Новината, че България изпълнява критериите за присъединяване към еврозоната от 1 януари 2026 г. получи своя отзвук в международните медии.

Днес Европейската комисия и Европейската централна банка публикуваха извънредните си конвергентни доклади, в които беше дадена положителна оценка за изпълнение на критериите за приемане на еврото. 

ЕК препоръчва Съветът на ЕС да одобри приемането на нашата страна в еврозоната от началото на следващата година и  отбелязва, че това е историческа стъпка. Българската икономика е достатъчно подготвена, българското законодателство е съвместимо, се посочва в оценката на изпълнителния орган на ЕС.

ЕК и ЕЦБ: България изпълнява изискванията за присъединяване към еврозоната от 1 януари 2026 г.

CNBC: Инфлацията е преодоляна, политическото разделение остава

„Европейската комисия и Европейската централна банка прецениха, че страната отговаря на изискванията за приемане на единната валута от следващата година.“, отбелязва CNBC и подчертава, че това е промяна в сравнение с миналогодишния доклад, в който се посочваше, че София не отговаря на т.нар. конвергентни критерии за приемане на валутата, тъй като инфлацията в страната е твърде висока.

CNBC пише още, че една от пречките е била инфлацията и цитира данни от статистическата агенция Евростат, според които хармонизираният индекс на потребителските цени в България - сравним за всички европейски страни, достигна 2,8% през април.

България се присъедини към Европейския съюз през 2007 г. и тогава пое ангажимент да се присъедини и към еврозоната и да се откаже от българския лев като своя официална валута, припомня медията.

Изпълнява ли България ценовия критерий за присъединяване към еврозоната?

В материала за страната ни обаче се отбелязва, че у нас има разнопосочни нагласи относно присъединяването към еврото.

CNBC цитира проучване, публикувано миналата година от ЕС, което сочи, че 49% от обществеността подкрепя включването в евроблока.

Политическото мнение също е разделено, като няколко националистически партии и президентът на страната се обявяват против, докато министър-председателят Росен Желязков го подкрепя, допълва медията.

Премиерът Желязков: Няма смисъл да вкарваме дебат за еврото, който манипулира хората

Politico: Признание за успехите на страната от ЕК и ЕЦБ

„В началото на следващата година България официално ще приеме еврото за своя валута, с което ще затвърди мястото си в сърцето на ЕС в момент на продължаващи сътресения в източната част на Европа.“, пише в анализа си Politico.

Изданието отбелязва, че с одобрението си Европейската комисия и Европейската централна банка са признали успеха на страната ни в изпълнението на необходимите икономически критерии, „въпреки че продължава да има опасения относно проблеми като прането на пари и политическата корупция по високите етажи на властта.“

„Отговорът, който даваме на България, е „да“, заяви във вторник пред репортери в Брюксел официалният представител на ЕК Масимо Суарди. Въпреки това „има редица политически предизвикателства, с които България все още трябва да се справи... свързани с борбата с корупцията, независимостта на съдебната система и ефективността на публичната администрация, обществените поръчки“, допълва той, цитиран от Politico.

Politico: ЕС се готви да одобри кандидатурата на България за еврозоната

Изданието обаче пише, че одобрението на европейските институции за членство в еврозоната „обвързва една от най-бедните страни в ЕС по-плътно с институционалните структури на блока в момент, когато Русия упражнява икономически, политически и дори военен натиск върху бившите си съседи от Източния блок, което кара някои от тях да флиртуват с по-благоприятна за Кремъл външна политика.“

Медията цитира европейски служители, близки до процеса, които не очакват съпротива от страна на останалите членове на еврозоната при окончателното решение за присъединяването, което ще бъде взето на срещата на финансовите министри на ЕС на 8 юли.

„Балканската страна с население от 6,4 млн. души се ангажира да се присъедини към еврозоната през 2007 г., но многократно беше отхвърляна, след като не успя да изпълни редица т.нар. критерии за конвергенция, които имат за цел да осигурят икономическа и правна съвместимост. Трайно високата инфлация след пандемията и инвазията в Украйна провалиха шансовете ѝ да се присъедини към клуба през 2024 и 2025 г.“, допълва Politico и продължава:

„Финансовите власти обаче успяха да овладеят инфлацията, която през 12-те месеца до април беше средно 2,7%. В началото на тази година вътрешната инфлация се повиши до 4% поради повишаването на ДДС и прекратяването на някои мерки за подпомагане от времето на пандемията, но според говорител на ЕК се очаква ефектът от това да е временен.“

Инфлацията у нас падна под средната за ЕС, но еврото се отлага

Медията цитира говорителя на ЕК, който приветства България за „сравнително гъвкавите и ефективни“ пазари на труда и „много ниския“ публичен дълг, който със своите 24,1% от Брутния вътрешен продукт е вторият най-нисък в ЕС и е значително под референтната стойност от 60%, необходима за присъединяване към блока.

„Притесненията обаче продължават - както в страната, така и извън нея. В събота хиляди излязоха по улиците на България, призовавайки правителството да запази лева, който до момента е валутата на страната.

Както обикновено се случва по време на подобни преходи, съществуват опасения, че търговците и компаниите ще използват реденоминацията като възможност за повишаване на цените, докато увеличената търговия с останалата част от блока също може да доведе до повишаване на местните цени.“, изтъква Politico.

