Малцина оспорват, че растежът на производителността е от полза за обществото – той обикновено води до по-високи заплати, потребителски излишък, по-високи печалби и по-голяма стойност за акционерите.

По-слабо разбирано остава как се създава този растеж. Ново изследване на McKinsey Global Institute разкрива, че по-голямата част от него се дължи на малък брой компании, които правят смели и нестандартни стратегически ходове.

Въпреки че се смята, че растежът на производителността е резултат от постепенни, колективни подобрения в ефективността на множество компании, анализът на McKinsey сочи друго.

Само шепа компании задвижват мощни скокове напред, именно защото предприемат дръзки, уникални стратегически действия, които принуждават конкурентите им да реагират, пишат в статия за Project Syndicate Крис Брадли, директор в McKinsey Global Institute, и партньор в организацията.

Вместо хиляди фирми да напредват с по един инч, реалният напредък идва от малък брой изключителни компании, които се придвижват с хиляди километри, добавят анализаторите.

Токсична комбинация от икономически фактори забавя растежа в Източна Европа

Изследването обхваща 8 300 компании в Германия, Великобритания и САЩ, с фокус върху четири сектора: търговия на дребно, автомобилостроене и аерокосмически сектор, пътувания и логистика, както и компютри и електроника. На базата на тях McKinsey Global Institute създава „експериментална икономика“, проследявайки кои компании създават стойност и допринасят за националната производителност – и кои я подкопават.

В периода между 2011 и 2019 г. – относително стабилен след финансовата криза и преди COVID-19 – анализаторите откриват, че по-малко от 100 „отличници“ по производителност са отговорни за две трети от общия растеж в извадката. Това са компании, които са добавили поне една базисна точка към производителността на съответната национална извадка. В същото време още по-малък брой „изоставащи“ са допринесли отрицателно с поне една базисна точка. Това е много по-концентрирана картина, отколкото предполага общоприетото схващане.

„Спри, не си отивай!“ Може ли Европа да задържи предприемачите, които търсят по-високо темпо?

Какво отличава „героите“?

Компаниите с най-голям принос са предприели пет основни стратегически хода – често комбинирани:

• Мащабиране на по-продуктивни бизнес модели или технологии (напр. електронна търговия, нискобюджетни авиолинии);

• Пренасочване на продуктови и регионални портфейли към най-продуктивните сектори;

• Преосмисляне на стойностното предложение към клиентите – както в масовия, така и в нишовия пазар;

• Изграждане на мащаб и мрежови ефекти;

• Трансформация на операциите за повишаване на трудовата ефективност и намаляване на разходите.

Примерите включват стратегическата експанзия на Apple в сферата на услугите, ролята на EasyJet в утвърждаването на нискобюджетния авиомодел и пионерството на Zalando в онлайн търговията с дрехи.

Добрите шефове не питат „Какво свършихте“. Те вече знаят

Този поглед върху производителността обяснява защо някои страни напредват, докато други буксуват. Знаем, че САЩ водят пред основните европейски икономики по темпове на растеж на производителността. Анализът показва защо: между 2011 и 2019 г. американските компании в извадката са постигнали 2,1% годишен растеж, спрямо 0,2% в Германия и нулев растеж във Великобритания.

В САЩ съотношението между отличници и изоставащи е 44 към 14; във Великобритания – почти изравнено (30 към 25), а в Германия – 13 към 16.

Но не е достатъчно просто да имаш силни компании – важно е и ресурсите да се пренасочват към тях, посочват анализаторите на McKinsey Global Institute. САЩ отново се отличават: половината от растежа им идва от пренасочване на работна сила от нископродуктивни към високопродуктивни компании. В Европа мобилността на труда е по-слаба, а изоставащите компании „дърпат“ производителността надолу.

Катерина Райхе: Без тежка индустрия Германия губи независимост, а Европа – сила

Последици за политиката

Това има сериозни последици за публичната политика. Много от сегашните стратегии целят подпомагане на малките фирми и разпространение на добри практики. Но ако основният принос идва от малък брой водещи компании, се нуждаем от асиметрични политики, съобразени с реалността. Това означава:

• По-бързо пренасочване на капитал и работна сила;

• Създаване на екосистеми, които да подпомагат лидерите в растежа да мащабират бързо.

Ако Германия например бе разполагала с още 19 компании като търговската верига REWE в анализирания период, растежът на производителността в частния сектор би се удвоил, посочват от McKinsey Global Institute.

Окуражаването на смели ходове може да има още по-голямо значение за развиващите се икономики, където изпреварващите компании могат директно да прескочат някои етапи от развитието чрез внедряване на нови технологии и бизнес модели.

Наръчник от съблекалнята: Как спортът вдъхновява управлението на Gen Z служители

Какво да правят бизнес лидерите?

Предприемачите трябва да спрат да възприемат производителността като страничен резултат от дейността и да започнат да я управляват като стратегическа цел. Това означава:

• Да я измерват;

• Да инвестират в нея;

• Да вземат смели решения, съпроводени с пренасочване на ресурси – къде да растат и къде да се оттеглят.

В условията на днешната икономическа несигурност много компании по света отлагат инвестиции, режат разходи и се стремят да опазят ресурсите си. Но изводът от изследването на McKinsey Global Institute е, че те трябва да правят точно обратното. Истинският растеж на производителността не идва от предпазливост – той идва от създаването на условия, в които смелите залози могат да се отплатят.