Свръхинтензивността на работното място е явление, което учените изследват от много години, но в последно време започва да се проявява сред все по-голям брой служители по света, пише Fast Company.

Характеризира се със следните три признака, които често се случват едновременно.

• Работното натоварване е огромно – изисква се справяне с твърде много задачи за твърде кратък период от време.

Всяка служебна позиция има своя версия на това. Може да сте поканени на твърде много срещи или да ви възложат да опаковате твърде много палети в склада за един час.

• Работата е твърде взаимозависима - за изпълнението на дадена задача са необходими голям брой хора.

Когато президентът на JP Morgan Джейми Даймън се оплака, че за да се вземе едно решение в банката има нужда от одобрението на 14 комисии, проблемът беше именно във взаимозависимостта.

• Работната атмосфера е емоционално трудна.

Например след панемията проявите на грубо отношение към служителите на първа линия са се увеличи и това се усеща ясно от подложения на този вид стрес персонал.

За да разбере по-добре как този проблем се отразява на работните места, през април 2025 г. консултантската компания Anthrome Insight започва партньорство с Патрик Хайланд, организационен психолог, и заедно проучват 1000 служители по цялата корпоративна йерархия в 5 различни индустрии.

Резултатите са поразителни. Една четвърт от анкетираните винаги или често се чувстват претоварени, а половината се поне през част от времето си на работа. Повече от една четвърт са били засегнати от бюрокрацията и липсата на приоритети. Почти една трета са се сблъсквали с гневни колеги, шефове и/или клиенти.

Постигаме повече за по-малко време благодарение на изкуствения интелект – но това създава ново напрежение на работното място

Наградата за спестено време с AI: Още повече работа вместо свобода

Щетите

Свръхинтензивността при служителите води до прегаряне и отрицателно въздействие върху психичното им здраве.

Възможно е дори да е причина за рекордните нива на текучество на ръководни кадри, които наблюдаваме на длъжностите главен изпълнителен и финансов директор.

Освен това може да повлияе и на производителността. На пръв поглед това изглежда нелогично. Повече задачи, повече свършена работа, по-голяма производителност, нали? В средата на изречението обаче нещата се объркват.

Изпълнението на повече задачи не означава повече работа. В епоха, в която прекарваме до 60% от времето си в „работа за работа“ (комуникация и координация около това, което всъщност се опитваме да свършим), времето ни се губи от някои от задачите, които предприемаме. Започваме да консумираме празни работни калории и не се ангажираме със здравословна продуктивност.

Ако виждате себе си единствено през призмата на постигнатите от вас резултати, ставате уязвими

Дисекция на токсичната продуктивност и как да се измъкнем от нея

Срива на приоритизацията – и тук производителността също бързо намалява. Както се казва, когато всичко е важно, нищо не е важно. Когато твърде много задачи се изпълняват твърде бързо, важните със сигурност ще се изгубят.

Хората се претоварват когнитивно. Например трудно запомняме списъци, по-дълги от седем позиции (затова американските телефонни номера са седемцифрени). Ако имате 14 приоритета, всички подчертани, мозъкът ви ще се изчерпи.

Решения

Има някои конкретни стратегии за справяне със свръхинтензивността.

На индивидуално ниво това включва активни разговори с ръководството за работното ви натоварване, за може да се фокусирате върху това, което е от решаващо значение. Това означава учтиво да се откажете от прекалено сложни процеси, когато е възможно, или да намалите участието си в тях.

Може да поставите защитни бариери между себе си и силно емоционалните ситуации или да управлявате правилно тези, които не можете да избегнете. Например, ако не се явите доброволно като посредник в споровете на работното място, дори и да сте в състояние да го правите. Можете да помолите участниците в срещата, въвлечени в конфликт, да го пренесат извън нея и да не правят останалите в екипа зрители на емоционални нападки.

Забавлението не е просто бонус към работния ден – то е стратегически ресурс, който носи удовлетворение, стимулира ефективността и ни помага да живеем по-смислено, дори в офиса

Уравнение за щастие на работното място: Как да работим с удоволствие и добри резултати

Екипите също могат да се справят с интензификацията на работата. Редовните и ясни разговори за ролите, отговорностите и това, което всъщност е на плещите на всеки, могат да помогнат за смекчаване на претоварването с работа, сложността на процесите и дори емоционално натоварените взаимодействия.

Обсъждането на приоритетите е добра „работа за работа“ - а не губене на време. Ако екипите имат ясна представа какво не си струва да се прави и кой не трябва да участва, свръхинтензивността на работата може да бъде намалена.

И накрая, компаниите могат да започнат с нова стратегия за правилна промяна на принципите, предполагаща вземане на различни решения.

Корпоративният свят е под влиянието на негативни митове – че преумората трябва да се цени, че сътрудничеството означава всички да са в една стая през цялото време и че крайните емоции подхранват оптимални резултати.

Тези поведения обаче не водят да успех. Както показва изследването, смисленото осъзнаване на трите компонента (прекомерни задачи, прекомерна взаимозависимост и прекомерни емоции) и борбата с тях, може да повиши усещането на всеки служител за високо ефективен и по този начин компанията да постигне истински напредък.