Дисекция на токсичната продуктивност и как да се измъкнем от нея

Често свързваме продуктивността с положителни думи като „изобилие“, „ефективност“ и „успех“. Лесно е да разберем защо толкова много хора се стремят да бъдат по-продуктивни. В днешния забързан начин на живот всичко това звучи като рецепта за успех.

Но дали непрестанният стремеж към продуктивност ни носи добро във всички случаи?

Според Исра Насир, автор на книгата Toxic Productivity: Reclaim Your Time and Emotional Energy in a World That Always Demands More, хората се фокусират върху това да бъдат продуктивни, заради начина, по който това влияе върху самочувствието им.

„Когато сме продуктивни, се харесваме – това е лесен и ясен причинно-следствен ефект“, споделя Насир пред Fast Company.

Кога обаче продуктивността минава границата?

Въпреки че има положителни страни, желанието ни да бъдем все по-продуктивни има и своята тъмна страна. Ако се превърне в единствения приоритет, който си поставяме, това може да доведе до стрес, прегаряне и загуба на емоционална енергия.

„Проблемът започва, когато продуктивността създава дисбаланс в живота ни и се превръща в единственото, което има значение“, предупреждава Насир.

Още по-опасно е, когато тя се превърне в единствен източник на самооценка и следователно - във фикс идея.

„Ако виждате себе си единствено през призмата на постигнатите от вас резултати, ставате уязвими“, обяснява Насир.

„Външните успехи зависят от обстоятелства, които често не са под наш контрол, а това самочувствието ви да зависи от тях може да бъде емоционално разрушително.“

Третият голям проблем е, когато продуктивността не е свързана с личните ни ценности.

„Ако гоните цели, наложени от обществото или очакванията на семейството, вместо от собствените си желания, усилията няма да донесат удовлетворение“, допълва Насир.

4 AI инструмента, които ще повишат ежедневната ви продуктивност

Три често срещани навика, които намаляват производителността:

Прекалено много ангажименти

Първият и най-често срещан проблем е претъпканият график със срещи и ангажименти. Много хора смятат, че запълването на календара със задачи е нещо положително, но този подход бързо става нездравословен.  „Мислим си, че това е част от упоритата работа и успеха, но всъщност се въртим в омагьосан кръг“, казва Насир.

Gen Z служителите на първа линия са в бърнаут и готови да напуснат работа

Поддаване на емоции

Един от най-вредните навици е неспособността да контролираме емоциите си. Често това се изразява в чувство на вина, когато решим да си вземем почивка.

„Не трябва да спя до късно“ или „Не е редно да гледам телевизия“ са мисли, които не трябва да допускаме. Трябва да си дадем почивка и да се насладим на свободното си време, а не да се хвърляме в „продуктивни“ задачи, за да потиснем чувството за вина.

Каква „емоционална такса“ плащаме при работа с AI?

Ако сте израснали в среда с множество извънкласни дейности, е възможно да сте свикнали да свързвате времето с полезни дейности.

„Вината е емоция, която подтиква към действие“, обяснява Насир. „Когато усещаме, че трябва да направим нещо, най-бързият начин да се справим с нея е да действаме.“

Освен това почивката може да събуди у нас усещането, че сме „мързеливи“. Това пък може да доведе до срам – още по-силна мотивация за избягване на бездействието.

„Не искате да сте този човек, който не прави нищо“, допълва експертът.

„За да избегнем срама, често избираме да сме заети. А какъв по-добър начин да потиснем емоциите от това да се захванем с работа?“

От Вивалди до Pink Floyd: Какво да слушаме за повече продуктивност в офиса

Мултитаскингът

Опитите ни да вършим повече от едно нещо едновременно често се възприема като признак на ефективност. В действителност обаче този навик може бързо да доведе до претоварване.

„Мултитаскингът изисква изключително много когнитивни ресурси. Мозъкът ви изразходва огромно количество енергия, за да обработва информация“, обяснява Насир.

„На практика няма такова нещо като истински мултитаскинг. Мислим си, че правим няколко неща едновременно, но на клетъчно ниво мозъкът просто превключва между задачите с много висока скорост, което го изтощава.“

Този непрекъснат процес на „превключване“ може не само да намали продуктивността, но и да увеличи стреса ни. Вместо да се стремим към мултитаскинг, е по-добре да се фокусираме върху една задача. Това не само ще ни помогне да я изпълним по-качествено, но и ще съхраним енергията и спокойствието си.

7 практики за продуктивност, научени от технологичния сектор

Какви опасности крие токсичната продуктивност?

Много хора приемат токсичната страна на продуктивността за нещо нормално, но реалността е напълно различна. Подобни навици могат да навредят на физическото ни здраве, емоционалното състояние и дори на отношенията ни с другите хора.

Ако не балансирате амбицията с вътрешна мотивация и здравословни граници, ще се почувствате изтощени, празни и накрая ще стигнете до бърнаут.

Как се развиват токсичните навици?

Тези модели на поведение често се изграждат с години и са дълбоко вкоренени в рутината ни. За да ги променим, Насир съветва да започнем с малки и лесни за изпълнение промени.

„Започнете с нещото, което ви се струва най-лесно и изисква минимално усилие“, съветва експертът.

Стъпки към нови, здравословни навици:

Направете анализ на седмичните си ангажименти и се опитайте да се откажете от поне едно нещо.

„Това ще ви даде пространство да изследвате емоциите си – ще разберете какво наистина движи продуктивността ви“, обяснява Насир.

Друг важен навик е практикуването на саморефлексия.

Проверявайте себе си всяка сутрин или поне веднъж седмично – защо правите това, което правите?

Насир също препоръчва да практикувате монотаскинг поне веднъж на ден – тоест да се фокусирате върху само едно нещо. „Много хора гледат телевизия и едновременно скролват в социалните мрежи. Това изтощава мозъка, вместо да ви помогне да се отпуснете“, обяснява тя.

Какви могат да бъдат последствията от токсичната продуктивност?

Токсичната продуктивност обаче може да доведе до бърнаут, който задейства стресовите хормони в тялото ни. В крайни случаи може да се развият хронични заболявания като сърдечни проблеми и автоимунни състояния.

Насир признава, че самата тя дълго време е страдала от подобни навици. „Мислех, че амбицията означава да си постоянно стресиран“, казва тя и добавя: „Продуктивността заради самата продуктивност ни откъсва от страстта, смисъла и ценностите ни.“