Не изпращай мейл на Дженсън Хуанг в петък. Ще ти върне бързо отговор - с работа за целия уикенд
Всяка сутрин основателят на Nvidia чете 100 мейла от служители. Това неговият начин да бъде в час с всичко, което се случва в компанията. И да има достъп до идеи, които иначе не биха стигнали до него
Сто мейла от служители. Това чете всяка сутрин основателят на една от успешните компании в света - Nvidia.
От години Дженсън Хуанг, който е и главен изпълнителен директор, е изградил навика да чете тези съобщения, за които има и специална абревиатура – Т5Тs или в превод – топ пет неща, по които работя. Те са по теми, с които служителите се занимават в момента – проблеми на компанията, проекти или идеи за бъдещо развитие.
Хуанг не пренебрегва нито един имейл. Чете упорито. И казва: „Ако е изпратено, ще го прочета“, пише The Wall Street Journal.
Това е начинът му да е в час с всичко, което се случва в компанията. И да има достъп до идеи, които иначе не биха стигнали до него.
Хуанг се е научил да работи така още преди неговият стартъп да придобие световна известност и да се превърне в компания с пазарна стойност над 3 трилиона долара. С течение на времето мейлите се превръщат за него в организационен принцип, който се прилага на всички нива в Nvidia.
Това е умна и изключително ефективна мениджърска стратегия. И, по думите на запознати със стила на Хуанг, е типичен за него подход.
„Стилът на управление на Дженсън не прилича на нищо, което може да срещнете в друга американска корпорация”, казва Тае Ким, автор на книгата The Nvidia Way, която надниква „в кухнята“ на една от най-успешните компании.
Решението за основаване на Nvidia е взето от Хуанг и още двама души на една маса в заведение на веригата за бързо хранене Denny’s в Калифорния през 1993 г. Днес тази компания струва колкото Apple и Microsoft и една от най-добре представящите се в индекса S&P 500.
Причината за това не са само чиповете, които произвежда. В голяма степен това се дължи и на харизматичния лидер.
Ким твърди, че Хуанг е структурирал бизнеса си по уникален начин, което позволява на компанията да действа много бързо. В книгата си той дава множество примери за необичайния стил на бизнесмена и говори за неговите „маниакални работни навици“.
Хуанг не работи от кабинет. Предпочита конферентните зали. Казва, че мисли по-добре, когато има бяла дъска под ръка. За писане по нея използва любим маркер, който се произвежда в Тайван. На 61 години си остава работoхолик и помни всички тежки за компанията моменти.
Къде на шега, къде сериозно обяснява, че не помни кои филми е гледал, защото през цялото време мисли за работа. Рядко си взима отпуска, но когато го направи, служителите се паникьосват, защото тогава работи още повече. Но колкото и да не иска да се откъсва от работния процес, самият той признава, че не е всесилен дори по отношение на собствената си компания.
„Оказва се, че стратегията не е това, което аз казвам. А това, което служителите в компанията правят. Така че е наистина важно да знам какво правят те“, каза Хуанг миналата година по време на конференция, посветена на изкуствения интелект.
И за да знае, той чете мейлите. Този принцип е внедрен, за да реши организационните проблеми. Хуанг казва, че е алергичен към бюрокрацията, която почти неизбежно се появява в големите корпорации. А след като неговата се разраства, той трябва да намери начин да следи важните тенденции и да задава приоритетите. Това се оказва по-трудно и от производствените процеси.
Обичайно документацията, която стига до изпълнителния директор на голяма корпорация, е обемна и доста объркана. Хуанг не се занимава с нея. Не вярва и в постановки като „стратегическо планиране“ или пък на докладите за състоянието на компанията. Той не иска да чете информация, която е минала през висчки нива на фирмата преди да стигне до него. Настоява за данни „от първоизточника“.
Ето защо Хуанг иска от около 30 хил. служители от всички нива на компанията редовно да пращат мейли до своите ръководители. Достъп до тях има и самият той. Това са кратки отчети от по няколко точки и са на практика „моментна снимка“ на бизнеса. Хуанг смята, че това е единственият начин да получава неподправена информация, пише в книгата си Ким.
Така Т5Тs мейлите се превръщат в решаващ механизъм за управлението на Nvidia. Пред Ким Хуанг казва, че чрез тях разбира с какво се сблъскват и младшите служители и успява да улови тенденции, които понякога убягват на ръководителите от по-ниските нива.
„Търся слабите места. Лесно е да видиш силните страни. Аз търся слабите“, казва лидерът на Nvidia.
Заради постоянното взиране в тенденциите и склонността му да рискува, Хуанг е един от най-ефективните ръководители в бранша. Един пример – преди няколко години той забелязва, че все по-често в мейлите от служителите се говори за „машинно обучение“. Хуанг решава, че Nvidia трябва да инвестира повече в такива инструменти. Оказва се, че правилно е доловил посоката на развитие – днес графичните процесори на Nvidia са в основата на развитието на изкуствения интелект.
От своя страна служителите са се научили, че Хуанг ще прочете мейлите им и ще им отговори.
В книгата си Ким разказва за една смешна традиция сред работещите в Nvidia – не изпращай мейл на шефа в петък. Защото ще ти отговори много бързо и ще ти намери работа за целия уикенд. Затова обикновено отчетите се струпват в неделя. Хуанг ги чете с чаша уиски и раздава задачи за началото на новата седмица. Това е неговата представа за почивка.
Не е задължително темата в мейлите да е изкуствен интелект или нещо друго, тясно свързано с компанията.
„Ако някой е намерил добър ресторант, искам да знам“, казва Хуанг.
Но като че ли това не му е особено интересно. Той търси следващия пазар, следващата ниша. Според Ким всеки изпълнителен директор би могъл да се поучи от успехите на Хуанг и Nvidia.
“Мисля, че неговият начин на работа и ефективността му трябва да бъдат копирани от всички. Не казвам, че всички трябва да работят точно по същия начин, но могат да научат нещо от него“, казва авторът пред WSJ.
Това означава и да знаят какво да не правят. Хуанг например никога не е писал мейл с отчет. Смята, че това би било контрапродуктивно.
„Имам си своите топ пет неща. Но си ги пазя за себе си“, казва той.