Частното кредитиране се превърна в една от най-горещите области на глобалните финанси, а бързото му нарастване предизвиква тревога.

Някога нишов инструмент, обслужващ кредитополучатели от средния пазар – или компании, които се намират между малките предприятия и големите корпорации и обикновено не са обслужвани от традиционните банки – в последните години частният кредит се превърна в индустрия с обем от 1,7 трилиона долара. Сега той е ключов двигател за финансиране на сделки с частен капитал, финансиране на базата на активи и дори за портфейлите на дребни инвеститори.

Някои обаче предупреждават, че ако този бум не бъде овладян, той може да се превърне в следващия източник на системен риск.

„Нарастващата взаимосвързаност между частните кредитни фондове и други финансови институции може да усили финансовата нестабилност“, се казва в неотдавнашен доклад на Moody’s Analytics, цитиран от CNBC.

Макар по-взаимосвързаната мрежа от финансови институции да повишава ефективността при разпределението на капитала, увеличеният брой връзки е и „усилвател на шока“ в периоди на пазарен стрес, отбелязват анализаторите на Moody’s. Това означава, че стресът може да се натрупва незабелязано – и ако инвеститорите внезапно поискат обратно изкупуване, продажбите на неликвидни кредити могат да влошат пазарните сътресения.

„Същите връзки, които улесняват споделянето на риска в спокойни условия, могат да се превърнат в канали за разпространение на кризата в условия на напрежение“, предупреждават от Moody’s Analytics.

Банките за развитие могат да увеличат кредитирането с 200 млрд. долара

Лесни кредити

Не е изненадващо, че наблюдателите на сектора твърдят, че частният кредит може да се превърне в огнище на проблеми при следващата финансова криза, казва Шихан Абейгуна, управляващ директор на Morningstar за Югоизточна Азия.

Според данни на PitchBook, частният дългов сектор разполага с 566,8 милиарда долара, готови за инвестиране – историческо ниво на налични средства.

Фондовите мениджъри са мотивирани да отпускат бързи заеми и да ги инвестират, тъй като не могат да събират такси от пари, които просто стоят на разположение, обяснява Абейгуна и добавя:

„Ако това се превърне в реалност, мениджърите може да се окажат в ситуация, в която понижават стандартите за отпускане на кредити, за да отпуснат повече пари, което води до по-висок риск от неплатежоспособност. Така че да, има вероятност това да доведе до финансова криза“.

Това мнение се споделя и от JPMorgan.

„С увеличаването на капиталовите потоци към частните кредити, включително от традиционните банки, потенциална причина за безпокойство биха могли да бъдат по-либералните стандарти за отпускане на заеми и по-малко строгите условия, казва Серен Чен, директор на Morningstar за кредити, валута и продажби на развиващите се пазари в Азиатско-тихоокеанския регион. „Мисля, че това се случва с всеки актив, ако има прекалено много пари, които го преследват“.

Банките в ЕС могат да увеличат кредитирането с 1/3, сочи проучване

Къща от карти?

Освен това, нарастващото използване на заеми с плащане в натура (PIK) в сектора, при които кредитополучателите отлагат плащанията на лихви в брой, също заслужава внимание, казват експерти от бранша.

„Има много PIK заеми, които отиват в частното директно кредитиране“, казва управляващият директор и портфолио мениджър на PIMCO, Дейвид Форгаш.

PIK заемите функционират по следния начин: вместо да плаща лихви в брой по тези заеми, кредитополучателят добавя още дълг, като по същество „плаща“ с обещания за още повече дългови зависимости. Така кредиторите не получават никакви реални плащания в брой, а само още повече обещания на хартия.

Като пропускат плащанията в брой и натрупват още дълг, компаниите, които вземат PIK заеми, в крайна сметка дължат много повече в бъдеще. Рискът е, че всички тези неплатени лихви тихо се натрупват, създавайки планина от скрити дългове.

В случай на рецесия частният кредит ще бъде „една от лошите новини, като се има предвид, че рецесиите по принцип са лоша новина за всички компании, които разчитат на заемни средства, особено тези с много дългове“, отбелязва Форгаш,

Но не всички са съгласни, че частният кредит е следващата тиктакаща бомба. Въпреки някои предупредителни сигнали много инвеститори и анализатори остават уверени в дългосрочната устойчивост на сектора.

Прякото излагане на банките на частни кредити е относително ограничено чрез техните заеми към компании за бизнес развитие (BDC), казва Майкъл Остро, ръководител на частните пазари в Азия в Union Bancaire Privee, и обяснява, че по-голямата част от кредитирането се основава на солидни капиталови структури, често с 50–60% капиталова възглавница. Това означава, че дори ако нещо се обърка с бизнеса, на който BDC отпускат заеми, той ще трябва да загуби над 50–60% от стойността си, преди кредиторите да започнат да понасят загуби.

Сувир Варма, партньор в Bain&Company, също счита, че опасенията от разпространение на потенциална криза през частните кредити са преувеличени.

„Предвид поуките от глобалната финансова криза, подписването на договори сега е много по-дисциплинирано. Частните кредитни мениджъри обикновено поемат риска сами, вместо да го разпределят на пазара, както се случваше преди“, казва той пред CNBC. „Това означава, че загубите по банковите кредити биха изисквали огромни загуби на ниво портфейл, за да бъдат засегнати”.

В навечерието на световната финансова криза от 2008 г. банките отпускаха рискови кредити, обикновено в пакет с комплексни финансови продукти като обезпечени кредитни задължения или ипотечни ценни книжа. Тези продукти след това се продаваха на инвеститори, което доведе до „разпределяне“ на риска и безразсъдно заемане на средства при лоши стандарти за гарантиране.

Исторически погледнато, системите с много взаимосвързани отношения са се оказвали уязвими в кризи. Въпреки това, макар да съществува потенциал за нестабилност, настоящата финансова екосистема не е по-нестабилна от тази преди 2008 г., казва Людовик Фалипу, професор по финансова икономика в Saïd Business School.

Той обаче предупреждава, че мнението, че частният кредит е безопасен, защото не е подложен на класически банкови паники, е „малко наивно“.

„Натискът е различен: неплатежоспособност на инвеститори, изисквания за допълнително покритие, преоценка на активи могат да създадат нов тип проблеми“, акцентира той. „Това не е къща от карти, но мирише на такава. Това е къща с много мазета и много скъп асансьор”.