„Големият, красив законопроект“ на Доналд Тръмп носи големи печалби за частния капитал и изкопаемите горива, докато нанася вреда на индустрията за възобновяема енергия и на някои от най-популярните компании в Силициевата долина.

Мащабното законодателство в областта на данъците и разходите беше широко прието от американския бизнес благодарение на намаленията на корпоративните данъци по време на първия мандат на Тръмп като президент, които ще бъдат удължени. Но то създава както победители, така и губещи в критични за САЩ индустрии, пише в свой анализ Financial Times.

Бурята от промени в последния момент, докато законопроектът преминаваше през Конгреса с минимална подкрепа, спаси някои сектори – като здравеопазването – от най-тежките съкращения и премахна някои от спорните разпоредби, засягащи инвеститорите. Един от бенефициентите е индустрията на частния капитал, която е на стойност 13 трилиона долара. Инвестиционни компании като Blackstone и Apollo спечелиха много от законопроекта, тъй като законодателите оставиха без промяна ценната данъчна вратичка за пренесените лихви – след като Тръмп заяви, че ще я затвори.

„Ако сте в сектора на частните активи, това е много добър законопроект за вас“, казва пред изданието Майкъл Педрони, бивш служител на Министерството на финансите на САЩ, който сега ръководи консултантската компания Highland Global Advisors. „Този законопроект представлява много голяма победа за частните активи“.

Финанси

Разпоредбата за пренесените лихви спестява на групите за изкупуване милиарди долари годишно, като позволява на сключващите сделки да плащат дългосрочна данъчна ставка върху капиталовите печалби, които реализират, вместо много по-високи данъчни ставки върху доходите. Законодателството ще доведе и до по-ниски данъчни ставки за много компании, подкрепени от частен капитал, като закрепва данъчни облекчения за лихви върху дългове и ги разширява, за да включи амортизация и обезценка.

Законопроектът също така намалява почти наполовина наличните средства за Агенцията за защита на потребителите във финансовата сфера. Това е победа за банковите мениджъри, които обвиняват регулатора, че превишава правомощията си.

Конгресът отхвърли предложението за „отмъстителен данък“ или налози върху компании и инвеститори от страни, считани за имащи наказателни данъчни кодекси, което рискуваше да засегне американските финансови мениджъри, облагайки много от техните инвеститори с по-високи ставки от техните чуждестранни конкуренти.

Въпреки това инвеститорите не спечелиха по всички точки. Лобистките усилия на частните кредитни фондове не успяха да убедят Сената да включи разпоредби, които биха осигурили близо 11 млрд. долара данъчни кредити през следващото десетилетие за някои от техните фондове. Тази разпоредба за ограничаване на данъците върху дивидентите, изплащани на инвеститори в т.нар. компании за развитие на бизнеса – един от основните инвестиционни инструменти, използвани от частния кредитен сектор – беше отхвърлена в окончателния законопроект.

Търговия на дребно

Сред най-спорните мерки е намаляването на разходите за федерална помощ за храна, което има за цел да компенсира частично дефицитите, причинени от данъчните облекчения. Според Morgan Stanley, очакваното намаление от 9 млрд. долара в плащанията от Програмата за допълнителна помощ за хранене (Snap) през следващата година ще се отрази на разходите на страната за храна и безалкохолни напитки, макар и с по-малко от 1%.

Хранителните компании Conagra, Kellogg и Kraft Heinz имат най-голям дял в разходите на потребителите на Snap, посочва банката, позовавайки се на данни от пазарната изследователска група Numerator.

Компаниите от хранителната индустрия коментират, че са доволни, че са успели да отблъснат по-сериозните съкращения на Snap, предвидени в по-ранните версии на законопроекта, но въздействието ще се усети.

„За някои хранителни магазини, обслужващи райони с ниски доходи, тези промени в Snap могат да представляват сериозни предизвикателства, които трябва да бъдат преодолени. Стабилните помощи от Snap са това, което прави възможно поддържането на магазините отворени в необслужваните общности“, посочва Стефани Джонсън, вицепрезидент на Националната асоциация на хранителните магазини.

В контраст с това, ресторантите приветстваха данъчните облекчения в размер на 25 000 долара за бакшиши, изплащани на сервитьори и бармани.

Законопроектът облагодетелства традиционните търговци на дребно пред онлайн конкурентите им, като премахва тарифните облекчения за вносни пратки от всяка точка на света на стойност под 800 долара. Това „де минимис“ освобождаване – което Тръмп вече е прекратил за китайския внос – помогна на онлайн търговците на дребно като Amazon, Temu и Shein да подбият цените на по-малките компании, базирани в САЩ, като доставят стоки директно от чужбина.

Здравеопазване

Подобен процес се разиграва и в сектора на здравеопазването, където най-сериозните съкращения на Medicaid бяха отменени.

Окончателният закон остави достатъчно от правителствената програма за здравно осигуряване за американците с ниски доходи, така че акциите на веригите болници с нестопанска цел като Tenet Healthcare и HCA Healthcare отбелязаха рязък ръст през тази годин. Tenet достигна най-високото си ниво за повече от две десетилетия през юли.

Все пак съкращенията са значителни, като надпартийни анализи прогнозират, че законът ще увеличи броя на хората без здравна застраховка с 11,8 милиона до 2034 г.

По-малките болници в частност биха могли да изпитат затруднения, тъй като много от тях разчитат в по-голяма степен на Medicaid.

