Франция се готви да бетонира под земята 42 хил. тона опасни отпадъци

Стотина полицаи са обградили мястото. На пръв поглед – няма какво толкова да пазят. Няколко модерни офис сгради, два входа към минни галерии, паркинг, редици дръвчета.

Но важното е под земята. Там се пазят 42 хил. тона токсични отпадъци.

Мястото е Стокамин, някогашна мина близо до индустриалното градче Вителсхайм във френската провинция Елзас. Мината от години не се експлоатира, но се ползва за склад на токсични отпадъци. И освен това се намира в непосредствена близост до един от големите водосборни райони на Европа – горната част на р. Рейн, която освен през Франция минава и през Швейцария, Германия и Нидерландия. Притеснението в случая е, че при авария отровните материали биха стигнали до подпочвените води в Елзас, а оттам и до реката, причинявайки екологична катастрофа в няколко държави.

Съвсем наскоро Европейският съд по правата на човека отхвърли жалба срещу решението на правителството отпадъците да бъдат оставени на мястото. Вместо да бъдат преместени, се планира мината да бъде обезопасена с тонове бетон, за да се предотврати потенциално изтичане, пише The Guardian. „Бомба със закъснители за поколенията“. Така хората, които от години се борят за ликвидиране на хранилището нарекоха съдебното решение.

От години край Стокамин има протести. Те винаги биват посрещани от плътен полицейски кордон. Повече от 35 години пенсионираният учител по физкултура Ян Флори е един от протестиращите. Казва, че се е включил заради децата си, а сега продължава заради внуците.

„Аз съм твърде стар, за да пострадам. Но децата и внуците ми може да бъдат засегнати. Убеден съм, че един ден водата, която пият, ще бъде непоправимо замърсена“, казва той.

Някогашната мина разполага с тунели с обща дължина 125 километра. В наши дни в тях се съхраняват живак, арсен и други тежки метали, както и цианид и някои остатъци от изгарянето на битови отпадъци.

Франция орязва социалните разходи заради нов рекорден дефицит

Такива „гробници за боклук“ в мини има на много места по света. Специфичното при Стокамин е движението на земните пластове. Смята се, че тунелите потъват с около 2 сантиметра годишно. Т.е. след време достъпът до контейнерите с отпадъците ще бъде затруднен.

Прогнозите са различни, но някои от тях твърдят, че след 300 години мината ще бъде залята от вода. Според някои учени „запечатване“ с бетон напълно би предотвратило бъдещо изтичане. Други обаче смятат, че само един вариант е безопасен – премахване на опасните товари. То би струвало около 65 млн. евро, но въпросът не е в парите.

Френското правителство е по-склонно да пробва варианта с бетон. Природозащитници твърдят, че това е безумно, защото може да доведе до разместване на земните пластове и още по-висок риск от авария.

Дори и в малки количества тежките метали в питейната вода се свързват с онкологични заболявания, неврологични увреждания, болести на бъбреците и др. Едно изтичане би било фатално за животните в района на замърсяването.

Делото пред ЕСПЧ всъщност потвърди, че в мината има проблем. Но, противно на очакванията, съдът се произнесе, че преместването на отпадъците може да е по-рисково, отколкото оставането им на мястото.

Има времена, в които работата в тази мина се счита за престижна. Жан-Пиер Хехт, който в наши дни протестира срещу складирането на токсичните отпадъци, прекарва почти целия си живот там и се пенсионира в същата шахта, в която е работил и дядо му.

По онова време всички от Вителсхайм работят в мината. А предприятието строи пътища, църкви, училища и здравни служби, изобщо – цели градове. През 80-те години на миналия век всеки ден около 6500 души влизат в мината, но в сравнение с 60-те години броят им е намалял наполовина. А през 90-те мината окончателно замира.

„Ние бяхме последното поколение“, обобщава Хехт.

Ню Йорк, Далас и Сиатъл – потъващите градове на САЩ

Решението мината да бъде превърната в склад за опасни отпадъци е взето през 1997 г. На останалите неколцина миньори то е представено като спасителен вариант, за да могат да запазят работата си. В следващите години на местните хора непрекъснато се обяснява, че токсичните остатъци ще се съхраняват „само“ 30 години.

„Надяваха се, че през това време ще се намери технология за третирането им. Но това така и не се случи“, казва Хехт.

През септември 2002 г. под земята се случва инцидент – избухва пожар, който гори няколко дни, а токсични изпарения и дим стигат до повърхността в продължение на месеци. Тогавашният директор е осъден условно, а мината е затворена. Впоследствие е отворена отново, но персоналът е намален от 90 на 24 служители. През 2009 г. компанията е ликвидирана като едноличен акционер става френската държава.

Днес, казва Хехт, бившите миньори се чувстват предадени. Децата на мнозина от тях все още живеят във Вителсхайм, но решение на проблема все още не е намерено.

През 2022 г. журналисти питат кмета Ив Гьопферт какво би направил, ако имаше вълшебна пръчка.

„Бих премахнал Стокамин“, отговаря той.

За него оставянето на отпадъците там е възможно най-лошият вариант. Но вълшебна пръчка няма.

Затова кметът иска ново проучване за потенциалните рискове за хората и околната среда. Според него има много хипотези, които трябва да се разгледат от учените, ако се приеме, че едно наводнение на галериите е неизбежно.

Истината е, че подпочвените води са непредсказуеми. Но при такъв казус подготовката за най-лошия сценарий изглежда задължителна. През годините десетки специалисти са изследвали Стокамин. Един от тях е Маркус Бусер, който през 2010 г. участва в експертна група, назначена от френското правителство. Неговото заключение е категорично – отпадъците трябва да се преместят.

„Най-добре е да се направи сега и да не се оставя в тежест на бъдещите поколения“, казва швейцарският геолог.

Според него съхраняването под земята може да доведе до огромен провал. Отстраняването на последиците би струвало скъпо и ще отнеме десетилетия.