Отдавна минахме етапа, в който тествахме как изкуственият интелект може да ни направи по-ефективни.

Истинският въпрос днес е друг.

Можем ли да запазим времето, което спестяваме - или наградата за по-бързата ни работа ще бъде... още работа?

Автоматизирането на досадните задачи в списъка ни със задължения би трябвало да ни накара да възприемем AI като съюзник, а не като заплаха.

Но ако завършването на задачите по-рано не е съпроводено с повече свободно време или други лични ползи, то реалната изгода остава само за бизнеса, който извлича повече продуктивност от служителите си.

Например, не изглежда, че служителите в Amazon ще се радват на облекчено натоварване. Главният изпълнителен директор Анди Джаси наскоро ги призова да „измислят нови решения за клиентите по-бързо и мащабно и да постигат повече с по-компактни екипи“ чрез използването на AI.

Посланието от него и други бизнес лидери е ясно: не можем просто да вършим същото количество работа за по-малко време и да си тръгнем по-рано. Ако го направим, рискуваме да бъдем заменени от някой, който използва AI, за да повиши производителността.

Служителите няма да се примирят без битка

Скорошно проучване показа, че почти половината от работещите смятат, че спестеното чрез AI време принадлежи на тях, а не на работодателите им. Проучването, проведено от софтуерната компания SAP, установява, че служителите, използващи AI, спестяват средно по почти един час на ден.

Над една пета от участниците казват, че предпочитат да прикрият това време, за да не дадат основание на мениджърите си да очакват повече. И ето ги – „продуктивни“ служители, които разглеждат Zillow и други сайтове, преструвайки се, че работят.

Как компаниите могат да избегнат нов конфликт на работното място?

Ключът е в това да се минимизира тайният саботаж и нарастващото недоволство, за да се извлече максимума от новите технологии, казва пред The Wall Street Journal Аутъм Краус, главен научен сътрудник в SAP.

Тя подчертава, че е важно служителите да усещат, че получават нещо повече от допълнителен товар.

„Имаме клиенти в юридическия и консултантския сектор, които възприемат по-прогресивен и стратегически подход. Те казват: ‘Няма просто да изискваме повече фактурируеми часове. Ще ви позволим да използвате това време за професионално развитие.’“

Така служителите могат да насочат освободеното от ИИ време към повишаване на квалификацията и възможности за бъдещо израстване.

Да си върнеш времето

Разбира се, не всяка компания ще приеме този подход - а някои служители ще поемат нещата в свои ръце.

Такъв е случаят с Джеф Мет, управляващ директор в консултантска софтуерна компания в Атланта. WSJ разказва, че той не просто използва ChatGPT за писане на имейли - той е „AI нинджа“, който спестява значително време чрез използване на различни инструменти за конкретни цели: Gemini за проучвания, Perplexity за обобщаване на новини, Claude – обучен да имитира неговия стил на писане.

Така това, което преди му е отнемало 60 часа работа седмично, сега може да бъде свършено за 30 часа. AI го запознава с потенциални клиенти и конкуренти в пъти по-бързо, отколкото четенето на финансови отчети и медийни анализи.

„Започнах страничен бизнес благодарение на нещата, които мога да правя с AI“, казва 52-годишния Мет. От януари той консултира малки фирми относно стратегии за излизане на пазара.

Вярва, че дължи на основния си работодател 40 часа седмично, но смята, че е разумно да върне част от спестеното време за лични проекти.

Вече отделя по цял час за срещи на кафе, които преди са били по 30 минути. По-бавният ритъм, според него, води до повече креативни идеи.

Изтощение и прегаряне

Едно е да използваш спестеното време за допълнителна работа или курсове. Съвсем друго е наистина да работиш по-малко.

Историята не е на страната на служителите.

„Новите технологии, които ускоряват интелектуалната работа, обикновено водят до още по-бърза и натоварена интелектуална работа“, казва Кал Нюпорт, автор на Slow Productivity, който се застъпва за работа с естествено темпо, за да се изпълняват добре по-малко задачи.

„Навлизането на компютрите и имейлите доведе единствено до експлозия в обема на задачите за средния служител“, добавя той.

Това се дължи отчасти на факта, че в много професии резултатите са трудни за измерване, затова компаниите често използват прекараното време като заместител на продуктивността.

Най-добрият сценарий за хората, които наистина искат да намалят натоварването си, може да бъде признаването от страна на компаниите, че концентрацията не е безкраен ресурс.

AI трябва да ни освободи от рутината, за да се съсредоточим върху важните неща. Но можем ли реално да мислим креативно и да даваме велики идеи по осем часа на ден, пет дни в седмицата?

„Много е вероятно, като премахнем лесните задачи, просто да натрупаме твърде много сложни“, казва икономистът и социолог Джулиет Шор, автор на книгата „Четири дни в седмицата“, проследяваща експерименти с по-кратки работни графици.

Тя предупреждава, че и без това високите нива на стрес и прегаряне сред служителите може да се влошат още повече, ако се очаква да работят дълги часове с помощта на AI.

Много от компаниите, които тя е изследвала и са преминали на четиридневна работна седмица, са установили, че служителите постигат същите - или дори по-добри резултати, когато имат един допълнителен ден за презареждане.

По-кратката работна седмица обаче все още е далеч от масова практика. За да се стигне дотам, може първо служителите да бъдат притиснати до ръба.

А компаниите ще реагират вероятно само когато - или ако - техният стремеж към продуктивност с помощта на AI демонстрира обратен ефект.