„По-големите болници ще бъдат в много по-добра позиция да преживеят бурята в сравнение с по-малките“, коментира Уесли Пейт, старши портфолио мениджър в Income Research + Management.

Енергетика

Изненадващ победител в последния момент в законопроекта стана въглищната промишленост, която администрацията на Тръмп определи като жизненоважна за задоволяване на бурно нарастващото търсене на електроенергия и връщането на производството в страната.

Производителите на металургични въглищаа, които се използват за производството на стомана, вече ще могат да си възстановят 2,5% от разходите си от данъците си до 2029 г. Индустрията се бори с ниските цени, които според нея са причинени от намесата на китайския пазар.

„Не можем да бъдем по-благодарни за това, което прави Тръмп“, казва Рандал Аткинс, главен изпълнителен директор на Ramaco Resources.

Някои енергийни източници с нулеви въглеродни емисии също запазиха изгодни данъчни кредити.

„Геотермалната, водноелектрическата и ядрената енергия определено са представени най-добре в този законопроект“, посочва Айзък Браун от 38 North Ventures, фонд за рисков капитал в областта на чистата енергия.

Много проекти за слънчева и вятърна енергия обаче ще загубят достъпа си до инвестиционни и производствени данъчни кредити. Данъчните стимули за електрическите автомобили – отличителен белег на Закон за намаляване на инфлацията на бившия президент Джо Байдън – ще бъдат премахнати след септември.

Отстъпките за собственици на жилища, които инсталират слънчеви панели и термопомпи, ще бъдат преустановени след 2025 г., което поражда опасения, че законопроектът ще предизвика вълна от фалити на изпълнители. През 2023 г. Министерството на финансите на САЩ съобщи, че е отпуснало 8,4 млрд. долара по този данъчен кредит.

Производителите на батерии имат достъп до данъчни кредити до 2033 г., но ще бъдат „ударени“ от новите правила, изискващи по-високо ниво на съдържание, произведено в САЩ, за да се класират за подпомагане, според адвоката по сделките на Norton Rose Fulbright Кийт Мартин.

Технологии

Промените в политиката за възобновяеми енергийни източници също така засягат сериозно Tesla. Производителят на електромобили на Илон Мъск продава батерии, управлява мрежа от станции за бързо зареждане и произвежда слънчеви керемиди. Той се възползва от данъчните стимули за електромобили и печели милиарди долари от продажбата на емисионни кредити, които законопроектът ще подкопае.

Компаниите за изкуствен интелект са другите губещи от законопроекта. Въпреки ожесточените лобистки усилия, подкрепени от компании като Amazon, Google, Microsoft и Meta, Сенатът отхвърли предложения 10-годишен мораториум върху държавното регулиране на изкуствения интелект. Това означава, че компаниите, които разработват мощната технология – включително стартъпи катоOpenAI и Anthropic – могат да очакват поредица от нови правила в САЩ.

Законодателите в Ню Йорк вече приеха законопроект, който изисква компаниите за изкуствен интелект да публикуват своите доклади за безопасност или да плащат глоби. Той очаква подписването от губернатора. През септември губернаторът на Калифорния наложи вето на спорният законопроект с мотив, че той може да задуши иновациите.

Частните космически компании като SpaceX на Илон Мъск и Blue Origin на Джеф Безос, ще се възползват от разпоредба, която ще позволи финансирането на космодруми на пазара на общински облигации.

Отбрана

Американската отбранителна индустрия е един от най-големите победители. Законопроектът ще добави още 150 млрд. долара към бюджета на Пентагона, който вече се приближаваше към рекордните 1 трлн. долара.

Допълнителните средства включват около 23 млрд. долара за изграждането на предложената от Тръмп система за противоракетна отбрана „Златен купол” и 28 млрд. долара за корабостроене, с акцент върху автономни кораби, според Бюджетната служба на Конгреса. Допълнителните разходи ще помогнат и за закупуването на повече артилерия и муниции.

Очаква се проектът „Златен купол“ да бъде от полза за най-големите американски отбранителни подизпълнители, включително Lockheed Martin и RTX, които строят иновативни ракетни отбранителни системи, както и за нововъзникващи и вече наложени играчи на това поле като Anduril и Palantir. Те работят за правителството и в областта на имиграцията.

Средствата за корабостроене ще бъдат от полза за компании като HII, която произвежда самолетоносачи и подводници. Дъщерната компания на General Dynamic, Electric Boat, също се очаква да се възползва от това.

Университети

Редица по-богати университети в САЩ ще плащат значително повече данъци в резултат на законодателството.

Макар и по-малко репресивен от по-ранните варианти, законопроектът налага данък върху инвестиционните доходи на университетите в размер до 8% за тези, чиято стойност на даренията на студент надвишава 2 млн. долара.

Филип Левин, икономист от Wellesley College, изчислява, че само 16 университета ще плащат данъка, като Харвард ще понесе най-големия удар с 267 млн. долара годишно, въз основа на миналите инвестиционни доходи.

По думите на Левин друго въздействие ще бъде повишаването на разходите за университети и колежи чрез промени в студентските заеми и по-големи съкращения във федералната здравна и хранителна помощ. Това ще ограничи финансирането на много държавни университети от страна на щатските власти, които се опитват да компенсират.

„В йерархията на медицинските грижи, глада и висшето образование, висшето образование е на последно място“, акцентира той.