Токсична „тройна заплаха“ поставя в риск служителите и подкопава производителността
Това показват изводите в нов доклад, който обаче препоръчва два критични фактора за защита – емпатично лидерство и устойчивост
&format=webp)
Токсичната „тройна заплаха“ от песимизъм, несигурност и разединение на работното място достига критични нива, като застрашава благосъстоянието на служителите и подкопава производителността на труда.
Това показват изводите в новия доклад за състоянието на работната сила през 2025 г. на MeQuilibrium, съобщава Fortune.
„Песимизмът представлява по-голяма заплаха от това да просто да се оплакваш от работата си – той директно подкопава производителността и психичното здраве“, заяви главният научен директор на MeQ Брад Смит. „Установихме, че служителите, изпитващи песимизъм, свързан с работата им, отчитат над 60% намаление на производителността и 128% по-голям риск от депресия.“
В доклада са анализирани констатациите на 5477 служители от различни индустрии, за да се предоставят полезни идеи за изграждане на емпатично лидерство, развиване на индивидуални умения за устойчивост и използване на „организационно гражданско поведение за защита на благосъстоянието и бизнес резултатите в тази предизвикателна среда“.
Песимизъм, несигурност и прекъснат контакт на работа
Според резултатите 67% от служителите се чувстват по-зле, когато мислят за състоянието на страната си, 35% се чувстват по-зле по отношение на работата си, а 49 % се чувстват по-зле по отношение на финансите си.
52% очакват ситуацията в страната им се влоши, 27% очакват това за финансите си, а 24% за работното място.
Като добавим и несигурността, процентът на песимистично настроените служители към работата се увеличава повече от три пъти.
„Нарастването на стреса, свързан с несигурността, се отразява не само на чувствата. то струва скъпо на компаниите: Лицата, които съобщават за висока степен на стрес, свързан с несигурността, показват много по-голямо влошаване на производителността, което показва, че несигурността може да я намали наполовина“, казва Смит. „Освен това почти един от всеки трима служители, които са изпитали висока степен на стрес, свързан с несигурността, показва висока степен на прегаряне.“
Прегарянето е част от третия проблемен елемент – разединението, изчерпващо умствената и емоционалната енергия на служителите. Част от него е и чувството за нарушено доверие, когато компаниите или лидерите не успяват да отговорят на очакванията, което води до отслабване на работните взаимоотношения.
Повече от половината служители (55%) показват поне един симптом на разединение, особено по-младите служители (18-29 г.), 62% от които казват, че са засегнати от него. При най-тежко засегнатите се съобщава за 66% по-ниска производителност.
„Стресът, свързан с несигурността, не изчезва – той е новото нормално явление на работното място. Тревожно е как подкопава увереността на служителите и понижава ефективността и ангажираността им, без мнозина дори да го забелязват.“, допълва Смит.
Gen Z е най-песимистично настроено
Поколението Z изглежда най-песимистично настроено, като това състояние за тях е значително по-високо, отколкото за останалите във всички измервани категории:
• 71% от Поколението Z изразяват негативно мнение за състоянието на страната в сравнение с 59% от по-възрастните служители.
• 62% от Поколението Z съобщават за неудовлетвореност от финансовото си положение спрямо 37% от по-възрастните служители.
• 48% от Поколението Z срещу 22% от по-възрастните служители, са песимистично настроени по отношение на работата си
Интересен факт е, че когато става въпрос за бъдещето, поколението Z има надежда, като демонстрира постоянно по-ниски нива на песимизъм.
Как компаниите могат да обърнат негативното отношение
В доклада се посочват два „критични защитни фактора“ срещу тройната заплаха:
Емпатично управление: Мениджърите, които дават приоритет на благосъстоянието на екипа си, създават положителни ефекти отгоре надолу – намаляват стреса от несигурността с 37% и процента на прекъснат контакт от 78% на 40%, сочи анализът.
Индивидуална устойчивост: Сред най-устойчивите служители – особено тези, които притежават умения за контрол на емоциите си и реалистичен оптимизъм, само 6% показват признаци на крайно прекъсване на връзката в сравнение с 59% при най-малко устойчивите.
Изводи: За да се обърне заплахата от песимизъм, несигурност и отчуждение, лидерите трябва да дадат приоритет на емпатичното лидерство на всички нива, да осигурят подкрепа за устойчивост и да насърчават партньорската подкрепа в корпоративната култура, допълват авторите на доклада.