Кристалина Георгиева и Валдис Домбровскис заявиха подкрепа за членството ни в еврозоната пред управителя на БНБ

„Осигуряването на прозрачност на цените и борбата с неправомерното им повишаване ще изискват специални усилия“, предупреди еврокомисарят Валдис Домбровскис, отбелязвайки, че други държави, предприели същата стъпка, в крайна сметка са преодолели всички проблеми.

В доклада си ЕЦБ признава, че в перспектива България трябва да съпътства членството си в еврозоната с „подходящи политики, за да се избегне неоправдано застрашаване на конкурентоспособността на България и да се предотврати натрупването на неустойчиви равнища на кредитен растеж и други макроикономически дисбаланси“.

Въпросите, свързани с върховенството на закона и прозрачността, също са в полезрението на политиците, допълва Politico.

„Организираната престъпност и олигархията тормозят България от години, а в последния доклад на ЕС за върховенството на закона се изразява загриженост относно липсата на независимост на някои регулаторни органи, като същевременно се отбелязва, че „все още има солидни резултати по отношение на случаите на корупция по високите етажи.“

Politico: България бие тревога за мафиотската граница на ЕС

Паричните власти са притеснени и от резултатите на България в областта на изпирането на пари, заради които миналата година страната беше включена в „сивия списък“ на Специалната група за финансови действия, изискващ засилено наблюдение и поставящ я наред със Сирия, Венецуела и Йемен.

Това обозначение е запазено за държави, които FATF счита за сътрудничещи, но които все пак трябва да се справят по-добре с контрола и преследването на изпирането на пари, изтъква Politico.

По данни на ЕК, 30,3% от населението на страната е изложено на риск от бедност или социално изключване, завършва изданието.

Над 30% от българите са били в риск от бедност и социално изключване през 2024 г. по данни на НСИ

Reuters: Дългото чакане загуби първоначалния ентусиазъм

Новината беше отразена и от Reuters.

„След толкова дълго чакане, много българи са загубили първоначалния ентусиазъм, като според проучване на Евробарометър от месец май 50% от тях вече са скептично настроени към еврото.“, пише международната агенция, като изтъква, че членството в еврозоната, освен използването на евробанкноти и монети, означава и място в Управителния съвет на Европейската централна банка, който определя лихвените проценти.

След положителната препоръка на ЕК, след лидерите на ЕС да я одобрят по-късно през юни, а след това финансовите министри на ЕС ще определят обменния курс на българския лев към еврото през юли, като оставят на страната остатъка от годината за техническа подготовка за прехода, допълва Reuters.

Агенцията подчерта, че държавният дълг на страната ни от 24,1% от БВП през 2024 г. и 25,1%, очакван през 2025 г., е значително под максималното ниво от 60%, а дългосрочният лихвен процент по облигациите е в рамките на 2 процентни пункта над лихвения процент, по който заемат трите държави с най-добра инфлация.

Валутният борд у нас следва да завърши с въвеждането на еврото при курс от 1,95583 лева за евро

„И накрая, България трябваше да докаже, че има стабилен валутен курс, като се придържа към марж от 15% от двете страни на централния паритетен курс в Механизма на обменните курсове II. Това беше лесно осъществимо, тъй като от началото на въвеждането на еврото през 1999 г. България прилага валутен борд, който фиксира курса на лева към еврото на 1,95583“, допълва Reuters.

Присъединяването на България към еврозоната ще остави само шест от 27-те държави от ЕС извън валутния съюз: Швеция, Полша, Чехия, Унгария, Румъния и Дания.

Нито една от тях няма непосредствени планове да приеме еврото нито по политически причини, нито защото не отговаря на необходимите икономически критерии.

Премиерът пред Кристалина Георгиева: С приемането на еврото предстои нова страница пред българската икономика

Euronews: България може да има и по-голямо влияние върху паричната политика на ЕЦБ

Euronews отбелязва, че откакто се присъедини към ЕС през 2007 г., България се стреми да смени сегашната си валута лев с еврото, въпреки че постоянната инфлация и политическите вълнения забавиха напредъка.

Медията изтъква, че положителните конвергентни доклади от днес идват на фона на вълна от протести срещу приемането на еврото.

„Дезинформационни кампании от страната и чужбина накараха определени групи да се страхуват от промяната, като прокараха твърдения, че еврото ще задълбочи бедността и ще предизвика инфлация“, пише Euronews.

„Българският президент Румен Радев насърчи гласовете против еврото, като предложи по-рано този месец да се проведе референдум за валутата. Предложението беше отхвърлено от проевропейското мнозинство в парламента, което обвини Радев, че действа в полза на Москва с опита си в последния момент да саботира приемането на еврото.“, допълва медията.

КС образува дело по искането на президента Радев във връзка с връщането на референдума за еврото от НС

В страните, които преди това се присъединиха към еврозоната, се наблюдаваха скромни инфлационни скокове. Въпреки това членството в еврозоната предлага и редица предимства, тъй като може да намали разходите по заеми, да привлече чуждестранни инвестиции и да улесни трансграничната търговия.

Позицията в еврозоната би позволила на България да има и по-голямо влияние върху траекторията на паричната политика на ЕЦБ, отбелязва още Euronews, припомняйки, че Хърватия е последната държава, която се присъедини към еврозоната през 2023 година.