Какво свършихте миналата седмица?

Въпросът, който Илон Мъск отправи към федералните работници в САЩ по имейл, предизвика гняв сред синдикати и работещи, но вероятно много шефове в корпоративна Америка са се подсмихнали иронично на цялата дандания. В света на бизнеса отдавна има инструменти, които проследяват производителността на работниците детайлно, за да може да се отговори на въпрос като този на Мъск в реално време.

С едно натискане на бутон мениджърите могат да проверят колко предложения е направил търговецът тази седмица, колко бързо представител на отдела за обслужване на клиенти е разрешил жалба или да проследят напредъка, постигнат от инженера по възложена задача.

Някои компании пък използват сложни инструменти за анализ на данни, за да шпионират служителите си, преглеждайки милиони имейли и чат съобщения и срещи в календара, за да измерват производителността.

Ръководителите казват, че информацията дава по-бърза обратна връзка за работата на хората им, което им позволява да разместват ресурсите според данните. Производителността в САЩ нараства, отчасти поради новите технологии, обобщава The Wall Street Journal.

„Корпорациите преминаха отвъд изискването за писмени седмични отчети към данни за производителността в реално време“, казва пред WSJ Дейдре Пакнад, която е главен изпълнителен директор на софтуерната компания WorkBoard. Там отговорностите и напредъкът са прозрачни, а таблата за управление показват на екипите и лидерите кой проект има нужда от спешно внимание.

Докато работил в IBM, Пакнад едва издържала на скуката да съставя седмични отчети за състоянието, разказва WSJ. Като мениджър тя събирала информация от отчетите на подчинените си до сряда, за да може да я добави към своя доклад в четвъртък (често претърсвайки календари и имейли, за да намери подробности, които да включи). Нейният мениджър пък събирал данни от всичките си подчинени в петък.

Разочарована от неефективността, през 2014 г. тя става съосновател на WorkBoard, където мениджърите получават автоматизиран седмичен отчет в петък, който включва подкани да похвалят високо представящите се, и друг в 8:15 ч. сутринта в понеделник, очертаващ области, които се нуждаят от приоритизиране.

ЖЕЛАНИЕТО ДА ЗНАЕТЕ КАКВО ПРАВЯТ СЛУЖИТЕЛИТЕ Е ЛОГИЧНО, НО ВСИЧКО Е В ПОДХОДА

„Не мисля, че е нелогично и несправедливо да кажете на хората, които подписват вашата заплата, какво сте свършили, за да я заслужите, но работодателят трябва да бъде изключително внимателен в това как пита и как разглежда тази информация“, казва пред WSJ Кайл Дейвид, главен изпълнителен директор на KDG, компания за технологични услуги в Алънтаун, Пенсилвания, с около 60 служители.

Спред него подходът на Мъск може да затрудни привличането на топ таланти и да даде изкривена картина на представянето на служителите.

„Човешките същества имат право на лоши седмици, моменти за учене, възможности за развитие, време за изграждане на взаимоотношения и множество други неща, които ги правят страхотни в работата им, но може да не се представят добре в доклад от рода на „Какво направихте за мен напоследък“, казва Дейвид.

ПРОБЛЕМАТИЧНО Е ДА СЕ ИСКАТ ДАННИ, ДОКЛАДВАНИ ОТ САМИТЕ СЛУЖИТЕЛИ, СТРАХУВАЩИ СЕ ДА НЕ ЗАГУБЯТ РАБОТАТА СИ

Всеки, който е помолен да докладва сам данни, които могат да бъдат използвани срещу него, вероятно ще докладва информация, която се отразява добре на позицията му, като не е задължително да дава приоритет на информация, която предоставя пълната картина, добавя по темата Стейша Гар, съосновател на компанията за изследване на работната сила RedThread Research.

По думите ѝ технологиите за наблюдение също имат недостатъци - те могат да измерват само част от дейността, като същевременно потенциално подкопават доверието между служители и мениджъри.

ДЖЕНСЪН ХУАНГ Е ДОБЪР ПРИМЕР ЗА ПРИКАНВАНЕ КЪМ ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТ

Главният изпълнителен директор на Nvidia моли служителите си да му изпращат имейли с Топ 5 неща, върху които работят, за които мислят или в които виждат потенциал за развитие. Хуанг чете стотици „Топ 5 неща“ като начин да следи как върви бизнесът му и да вижда какво е на хоризонта.

На този фон въпросът на Илон Мъск, изискващ отговор в кратък срок, е нормално да предизвика по-скоро тревога и сковаване, отколкото готовност за по-висока ефективност. Подобен ултиматум поставя повечето служители в капана между запазването на прехраната и запазването на достойнството“, казва пред WSJ Тайлър Брей, разработчик на софтуер в Лос Анджелис.

Джефри Зоненфелд, старши асоцииран декан по лидерско обучение в Училището по мениджмънт на Йейл, пък смята имейла на Мъск за „враждебен“ и „заплашителен“, наричайки го антитеза на доброто управление.

„По-лошо е от микроуправление, това е по-скоро наноуправление“, посочва той. „Какво ще направи след това? Ще попита служителите какво са яли тази сутрин ли?“, коментира той.

ДРУГИ ОБАЧЕ КАЗВАТ, ЧЕ НЕ БИХА ИМАЛИ ПРОБЛЕМ ДА ОТГОВОРЯТ НА ИСКАНЕТО НА МЪСК

„Не бих се поколебал да отговоря. Всеки работодател има пълното право да поиска това и вие трябва да сте готови да отговорите“, казва Питър Съх, базиран в Ню Йорк старши мениджър по управление на риска в индустрията на финансовите услуги. „Но в същото време не съм сигурен, че повечето от нас, дори аз понякога, бихме могли да ви дадем информация за пет големи проекта, върху които работим в момента.“

Добрият служител иска да бъде възприеман като продуктивен

В това вярва Ави Сингър, който работи с напълно отдалечен екип от 40 души в своята компания showd.me, осигуряваща онлайн съответствие за здравни организации. Целият му персонал е разпръснат по целия свят, но той не се тревожи за това, което правят.

Регистрирането на елементи като срещи, разговори с потенциални клиенти и представяния, направени на платформа като Salesforce, показва на мениджърите какво прави един служител, посочва Сингър.

Ако търговецът не е сключил сделка от известно време, системата може да покаже все пак, че лицето е направило десетки предложения и е близо до резултат, допълва той.

Подходът на други мениджъри включва предоставяне на повече свобода на действие на служителите. Такъв пример е Мич Мичъм, главен изпълнителен директор на базираната в Денвър HIVE Interactive.

Неговите хора имат поставени цели за всяко тримесечие и могат да ги постигнат по какъвто и да е начин, който сметнат за подходящ. Ако искат да споделят напредъка си, има седмична среща на персонала, на която също така могат да получат съвет за отстраняване на проблем.

„Държа ги отговорни за показателите, а не за ежедневието“, казва Мичъм пред WSJ. „Всички са възрастни – виждам ги като общност, а не като мои деца.“