Миналото лято лидери, представляващи 11 световни религии - от източни вероизповедания, включително будизъм, индуизъм, зороастризъм и бахаизъм, до авраамически религии като християнство, юдаизъм и ислям, се събраха в Хирошима, Япония, и подписаха Призива от Рим за етика в изкуствения интелект.

Защо представителите на тези понякога толкова различни школи на мисълта подписаха този призив за хуманен подход към развитието на технологиите? Защото споделят опасения относно начините, по които изкуственият интелект ще повлияе на човечеството, пише в свой материал Financial Times.

Според изданието подписването на Призива от Рим за етика в изкуствения интелект е било изцяло в атмосфера на сътрудничество, като присъствалите са искали да да допринесат за бъдеще, в което нито една технологична иновация не може да бъде използвана за масово унищожение.

Моментът на промяна, пред който е изправен светът, е толкова дълбок, че можем да се сравни с възможностите и кризите, предизвикани от Ренесанса — период на безредие и трансформация, който дестабилизира установения ред на средновековния свят. Тогава европейските общества преминават от мироглед, центриран върху Европа и католическата църква, към глобална перспектива, с нови земи, народи и ресурси. Религиозното единство на Европа се разпада и нов икономически ред отслабва традиционните структури.

През изминалите векове Църквата променя своето виждане за технологиите: сега те се разглеждат като фактор за социална трансформация, чиито ефекти трябва да бъдат управлявани. Технологичните иновации се възприемат като фактор за социална справедливост, а не като догматичен въпрос. Църквата не разглежда AI като опасност (както при случая с телескопа на Галилео), но тя подтиква вярващите да се запитат отново какво означава да си човек и какво е мястото на човека в този нов космос, съставен от живи същества и интелигентни машини.

Следователно човечеството трябва да се запита какво е правилното използване на AI.

По време на първата си среща с кардиналите Папа Лъв даде да се разбере, че ще следва примера на покойния папа Франциск в ангажимента му към социалната справедливост

Какво общо имат AI, правата на работниците и индустриалната революция с името на новия папа?

В Силициевата долина интерпретациите на Питър Тийл на покойния професор от Станфорд Рене Жирар предполагат, че конфликтът е неизбежен. Илон Мъск промотира така наречения постхуманизъм, в който хората се сливат с технологията. Компютърният учен Тимнит Гебру предлага термина Tescreal – неологизъм за философии, които си представят бъдеще на подобрени хора и предполагат, че вредните проекти са оправдани заради заплахата от изчезване на човечеството.

Всички тези теории потвърждават думите на покойния папа Франциск: „Ние не живеем в ера на промяна, а в промяна на ерата“.

Наследникът на Франциск продължава да подчертава важността на изкуствения интелект. В една от първите си речи той обясни значението на решението си да приеме името Лъв XIV. Той се позовава на Лъв XIII, който председателства Католическата църква в периода след индустриалната революция и се изказва против неравенството и в подкрепа на работниците. Папа Лъв посочи и границата на нова индустриална революция, като по думите му днес именно изкуственият интелект е двигател на съвременните социални промени, а не конвейерните линии.

Тази година Ватиканът беше домакин на конференция за изкуствения интелект, етиката и корпоративното управление, на която присъстваха ръководители от Google, Meta, Anthropic и Palantir. Той се надява да използва своята социална доктрина, за да защити човешкото достойнство и труда. Това не е политическа идеология, а по-скоро теологично и морално разсъждение, произтичащо от християнската вяра – набор от принципи, учения и насоки, разработени във връзка със социалните, икономическите, политическите и културните проблеми на съвременния свят. То не е предназначено само за католиците, а се споделя и с останалата част от обществото.