена за седмицата на 7 юли.
След гласуването в комисията по икономически и парични въпроси Ева Майдел, член на управляващата в България партия ГЕРБ и докладчик от ЕНП за готовността за присъединяванете към еврозоната, призова проевропейските сили в България да демонстрират политическо единство и отговорност след повече от пет години на вътрешнополитическа нестабилност, отбелязва в анализ Euronews.
За пет години в балканската страна се проведоха седем парламентарни избори и се смениха няколко правителства, продължава медията.
„Силно се надявам, че проевропейските сили ще успеят да се обединят и да осигурят стабилност, за да улеснят безпроблемното приемане на еврото в България“, коментира Майдел пред Euronews.
Общественото мнение остава разделено по въпроса за приемането на единната валута, като значителна част от населението е силно обезпокоена от потенциалното по-нататъшно намаляване на покупателната способност.
Майдел признава за тези опасения, като посочва предпочитанията на някои граждани да запазят националната валута – българския лев.
Популярно ли е еврото в България
Бившият дясноцентристки министър-председател и дългогодишен лидер на ГЕРБ Бойко Борисов беше принуден да подаде оставка отчасти поради непопулярността на политиките на строги икономии, които правителството му въведе в подготовка за присъединяването на страната към еврозоната, допълва Euronews.
Днес публичните финанси на България са стабилни, като публичният дълг и дефицитът са значително под критериите от Маастрихт. Въпреки това повишаването на цените продължава да тревожи българското общество. Инфлацията достигна 3,5 %.
По данни на Евростат 30% от населението живее под прага на бедността, което е най-високият процент на бедност в ЕС.
„Много българи смятат, че когато страната се присъедини към еврозоната, тя ще загуби икономическата си независимост и жизненият стандарт ще се влоши“, казва Антоанета Христова, член на Българската академия на науките. „Тези настроения са особено силни поради непопулярността на сегашния политически елит, включително и на проевропейските фракции.“, допълва тя.
На парламентарните избори през октомври 2024 г. въздържалите се от гласуване достигнаха 62%, като се наблюдаваше нарастване на подкрепата за ултраконсервативните и антиевропейски политически сили.
„Съществуват реални страхове сред гражданите и, разбира се, това са опасения, на които ние, като политици, трябва да отговорим. Трябва да се погрижим за тези групи“, казва Майдел, като уточнява, че на ниво ЕС има конкретна политическа воля за намаляване на тези опасения и за осигуряване на „гладкото приемане на еврото“.
Държавният глава е противник на еврото
Българският президент Румен Радев предложи през май референдум за отлагане на приемането на еврото след януари 2026 г., припомня Euronews.
„Радев предложи референдума от политически опортюнизъм. Той се опитва да мобилизира нарастващите антиевропейски настроения, за да подкрепи собствените си политически амбиции“, смята Мейдел.
Мандатът на Радев изтича през есента на 2026 г.
„Съществува и друг въпрос: манипулирането на общественото мнение от определени политически актьори, включително президента Радев, които се възползват от обществените страхове, като предлагат антиконституционни мерки“, допълва Майдел, визирайки референдума.